Определение № 2642 от 06.07.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 642/2022
- Вид
- Определение № 2642
- Подписан
- 06.07.2023
- Състав
- Михаил Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2642 гр. Варна, 06.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
Ю. през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20223100100642 по описа за 2022 година
Подадена е въззивна жалба с вх. № 14287/08.06.2023 г. от А. Н. И. и Ю. Б. И., чрез адв. И. А., срещу Решение № 593/17.05.2023 г., постановено по настоящото дело, в която се съдържа молба за освобождаване от заплащането на държавна такса.
С Разпореждане № 2886/13.06.2023 г. са дадени указания за отстраняване на констатирана нередовност по молбата за освобождаване от заплащането на държавна такса.
Депозирана е молба с вх. № 16073/27.06.2023 г., към която са приложени 2 бр. декларации за материално и гражданско състояние – двете от 23.06.2023 г., ЕР на ТЕЛК на Ю. И., Удостоверение от НОИ за размер на личната пенсия на А. И., Удостоверение от НОИ за размера на личната пенсия и добавката за чужда помощ на Ю. И., Удостоверение за граждански брак, Запорни съобщения и др.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицата, семейното им положение, здравословното им състояние, трудовата им заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса.
От представените писмени доказателства се установява, че молителите А. Н. И. /69 годишна/ и Ю. Б. И. /75 годишен/ имат сключен граждански брак. Месечния нетен доход на А. И. е в общ размер на 1396,25 лв. и се формира от пенсия, възнаграждение като социален асистент на съпруга и допълнение за клас. Същевременно тя самата страда от заболяване, което налага допълнителни постоянни разходи в размер на 190-210 лв. месечно. Доходите на Ю. И. се формират от получавана пенсия и социална надбавка в общ размер на 652 лв. С приложеното ЕР на ТЕЛК се установява, че е диагностициран с болест на Паркинсон, обуславяща работоспособност – 95% с чужда помощ, което налага допълнителни постоянни разходи в размер на 550-600 лв. месечно. От декларациите на двамата съпрузи се установява още, че притежават в режим на СИО МПС – марка „BMW“ – 2000 г, което е спряно от движение; 2/3 ид. ч. от жилище. Притежават общо парични влогове на стойност 21 485,33 лв., които обаче са запорирани. За сумата от 21 333 лв. е изготвено разпределение от СИ.
1
Общият нетен доход на молителите е в размер на 2048 лв., а постоянните разходи само за лечения възлизат на 800-1100 лв.
Във връзка с искането за освобождаване от заплащането на държавна такса по депозираната въззивна жалба, съдът осъществи служебна проверка досежно материалното състояние на А. и Ю. И.и, като изиска справка от АВ за вписани по партида на страните недвижими имоти. От изготвената справка по партида на А. И. се установява, че същата е съсобственик с други лица на два поземлени имота в с. Славеево, общ. Добрич. Първият е с площ по документи 30 дка, а вторият 29 дка, като и двата са отдадени под аренда, съответно А. И. реализира допълнителни доходи. От справките и на двамата се установява още, че те притежават гараж, който обаче не е деклариран. Налице е противоречие между декларираното от страните материално състояние и действителното такова.
Вземайки предвид горните обстоятелства, преценени и с оглед средния доход на българския гражданин и минималния размер на необходимите средства за издръжка на едно домакинство, съдът намира, че доходите на молителите не са под екзистенц-минимума, поради което внасянето на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 367,44 лв. няма да е непосилно в рамките на финансовите им възможности.
Съобразно посоченото, съдът преценява, че към настоящия момент не са налице предвидените в чл. 83, ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаване на А. и Ю. И.и от задължението за заплащане на държавни такси, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за освобождаване от заплащането на държавна такса за въззивното производство подадена от А. Н. И. и Ю. Б. И., инкорпорирана във въззивна жалба с вх.
№ 14287/08.06.2023 г. срещу Решение № 593/17.05.2023 г., постановено по гр. дело № 642/2022 г. по описа на ВОС, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС, в едноседмичен срок от връчването му на молителите.
След стабилизиране на настоящото определение, делото да се докладва за продължаване съдопроизводствените действия.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2