Решение № 1733 от 29.04.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1733

Хасково, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Членове:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 20267260700278 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба, депозирана от Д. И. М. от [населено място], против Решение № 7/15.01.2026 г., постановено по АНД № 844/2025 г. по описа на Районен съд - Хасково.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Районният съд неправилно приел, че по административнонаказателната преписка е спазен тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка се сочи, че нарушението било установено на 21.05.2025 г., докато актът бил съставен едва на 10.09.2025 г., поради което тримесечният срок не бил спазен. Поддържа се още, че разпоредбата на чл. 34, ал. 1, б. „в“ ЗАНН има императивен характер и не подлежи на разширително тълкуване, като предвиденият срок е преклузивен. На следващо място, жалбоподателят сочи, че макар да било отчетено обстоятелството, че същият е собственик на процесното моторно превозно средство, не било взето предвид обстоятелството, че е собственик и на сградата на административния адрес, пред който бил паркиран автомобилът. Твърди, че превозното средство било оставено там временно, докато се подготвя теренът за неговото вкарване и паркиране в двора на имота. С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено процесното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Кмет на Община Хасково, депозира чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба, в който посочва, че решението на Районен съд – Хасково е правилно, обосновано и постановено при правилно приложение на закона. Оспорва твърдението на касатора за нарушение на тримесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Посочва, че съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДвП фиш за неправилно паркирано пътно превозно средство може да бъде съставен и в отсъствието на нарушителя, като в този случай фишът се издава на собственика на превозното средство. Поддържа, че фишът придобива силата на влязло в сила наказателно постановление, ако в седемдневен срок от връчването му не бъде подадено възражение. Съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП собственикът на моторното превозно средство носел отговорност за извършеното с него нарушение, освен ако посочи лицето, на което го е предоставил за управление. В случая касаторът подал възражение срещу съставения фиш, но не посочил друго лице, на което да е предоставил управлението на автомобила, поради което правилно било прието, че именно той е нарушителят. Ответникът изразява становище и по довода на касатора, че е собственик на сградата на административния адрес, пред който било паркирано превозното средство, като поддържа, че това обстоятелство е ирелевантно към законосъобразността на наказателното постановление, доколкото обстоятелството, че имотът е негова собственост, не му предоставяло право да паркира превозно средство върху уличната регулация. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена законоустановения срок, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 2779 от 08.10.2025 г. на Кмета на Община Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 20.00 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.

За да постанови този резултат, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 21.05.2025 г., около 08:21 часа, свидетелите Д. Б. К. – старши полицай в Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР – Хасково, и И. М. В. – младши инспектор в същата група, при извършена проверка на [улица]в [населено място], пред № *, установили лек автомобил [Марка], модел „190Е“, с рег. № [рег. номер], собственост на Д. И. М., паркиран в зоната на действие на пътен знак В27. Приели, че превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение по пътищата, поради което свидетелят К. съставил глоба с фиш серия Х № ****** в размер на 20 лева, издадена в отсъствието на водача на автомобила, като при проверката бил изготвен и снимков материал. След подадено от Д. И. М. възражение срещу фиша, същият бил анулиран. Впоследствие срещу жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1970-214/19.09.2025 г. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за това, че на 21.05.2025 г., около 08:21 часа, в [населено място] на [улица]паркирал собствения си лек автомобил [Марка], модел „190Е“, с рег. № [рег. номер] в зоната на действие на пътен знак В27. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя, който бил поканен, но не се явил, като след предявяването му подписал акта, без да впише обяснения или възражения. Въз основа на така съставения акт административнонаказващият орган издал наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба за извършеното нарушение.

