Решение № 368 от 03.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. П., 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20265200500099 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №260000 от 12.02.2025г. постановено по гр.д.№1095/2020г. по описа на същия съд, Е ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П. с площ от 349 кв.м., адрес на имота: гр. П., ул. „Б. в.' №**, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: 5977, кв. 501, парцел VIII, съседни имоти: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 98 кв.м., стар идентификатор ***.

ПОСТАНОВЕНО Е сумата от проданта да се разпредели между съсобствениците, както следва: 8/36 част за Т. С. Х. с ЕГН ********** от гр.

П., ул. „Б. в.” №*1; 10/36 части за С. С. Г. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б. в.” №*; 9/36 части за Т. С. К. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „М.*" бл.****, вх.*, ет.**, ап.** и 9/36 части за К. С. К. с ЕГН ********** от гр. С. З., ул. „Ц.

И. Ш." №***.

ОСЪДЕНА Е Т. С. Х. да заплати по сметка на Районен съд - П. държавна такса за производството в размер на 435.34 лева. ОСЪДЕН Е С. С.

Г. да заплати по сметка на Районен съд-П. държавна такса за производството в размер на 544.16лв. ОСЪДЕНА Е Т. С. К. да заплати по сметка на Районен 1 съд-П. държавна такса за производството в размер на 489.74лв. ОСЪДЕНА Е Т. С. К. да заплати по сметка на Районен съд - П. държавна такса за производството в размер на 489.74лв.

Решението е допълнено с определение по чл.247 и чл.248 от ГПК с №260003 от 04.04.2025г. в частта за разноските като са осъдени ответниците С. С. Г., и К. С. К. да заплатят съдебни разноски в размер на 160лв, като е допусната и поправка на ОФГ, като Т. К. е осъдена да заплати държавна такса от 489.74лв по сметка на РС-П., а К. К. да заплати 489.74лв ДТ в полза на РС-П..

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№260387 от 11.03.2025г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от съделителя С. С. Г., ЕГН********** с което делбения имот се изнася на публична продан. Твърди се от жалбоподателя, че той живее в този имот от 80г., правил е ремонти и строеж на сградата, на тоалетната и на банята. Жалбоподателят не знае какво са огледали техническите лица, но твърди че е стар и болен, и смята, че роднините му са се възползвали от ситуацията. Смята, че е трябвало да му бъдат оставени външните тоалетна и банята, защото няма да може да си ги направи поради болест и старост. Допълва, че плаща данъци и прави ремонти и асмалък от 50г. Желае да се извърши от съда оглед на имота му на място, а не само да се преценява по документи. Желае да му бъде оставена част от сградата с тоалетната както и старата баня, лично построени от него. Допълва, че не е в състояние да плати държавната такса по обжалването защото е пенсионер и получава месечна пенсия от 520лв с които купува лекарства, които струват от около 200лв. Смята, че му се отнема неправомерно и малкото което има, доколкото остава и без баня и без тоалетна. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

С Определение №260011 от 04.11.2025г. делбеният съд е освободил жалбоподателя С. С. Г. от такси и разноски за производството по делбеното дело.

В срока за обжалване на процесното определение по чл.248 и чл.247 от ГПК от С. С. Г. е постъпила въззивна жалба с вх.№260559 от 09.04.2025г в която се преповтарят доводите и възраженията, изложени срещу постановеното решение за изнасяне на делбения имот на публична продан и изложени във въззивна жалба с вх.№260387 от 11.03.2025г. ,като за първи път се прави искане за възлагане на част от имота по реда на чл.349 ал.2 от ГПК, да му бъде оставена част от сградата с тоалетната и банята, с твърдение за незаконно застроена къща на ищцата Т. Г. затворила достъпа му отзад до мястото.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори на въззивната жалба от насрещните страни.

В писмения си отговор подаден от Т. С. К. , ЕГН-********** от гр.С. с вх.№261196 от 22.12.2025г. и допълнен с вх.№260058 от 28.01.2026г. се поддържа, че въззивна жалба с вх. №260387 от 11.03.2025г. следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че решенията по първа и втора фаза по делото № 1095/ 2020 г. са обстойно и прецизно мотивирани; че съделителката в продължение на всичките години, в които плаща данък върху наследената от 2 майка ми част от процесния имот узурпирана от братовчед й С. С. Г., който избягва контакт с нея. Смята, че в жалба липсва каквото и да е правно основание и че същият е получил в наследство от майка си сериозна сума пари, има апартамент , в който живеел синът му и че и тя плаща данъците и е претърпяла очна операция. Счита, че Въззивната жалба с вх. 2603871 11.03.2025 г. трябва да бъде оставена без последствие, с което да бъдат приключени опитите да бъда възпрепятствана да получа наследството от майка си. Моли да бъде изрично посочено, че дължимите такси за съдебни разходи и както и сумата, която С. Ст. Г. й дължи за платената негова част от възнаграждението на вещото лице да бъдат отчислени от сумите, които ще получи след публичната продан всеки от наследниците, съобразно своя дял.

Допълва, че от 16.03.2013г. до 15.01.2025г. си плаща редовно данък сгради и такса смет, съответстващи на наследения от нея дял от процесния имот; че жалбоподателят С. Ст. Г. е узурпирал целия имот и не допуска никакъв контакт; той отказва да плати своята част от възнаграждението на вещото лице и това спира делото за почти година, като липсващите пари били преведени от тази съделителка за възобновяване на делото. Моли в изпълнителния лист, да бъдат включени и отчислени от парите, които всеки от четиримата наследници ще получи след продажбата на имота - всички суми-такси за съдебни разходи, невнесени суми за плащане възнаграждение на вещото лице и други, ако има такива.

