Определение № 391 от 14.07.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 391 гр. Варна, 14.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500266 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по частна въззивна жалба с вх. № 15127/11.05.2026г., подадена от „Капанов“ ООД, чрез адв. Л. П. от АК – Варна, срещу Определение № 2075/29.04.2026 г. постановено по гр. д. № 2006/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което на основание чл.267, ал.1, вр. чл.273 ГПК е прекратено производството по делото, в частта по въззивна жалба с вх. № 41032/09.05.2025г. подадена от „Капанов“ ООД, като трето лице-помагач на ищцата Т. Т. Я., срещу Решение № 1270/11.04.2025г. по гр. д. №5379/2024г. на Районен съд - Варна, поправено с Решение №54/06.01.2026г., с което предявеният от Т. Я. иск с правно основание чл.108 от ЗС е изцяло уважен.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Оспорва като неправилен извода на съда, че жалбоподателят има интерес единствено да подпомага ищеца, тъй като при евентуално отхвърляне на предявения иск, ще възникне вземане на ищеца към „Капанов“ ООД.

Излага, че оспорва да държи процесната реална част от имота като наемател на ответника Г. и твърди, че няма с нея никакви правоотношения по повод тази спорна реална част, като в процеса се е стремяло да установи тези факти.

От събраните по делото доказателствата се установява, че ответникът Г. няма никакво отношение към процесната реална част, като владее и ползва собствения си имот съгласно кадастралните му граници, без процесната реална част. Посочва, че съгласно практиката на Върховния касационен съд, правото на жалба на помагача не е напълно зависимо от процесуалната активност и интерес на подпомаганата страна. В случая ответницата К. Г. не е заявила претенции към „Капанов“ ООД досежно спорните процесни части от имота. Тя не владее или държи същите чрез дружеството и няма никакво правно и фактическо отношение към тях, поради което и не може да 1 разпорежда на дружеството да премества ограда, която не е част от нейния имот. Според жалбоподателя ищцата по делото иска ответницата да извърши действия, включително чрез третото лице-помагач, които тя няма право да извърши, а именно да премести ограда, която не е в нейния имот и която е изградена през 1995 г. от трети за спора лица. Процесната реална част не е част от имот с идентификатор ***, както неправилно е прието в първоинстанционното решение.

Отправеното в частната жалба искане е за отмяна на обжалваното определение, с което е прекратено производството по подадената от „Капанов“ ООД въззивна жалба против първоинстанционното решение.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответницата по ревандикационния иск К. Д. Г. е представила становище, в което е изложила доводи за неправилност на обжалваното определение.

Т. Т. Я. е представила писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното в настоящото производство Определение № 2075/29.04.2026г. Окръжен съд-Варна е прекратил производството по в. гр. д.

№ 2006/2025 г. в частта по въззивната жалба на третото лице-помагач „Капанов“ ООД срещу постановеното по гр.д. № 5379/2024г. на ВРС решение, като е приел, че за него не е налице правен интерес от обжалване на същото.

Производството по гр. д. № 5379/2024 г. на Районен съд – Варна е било образувано по иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Т. Т. Я. срещу К. Д. Г., за приемане за установено по отношение на К. Д. Г., че Т. Т. Я. е собственик на 83 кв. м. реална част от поземлен имот с идентификатор ***, на основание договор за дарение и да бъде осъдена ответницата да предаде на ищцата владението върху тази реална част. Ищцата Т. Т. Я. е депозирала молби с вх. № 84067/21.10.2024г. и с вх. № 89554/07.11.2024г., с които е отправила искане за привличане като трето лице помагач на страната на ищеца на „Капанов“ ООД.

С Определение № 12686/08.11.2024г. РС – Варна, „Капанов“ ООД е конституирано като трето лице –помагач на страната на ищцата.

С Решение № 1270/11.04.2025г. по гр. д. № 5379/2024г. на ВРС, поправено с Решение № 54/06.01.2026г., предявеният от Т. Я. ревандикационен иск е уважен.

По повод подадени въззивни жалби от „Капанов“ ООД - трето лице помагач на ищцата и от ответника К.Т.Г. срещу постановеното по гр.д. № 537/2024г. по описа на ВРС решение е образувано в. гр. д. № 2006/2025 г. по описа на ВОС.

Правното положение на третото лице-помагач е да помага на страната, на която е привлечено да помага, за да постигне тя благоприятен резултат /така Определение № 234 от 26.01.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 2460/2025 г., II 2 т. о., ТК/. Тъй като третото лице-помагач брани своя интерес, то може да извършва и такива процесуални действия, които противоречат на действията и обясненията на подпомаганата страна /чл. 221, ал. 2 от ГПК/. Така в настоящият случай, „Капанов“ ООД е изразило пред ВРС становището си, че искът на подпомаганата от него страна – ищцата Т. Я., е недопустим, евентуално неоснователен. Тази самостоятелност обаче на встъпилото лице важи само относно процесуалните действия, с които се подготвя решението, но не и спрямо действията, които представляват разпореждане с иска или с предмета на делото /чл. 221, ал. 1 ГПК, в този смисъл и Сталев, Ж., БГПП, Сиела, 2020, стр. 395/. Поради това и предвид правното положение на третото лице-помагач, следва да се приеме, че то няма правен интерес да обжалва решение, което е благоприятно за подпомаганата от него страна.

Подпомаганата и подпомагащата страна са обвързани от задължителната сила на мотивите на решението /чл. 223, ал. 2 от ГПК/. От друга страна постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна /чл. 223, ал. 1 от ГПК/. Определенията по чл. 218 и чл. 219 ГПК нямат решаващо значение по отношение на процесуалното качество на третото лице - арг. от чл. 220 ГПК, то се определя от действителното правно положение, т. е. от наличието на обективните предпоставки за привличане или за встъпване в процеса. Следователно силата на решението спрямо привлеченото лице зависи не само от определението за привличане, и ако то е неправилно, третото лице няма да бъде обвързано от мотивите му. Поради това в един бъдещ процес от значение ще бъдат действителните права и отношения на страните, а третото лице ще бъде обвързано с решението само при наличието на предпоставките за встъпване или привличане. Ако такива не са били налице, силата на решението не ще може да му се противопостави /в този смисъл Определение № 724 от 4.11.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3979/2013 г., II т. о., ТК, Определение № 55 от 27.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 414/2011 г., I т. о., ТК/. Именно така ефективно ще бъдат защитени интересите на третото лице-помагач в случай на неправилното му привличане. По тази причина и по гореизложените съображения следва да се приеме, че третото лице, предвид правното му положение, няма правен интерес да обжалва благоприятно за подпомаганата страна съдебно решение.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че подадената от „Капанов“ ООД - трето лице-помагач на ищцата Т. Т. Я., въззивна жалба срещу постановеното по гр. д. №5379/2024г. на ВРС решение, с което предявеният от Т. Я. иск с правно основание чл.108 от ЗС е уважен, е недопустима поради липса на правен интерес. Обжалваното определение, с което производството по в. гр. д. № 2006/2025г. по описа на ВОС е прекратено в частта по подадената от „Капанов“ ООД въззивна жалба е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2075/29.04.2026 г. постановено по в. гр. д. № 2006/2025 г. на Окръжен съд-Варна.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4