Присъда № 2 от 04.01.2023, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда № 2/04.01.2023г., постановена по НЧХД

176/2022г. по описа на ПлРС.

Тъжителят М.Н.Б. с ЕГН ********** като непълнолетен и със съгласието на своята майка Б.К.Б., и двамата от гр. Плевен е внесъл против подсъдимия Д.С.Ц. с ЕГН ********** от гр. Плевен тъжба, с която срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.4 вр. с чл. 130, ал.1 от НК за това, че на 04.05.2021г. в гр. Плевен причинил на малолетния М.Н.Б., роден на ***г. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на: червеникаво кръвонасядане в задната част на шията на площ около 4/5см., червеникаво кръвонасядане 4/4см., в горната трета на шията в ляво с множество плитки червеникави драскотини под нивото на околната тъкан с дължина от 1 до 3см., червеникаво кръвонасядане с площ 5/3,5см. в долната половина на лявата буза, близо до ъгъла на долната челюст с разляти граници и няколко плитки повърхностни драскотини по кожата върху него, довели до болки и страдание с разстройство на здравето.

Непълнолетният тъжител със съгласието на своята майка е предявил срещу подсъдимия и граждански иск за сумата от 4000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 131, ал. 1, т.4 вр. с чл. 130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 04.05.2021г. до окончателното и изплащане

В съдебно заседание тъжителят лично и чрез повереника си адв. А.К. от ПлАК поддържа повдигнатото обвинение и предявения граждански иск.

Подсъдимият Д.С.Ц. не се явява в съдебно заседание. Представлява се от защитника си – адв. Г. Г. от ПлАК, която ангажира становище, че подзащитният и не е автор на престъплението за което му е повдигнато обвинение и моли съда да постанови присъда с която да го признае за невиновен и оправдае. Развива подробни доводи в подкрепа на предприетата защитна теза. Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения граждански иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и въз основа на закона, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Д.С.Ц. е роден на ***. в гр.Плевен, живее в град Плевен, ул.“***“ ***, ***, ***, ***, *** гражданин, със *** образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

В следобедните часове на 04.05.2021 година шестдесет и седем годишната 1 свидетелка Ж.Г.Т. се прибирала към дома си, находящ се в жилищен блок в гр. Плевен, ул.

„***“13, ***. Пътят и минавал през района на ресторант „***“, където преминавайки през намиращият се в близост до входа на посочената жилищна сграда тунел забелязала компания от три момчета, сред които тъжителят М.Н.Б., който в този момент уринирал и приятелят му – свидетелят К.Д.К.. Поведението на тъжителя възмутило свидетелката Т. и същата му се скарала. В създалата се суматоха, М.Б. побягнал, но бил спънат от Т. и паднал, при което ожулил десните си лакът и коляно. Свидетелката се притеснила за състоянието на момчето и изпуснала шишето с вода, което носела. Изчакала да види какво е състоянието му и изпитала облекчение от факта, че се изправил и нямал видими, сериозни наранявания.

Забелязала също така, че връхната му дреха била протрита в областта на единия лакът. В този момент свидетелят К., който бил на около два метра и казал: „Ти го уби ма, ти го спъна, ти нарочно го направи“, след което заедно с тъжителя започнали да се държат арогантно с нея като с язвителен тон и казвали: „Мършо, мъртва си, ти не знаеш какво направи…200,00 лева за якето“ и независимо от факта, че им казала, че е възрастна и страда от диабет и сърдечно заболяване в продължение на около четиридесет минути не и позволявали да се прибере в дома си, обикаляйки в кръг около нея. Свидетелят К. започнал да и отправя заплахи, че ще и се случи случка, а тъжителят М.Б. започнал да хвърля камъни.

