Решение № 1399 от 09.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1399 гр. Русе, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520107453 по описа за 2025 година

Е. С., юрисконсулт на „**********“ ЕАД (с предишни наименования: „**********“ ЕАД и „**********“ ЕАС), заявява, че на **********г. представляваното от него дружество като лизингодател сключило с Ш. Ю. А. като лизингополучател Договор за финансов лизинг №********** с предмет: предоставяне на финансов лизинг на лек автомобил **********, шаси: **********, **********, изключителна собственост на дружеството.

Поддържа, че лизингодателя предал на лизингополучателя лизинговия обект, за възмездно ползване при заплащане месечни лизингови вноски и други суми, предвидени в Договора и приложенията към него. Пояснява, че ответникът се задължил да заплаща ползването на МПС разсрочено на 60 лизингови вноски, съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от контракта. Всяка лизингова вноска включвала главница и фиксирана лихва, определена за целия срок на договора. Страните постигнали съгласие, че при забава на лизингова вноска с повече от пет дни, лизингополучателя дължи неустойка в размер на законната лихва за забава върху неплатената сума, дължима за периода на забавата (чл.7 от Договора).

На 24.04.2020г. контрагентите подписали споразумение към Договора, въз основа което отсрочили договорните задължения и удължили лизинговия срок с още три месеца.

Твърди, че ответникът преустановил плащанията, но не върнал МПС. Към настоящия момент срокът на договора бил изтекъл и всички лизингови вноски, съгласно последния погасителен план били изискуеми. Задълженията на Ш. А. възлизали общо на 6362.02 лева, формирани от: 5007.42 лева – главница и 1354.60 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 29.08.2025г.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се 1 снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №**********г. по описа на Районен съд – ********** срещу Ш. Ю. А. ЕГН: ********** за сумата 6362.02 лева – изискуеми, неплатени задължения по Договор за финансов лизинг №**********, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2025г. до окончателното й изплащане и разноски по делото.

Предвид дадените от заповедния съд указания, Е. С. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Ш. Ю. А. ЕГН: ********** с адрес: гр.Русе, ********** дължи на „**********“ ЕАД ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление: гр.Белоградчик, **********, представлявано от изпълнителния директор И. Е.

П. сумите: 5007.42 лева - неплатен остатък от лизингови вноски с падеж 10-то число на месеца, дължими по Договор за финансов лизинг №**********/**********г. за периода от септември 2022г. до август 2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.08.2025г. до изплащане на вземането; 1354.60 лева - законна лихва, дължима както следва: 1.27 лева – законна лихва за забава върху неплатен остатък от лизингова вноска с падеж 10.09.2022г. в размер на 3.29 лева за периода от 11.09.2022г. до 29.08.2025г.; 1266.50 лева - законна лихва за забава върху изцяло неплатени 20 (двадесет) броя лизингови вноски за периода м.октомври 2022г. до м.май 2024г. всяка в размер на 222.56 лева, изчислена от настъпване на изискуемостта на всяка вноска, т.е. 11-то число на съответния месец до 29.08.2025г.; 86.83 лева - законна лихва за забава върху изцяло неплатени 3 (три) броя лизингови вноски за юни 2024г. до август 2024г. всяка в размер на 184.31 лева, изчислена от настъпване на изискуемостта на всяка вноска, т.е. 11-то число на съответния месец до 2 9 . 0 8 . 2 0 2 5 г. предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №**********/**********г., издадена по ЧГД №**********г. по описа на Районен съд **********.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК адв.И. П. – особен представител на ответника Ш. Ю. А. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва наличието на облигационна връзка между страните, основана на Договор за финансов лизинг №**********/**********г., по силата на който ищецът предал на ответника собствения си лек автомобил „**********“ с рег.№**********, а последният се задължил да заплати за ползването му 60 месечни лизингови вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора.

Намира претенциите (главница и лихва) за недоказани по размер. Поддържа, че не са ангажирани доказателства за извършените от ответника плащания – на кои дати, в какъв размер и кои вноски са погасени.

Счита, че договорът съдържа неравноправни клаузи. В тази връзка сочи, че в т.5 е посочен ГПР по смисъла на ЗПК – 30.944%, но в разрез с разпоредбата на чл.19 ЗПК, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран, което води до неяснота относно включените в него компоненти. Приема, че в настоящия случай са приложими разпоредбите на ЗПК, както е посочено в самия договор. Намира за неравноправна и клаузата, 2 обективирана в т.12 от контракта, според която търговецът има право да задържи заплатените от потребителя суми, в случай, че последният откаже да изпълни договора, но не е предвидено обезщетение за потребителя, при неизпълнение на договора от страна на търговеца.

Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни и недоказани по размер.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

На **********г. между „**********“ ЕАД (с предишни наименования: „**********“ ЕАД и „**********“ ЕАС) и с Ш. Ю. А. е сключен Договор за финансов лизинг №********** с предмет: предоставяне на финансов лизинг на лек автомобил **********, шаси: **********, **********, изключителна собственост на дружеството. Страните постигнали съгласие, цената на лизинговата вещ – 7700 лева да бъде заплатена, както следва: 1540 лева – първоначална вноска, а остатъка от 6160 лева - на 60 месечни вноски, съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от контракта.