В писмения си отговор с вх.№261157 от 02.12.2025г. подаден от съделителката Т. С. Х., ЕГН-********** от гр.П. чрез адв.П. Г. се оспорва жалбата като, като неоснователна, и моли да бъде отхвърлена и се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Твърди се, че с обжалваното решение първоинстанционния съд е изнесъл на публична продан, допуснатия до съдебна делба, с влязло в законна сила съдебно решение, имоти: поземлен имот с идентификатор 55 155.508.623 по КККР на гр. П. с площ от 349 кв.м., адрес на имота: гр. П., ул. ,Б. в.” №*, стар идентификатор: ***, номер по предходен план: 5977, кв. 501, парцел VIII, съседни имоти: ***, ***, ***, ***,

***, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор 55 155.508.623.1 със застроена площ от 98 кв.м., стар идентификатор ***, като е разпоредил сумата от проданта да се разпредели между съсобствениците, както следва: 8/36 част за Т. С. Х. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б. в.” №*; 10/36 части за С. С. Г. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Б. в.” №*; 9/36 части за Т. С. К. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к.

„М.*" бл.****, вх.*, ет.**, ап.** и 9/36 части за К. С. К. с ЕГН ********** от гр. С. З., ул. ,Ц. И. Ш." №***. Счита решението за правилно и законосъобразно постановено, а жалбата за неоснователна. Твърди се, че по делото е изслушана СТЕ от която се установило по безспорен начин, че имотът с идентификатор *** ведно с жилищната сграда построена в него с идентификатор *** е неподеляем с оглед на по-големия брой на съделителите от броя дялове, които евентуално могат да се обособят от жилищната сграда, а недвижимия имот е неподеляем с оглед техническите правила и норми за минимална площ и лице съгласно изискванията на чл. 9, ал.2 от ЗУТ. Акцентира, че в първото по делото открито съдебно заседание във втора фаза на съдебната делба жалбоподателят, С. С. Г., не е направил възлагателна претенция по реда на чл. 349 от ГПК, нито е предявил иск за 3 заплащане на подобрения, за каквито ремонтни дейности се твърди да е извършвал във въззивната жалба. Като невярно се квалифицира твърдението в жалбата, че С. Г. живее в този имот, респективно че това е единствената баня и тоалетна, която ползва, доколкото от събраните по делото писмени доказателства /подробно се изброяват/ се установило, че Т. Х. и жалбоподателя й брат, С. С. Г., са съсобственици в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., в който поземлен имот са построени , както жилищната сграда на брат й, така и нейната жилищна сграда и които жилищни сгради имат изградени сервизни помещения, в това число-баня и тоалетна.

Акцентира, че брат й С. Г., сега жалбоподател, никога не е живял в делбената сграда с идентификатор ***, а в жилището си построено в имот с идентификатор ***., за който недвижим имот производството по съдебна делба било прекратено поради не изготвяне от страните по делото на проект за частично изменение на регулационния план относно двата имота.

Моли да се потвърди Решение с рег. №260000 от 12.02.2025г по гр.д.

№1095/2020г по описа на Районен съд П., като правилно и законосъобразно постановено.

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на съделителя С. С. Г., както и постъпълите отовори от насрещните по спра страни и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е за делба във фазата по извършването на делбата.

С влязло в законна сила на 31.01.2023г. като необжалвано от страните решение по чл.344, ал. 1 от ГПК е допуснат до делба между съсобствениците С. С. Г. с ЕГН ********** от гр. П., ***; Т. С. К. с ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „М.*" бл.****, вх.*, ет.**, ап.**; К. С. К. с ЕГН ********** от гр. С. З., ул. „Ц. И. Ш." №*** и Т. С. Х. с ЕГН ********** от гр. П., ***, следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П. с площ от 349кв.м., ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 98 кв.м. при права на съсобствениците - 8/36 ид. част за Т. С. Х., 10/36 ид. части за С. С. Г., 9/36 ид. части за Т. С. К. и 9/36 ид. части за К. С. К..

В първото по делото открито съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 26.03.2024г. по реда на чл.346 от ГПК от съделителите няма предявени претенции и искания по сметки помежду си , нито са сочени доказателства в тази връзка ,както и няма заявени възлагателни претенции по отношение на делбения имот по реда на чл.349 ал.1 или по ал.2 от ГПК нито искане за разпределяне на имотите по реда на чл.350 от ГПК със сочене на доказателства за това. В това съдебно заседание не е явил и настоящия жалбоподател С. С. Г. редовно призован на посочения съдебен адресат-чрез процесуалния си представител адвокат И. Ц. от АК-П.-л.154.

4

Единственият процесуален въпрос разискван на това заседание е бил по въпроса за изготвяне на заключение по допусната и назначена служебно от съда съдебно-техническа експертиза /определение №260002 от 06.02.2023г. / за определяне на пазарната стойност на процесните имоти, допусната до делба и преценка за тяхната поделяемост, като при наличие на такава възможност, вещото лице да състави проект за делба като състави дялове , съобразно броя на съделителите.

Делото е отложено за нова дата и е насрочено за 14.05.2024г. като е дадено указание на вещото лице да изготви заключение по назначената СТЕ.

На следващото съдебно заседание проведено на 14.05.2024г. не е депозирано заключение по изтъкнати от вещото лице обективни причини за това и делото е отложено за 25.06.2024г-, като на това заседание настоящият жалбоподател също не е присъствал и не взел отношение по предмета, както и пълномощника му. Делото е отложено за трети път поради неосигурен достъп на вещото лице до имота от съделителите от 25.06.2024г. за дата