Решение № 3728 от 03.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3728 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 20261100500983 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Ц. Н. И. срещу решение № 20996/18.11.2025 г., постановено по гр. дело № 64388/2024 г. по описа на СРС, 82-ри състав, с което са уважени предявените срещу него от „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

Решението в частта, с която е отхвърлен иска за размера над уважения до претендирания, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението.

Въззивникът поддържа, че решението е неправилно и необосновано.

Основните му възражения са, че липсват доказателства, че ответникът реално да упражнява правото на ползване върху процесния имот. Твърди се липса на доказана облигационна връзка и открита партида на името на ответника, както и недоказаност на публикуването на Общите условия (ОУ) в местен ежедневник съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ . Оспорва се експертизата като базирана на едностранно съставени от ищеца документи.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, е подала отговор на въззивната жалба. Счита, че тя била неоснователна, а решението на СРС било законосъобразно. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от третото лице помагач.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. По въпроса за неговата правилност съдът е ограничен от посоченото в жалбата като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, за интереса на някоя от страните по делото , когато има изрично законово задължение, и за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Казусът не попада в тези изключения, поради което въззивният съд се произнася по правилността на решението само по наведените в жалбата основания.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По отношение на неговата правилност съдът обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните като достигна до следните фактически и правни изводи:

Съдът намира атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени в него.

По конкретно наведените в жалбата възражения настоящата инстанция следва да посочи и:

Относно възражението за недоказаност на правото на ползване от страна на Ц. И. върху имота:

От представения Нотариален акт № 35/18.12.2019 г. се установява, че ответникът Ц. И. е дарил имота, като изрично си е запазил вещното право на ползване върху него доживотно и безвъзмездно.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ , клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост. Възражението на въззивника, че ищецът не е доказал „реално обитаване“ на имота, е правно ирелевантно. Законът обвързва качеството „клиент“ с наличието на титулярство върху вещното право, а не с фактическия престой в имота. Вещното право на ползване включва правомощията владеене и ползване, като собственикът е лишен от тях. Следователно, по силата на законовата презумпция, именно ползвателят е лицето, което консумира услугата. Доводът за погасяване на правото по чл. 59, ал. 3 от ЗС поради неупражняване в 5-годишен срок е неоснователен, тъй като от учредяването на правото (2019 г.) до края на исковия период (2023 г.) този срок не е изтекъл.

Относно възражението за липса на облигационното правоотношение и Общите условия

Правната уредба предвижда две хипотези на договорно обвързване:

Първата, по чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ , чрез сключване на изричен писмен 2 договор.

Втората, по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ , която е субсидиарна и настъпва по силата на закона за всеки собственик/ползвател при присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа.

В конкретния случай, дори да не е представено заявление за откриване на партида, облигационната връзка е налице по силата на закона, тъй като както бе посочено по-горе, въззивникът е бил ползвател на жилището видно от представения нотариален акт и като такъв той е пасивно процесуално и материално легитимиран да отговаря за потребената в имота топлинна енергия.

Възражението за невлизане в сила на Общите условия поради липса на публикуване в местен ежедневник е неоснователно. За исковия период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал.

1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия. Следователно не е нужно такова оповестяване в сайта на дружеството относно дължимите суми, за да е налице забава, както се твърди във въззивната жалба.

Относно възражението за реално потребление и техническата изправност:

От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, е видно, че в имота няма монтирани радиатори. Това обстоятелство обаче не освобождава ползвателя от задължението да заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ , потребителите в сграда – етажна собственост, са длъжни да заплащат разходите за сградна инсталация пропорционално на отопляемия обем на имота.

По отношение на общия топломер № 55370215, вещото лице констатира, че метрологичната проверка е извършена със закъснение спрямо 2-годишния срок. Въпреки това, последващата проверка е завършила със заключение „Съответства“. В съответствие с практиката на ВКС, 3 просрочването на проверката не води автоматично до негодност на отчетите, ако уредът впоследствие е преминал успешно метрологичен контрол, потвърждаващ неговата точност за минал период. Изчисленията на експертизата потвърждават, че начислените суми за сградна инсталация и БГВ (на база „брой лица“ поради липса на достъп) са извършени в съответствие с Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изхода на спора се дължат на въззиваемата страна, като претендираните за юрисконсултско възнаграждение не следва да бъдат присъждани поради ниската фактическа и правна сложност на делото, подаденият бланкетен отговор на въззивна жалба и липсата на процесуално участие.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20996/18.11.2025 г. по гр.д. № 64388/2024 г. по описа на СРС.

Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Техем сървизис“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4