Уговорили следните параметри: фиксиран лихвен процент - 24.90% за целия срок на договора; 123.20 лева – такса за разглеждане и оценка на кредитоспособността; 157.99 лева – разходи за регистрация на лизинговия обект в КАТ; „общ разход по кредита по смисъла на ЗПК“ – 4947.78 лева, формиран от такса за разглеждане и оценка на кредитоспособността, дължимата лихва, такса за услуга регистрация/пререгистрация на актива в КАТ, такса ЦРОЗ; обща сума, дължима от лизингополучателя по смисъла на ЗПК – 11 107.78 лева, формирана от такса за разглеждане и оценка на кредитоспособността, главницата, дължимата лихва, такса за услугата по регистрация/пререгистрация на актива в КАТ, такса ЦРОЗ; ГПР по смисъла на ЗПК – 30.977%; такса при предсрочно погасяване – 1% от предсрочно погасената сума; неустойка за забавено плащане – законната лихва за забава върху неплатената сума, дължима за периода на забавата; други такси и комисиони за допълнителни услуги и съдействие, предоставяни от лизингодателя, съгласно ОУ и Тарифата.

На 16.05.2019г. ищецът предал на ответника лизинговата вещ (приемо – предавателен протокол стр.11 от делото).

Приложени са Общи условия на „**********“ ЕАД – София по договори за финансов лизинг.

Съгласно

Споразумение към

Договор за финансов лизинг с

№**********/**********г. контрагентите отсрочили договорните задължения и удължили лизинговия срок с още три месеца.

Въз основа на заявление, депозирано от „**********“ ЕАД ЕИК: **********, в Районен съд – ********** е образувано ЧГД №**********г. и на **********г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №********** по реда на чл.410 ГПК срещу Ш. Ю. А. ЕГН: ********** за сумите: 5007.42 лева - неплатен остатък от лизингови вноски с падеж 10-то число на месеца, дължими по Договор за финансов лизинг №**********/**********г. за периода от септември 2022г. до август 2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.08.2025г. до изплащане на вземането; 1354.60 3 лева - законна лихва, дължима както следва: 1.27 лева – законна лихва за забава върху неплатен остатък от лизингова вноска с падеж 10.09.2022г. в размер на 3.29 лева за периода от 11.09.2022г. до 29.08.2025г.; 1266.50 лева - законна лихва за забава върху изцяло неплатени 20 (двадесет) броя лизингови вноски за октомври 2022г. до май 2024г. всяка в размер на 222.56 лева, изчислена от настъпване на изискуемостта на всяка вноска, т.е. 11-то число на съответния месец до 29.08.2025г.; 86.83 лева - законна лихва за забава върху изцяло неплатени 3 (три) броя лизингови вноски за юни 2024г. до август 2024г. всяка в размер на 184.31 лева, изчислена от настъпване на изискуемостта на всяка вноска, т.е. 11-то число на съответния месец до 29.08.2025г.. 108.15 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявения иск по чл.422 ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 5007.42 лева - неплатен остатък от лизингови вноски с падеж 10-то число на месеца, дължими по Договор за финансов лизинг №**********/**********г. за периода от м.септември 2022г. до м.август 2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.08.2025г. до изплащане на вземането; 1354.60 лева - законна лихва, дължима от падежа на всяко задължение от 29.08.2025г., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение №**********/**********г., издадена по ЧГД №**********г. по описа на Районен съд **********.

От приобщеното към настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което и на основание чл.415, ал.1 ГПК заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес – запазване действието на заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.

В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже наличието на фактите, породили вземането му и да установи претенциите си по основание и размер, в който смисъл са и указанията, съдържащи се в доклада по делото.

Безспорно е, че въз основа процесния договор за финансов лизинг, лек автомобил **********, с рег.№********** е предаден на лизингополучателя, с което лизингодателят е изпълнил първоначалното си основно задължение. Договорите за лизинг принципно остават извън обхвата на ЗПК, но в настоящия случай страните изрично са обвързали договора си с разпоредби на закона. В текста на контракта (чл.3, чл.4, чл.5 и др.) изрично са въведени и дефинирани понятия като: „общ разход по кредита по смисъла на ЗПК“, „обща сума дължима от лизингополучателя по смисъла на ЗПК“, „ГПР по смисъла на ЗПК“. С 4 въвеждането на тези клаузи ищецът сам е приел спрямо него да се прилагат защитните норми на потребителското законодателство. В случая ответникът навежда доводи за нарушения императивни изисквания на закона. Съобразявайки изложените аргументи и при извършена проверка на процесния договор в този смисъл, съдът намира възражението за неоснователно по следните съображения: В контракта ясно и достъпно за лизингополучателя са посочени всички основни параметри на кредита: фиксиран лихвен процент – 24.90%; разходи за регистрация на лизинговия обект в КАТ – 157.99 лева; общ разход по кредита – 4947.78 лева, като изчерпателно е посочено какво включва; обща сума, дължима от лизингополучателя – 11 107.78 лева; ГПР – 30.944%; срок за погасяване – 60 месеца. Тъй като от страна на ответника липсва конкретно, обосновано и детайлно оспорване на самата математическа методика, по която е изчислен ГПР, нито се твърди съществуването на скрити такси или комисиони, то посоченият ГПР в размер 30.944% е вярно изчислен от кредитора. С императивната разпоредба на чл.19, ал.5 ЗПК, законодателят установява обективен критерий за законосъобразност цената на потребителския кредит, а именно – ГПР да не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. Към датата на сключване на процесния договор (**********г.), основният лихвен процент, обявен от БНБ е в размер на 0.00%, което определя законна лихва за забава от 10% на годишна база. Следователно законовият таван на ГПР по чл.19, ал.5 от ЗПК към този момент възлиза на 50%. Договореният между страните ГПР от 30.944% е значително под визирания в закона максимум, поради което клаузата не нарушава императивната забрана и не е нищожна.