От правна страна районният съд е приел, че описаното поведение съставлява нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата, тъй като процесният автомобил бил паркиран в зоната на действие на пътен знак В27, който въвежда забрана за престой и паркиране. При тези факти съдът е приел, че е налице съставомерно деяние по чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, за което законът предвижда глоба в размер на 20 лева. Съдът е намерил за неоснователно възражението за нарушение на срока по чл. 34 ЗАНН, мотивирайки се с факта, че първоначално била наложена глоба с фиш, съставен в отсъствието на водача, който впоследствие подал възражение на 06.08.2025 г. След анулиране на фиша било пристъпено към съставяне на акт за установяване на административно нарушение, като тримесечният срок по чл. 34 ЗАНН следвало да се брои от момента на подаване на възражението, когато нарушителят бил индивидуализиран като водач, поради което съставянето на АУАН било извършено в срок. Прието е още, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и съдържат необходимите реквизити, като описанието на нарушението било достатъчно конкретно и съответствало на дадената правна квалификация. От събраните доказателства било установено, че жалбоподателят е собственик на автомобила и че не е посочил друго лице, на което да е предоставил управлението му, а и сам не отрекъл качеството си на водач. Съдът е приел за недоказано твърдението, че автомобилът не е бил паркиран, а бил в „технологичен престой“, както и че собствеността на жалбоподателя върху имота, пред който бил автомобилът, има значение за законосъобразността на санкцията, доколкото превозното средство било разположено върху пътното платно в зоната на действие на забранителния знак. Поради това съдът е приел, че нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна страна, а наказанието е правилно определено, тъй като законът предвиждал фиксиран размер на глобата.

След извършена служебна проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, касационната инстанция намира, че същото е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Въззивният съд е установил релевантната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствения материал. Фактическите изводи на съда са обосновани и кореспондират изцяло с данните по делото, поради което се възприемат изцяло и от настоящата касационна инстанция.

Касационният съд намира за неоснователно възражението на касатора, че не е спазен тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Действително, по делото е безспорно установено, че нарушението е констатирано на 21.05.2025 г., когато контролните органи са установили неправилното паркиране на процесния автомобил и са съставили глоба с фиш в отсъствието на водача. Към този момент обаче не е бил индивидуализиран извършителят на нарушението. При констатиране на неправилно паркиране в отсъствие на водача законът допуска санкционирането да се осъществи чрез фиш, издаден на собственика на превозното средство, по реда на чл. 186, ал. 3 ЗДвП. В конкретния случай касаторът е подал възражение срещу съставения фиш на 06.08.2025 г., поради което фишът е анулиран и е пристъпено към реализиране на административнонаказателна отговорност по общия ред чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Именно в този момент нарушителят е бил установен и срещу него е започнало административнонаказателно производство по реда на ЗАНН. В този смисъл съставянето на АУАН на 10.09.2025 г. е извършено в рамките на тримесечния срок. Не може да бъде споделен и доводът на касатора, че подобно тълкуване представлява недопустимо разширително тълкуване на нормата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Действително предвиденият в тази разпоредба срок е преклузивен и следва да се прилага стриктно, но същият започва да тече от момента на откриване на нарушителя. Ето защо правилно районният съд е приел, че срокът по чл. 34 ЗАНН е спазен.

Неоснователно е и възражението на касатора, че следвало да бъде отчетено обстоятелството, че е собственик на сградата, пред която е бил паркиран автомобилът, както и че превозното средство е било оставено там временно. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният автомобил е бил разположен върху пътното платно на [улица]в [населено място], в зоната на действие на пътен знак В27, който въвежда забрана за престой и паркиране. Именно това фактическо обстоятелство е релевантно за преценката дали е налице нарушение на правилата за движение по пътищата. Собствеността върху прилежащия имот не създава за неговия собственик право да паркира превозно средство върху уличното платно в нарушение на въведената организация на движението. Режимът на използване на пътното платно се определя от правилата на Закона за движението по пътищата и от въведените пътни знаци, които са задължителни за всички участници в движението, независимо от собствеността върху недвижимите имоти. Не може да бъде възприето и твърдението, че автомобилът не е бил паркиран, а е бил оставен „временно“, докато се подготвя теренът за вкарването му в двора на имота. Подобно обстоятелство, дори и да се приеме за установено, не променя правната квалификация на поведението, тъй като забраната, въведена с пътен знак В27, обхваща както престоя, така и паркирането на моторни превозни средства в съответната зона. Следователно всяко оставяне на превозно средство върху пътното платно в тази зона представлява нарушение на правилата за движение. При тези данни правилно районният съд е приел, че изложените от жалбоподателя обстоятелства относно собствеността върху имота и причините за оставянето на автомобила не са правно релевантни и не изключват административнонаказателната му отговорност за извършеното нарушение.