След като успяла да се измъкне от тунела двамата продължили да вървят след нея като и казвали: „Ха-ха-ха. Я да видим какво ще направиш сега“., а тя незабавно се упътила към ресторант „***“, за да потърси помощ. По това време подсъдимият Д.Ц., който работел в посоченото заведение се намирал в градината на ресторанта заедно с клиенти и именно към него се обърнала за помощ разтревожената, възрастна жена като накратко му описала ситуацията. Същият откликнал на молбата и за да я защити отишъл до тунела където по това време се намирали тъжителят и приятелят му – свидетелят К. и им казал, че не може да се държат така, след това хванал Н. за врата и го стиснал, но той успял да се отдръпне и уведомил за случващото се своя баща – свидетелят Н.П.Б., тъй като изпитал чувства на застрашеност и уплаха. Подсъдимият тръгнал да се връща към ресторанта, но в този момент по-надолу спрял бял на цвят лек автомобил, марка „***“, от който слязъл около двайсетгодишен младеж – *** на тъжителя и започнал да разговаря с Ц.. По това време в близост до мястото спрял и черен джип, от който слязъл по-възрастен мъж – свидетелят Н.Б. и двамата започнали да бият подсъдимия, в резултат на което същият паднал на земята и в резултат на последвалите удари и ритници бил окървавен и със счупени очила. На място пристигнали медицински и полицейски екипи, които предприели необходимите действия.

Тъжителят М.Н.Б. продължил да посещава учебни занятия в училището, в което учел, а именно *** „***“ в гр. Плевен. Същият нямал проблеми с дисциплината, завършил учебната година с отличен успех и същевременно участвал в спортни състезания. Впоследствие 2 нееднократно бил забелязван в района от свидетелката Ж.Д., която виждала, че е усмихнат и се забавлява с приятели.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин, след анализ на ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства.

По делото са ангажирани две основни групи гласни доказателства. Първата от тях включва показанията на свидетелите Ж.Г.Т. и К.Д. и втората, обхващаща показанията на свидетелите Н.П.Б. и К.Д.К..

Съдът приема с доверие показанията на свидетелите от първата група като обективни, последователни и убедителни, като отчете, че същите пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти при липса на основание за проява на каквото и да е било пристрастие.

От показанията на свидетелката Ж.Г.Т. се изяснява, че в следобедните часове на 04.05.2021 година се прибирала към дома си и преминавайки през тунела, намиращ се в близост до ресторант „***“ в гр. Плевен видяла тъжителят да уринира, което я възмутило и му се скарала. Посочва, че момчето побързало да избяга и го спънала, като то паднало на земята, а тя се притеснила и изпуснала шишето с вода, което носела и изчакала да види какво е състоянието му, като забелязала, че няма сериозни увреждания, а също така, че връхната му дреха била протрита в областта на единия ръкав. Подробно описва поведението на тъжителя и на придружаващият го негов приятел – свидетелят К.Д.К. и по този начин изяснява, че двамата се държали арогантно, отправяли и обидни и заплашителни реплики като: „Ти го уби ма, ти го спъна, ти нарочно го направи“ (изречена от св. К.), „Мършо, мъртва си, ти не знаеш какво направи…200,00 лева за якето“, „Ха-ха-ха. Я да видим какво ще направиш сега“, използвайки съответно язвителен или подигравателен тон.

Същевременно обикаляли в кръг около нея, за да не може да продължи по пътя си и нито факта, че е възрастна жена, нито молбите и да я пуснат, тъй като страда от диабет и сърдечно заболяване спомогнали да преустановят действията. Свидетелката Т. пояснява, че след около четиридесет минути успяла да излезе от тунела и да потърси помощ от служител в ресторант „***“ – подсъдимият Д.С.Ц., който се отзовал на молбите и. Впоследствие осъществените от подсъдимия действия били възприети лично и непосредствено и от свидетелката К.В.Д.. От показанията на тази група свидетели се установява, че подсъдимият е хванал и стиснал тъжителя М.Б. за врата, който се отдръпнал. Така описания механизъм на извършване на деянието напълно съответства на заявеното от вещото лице д-р С.Д.К. при проведеното изслушване в съдебно заседание на 04.01.2023 година, а именно че е възможно 3 причинените от подсъдимия на тъжителя травматични увреждания, изразяващи се в червеникаво кръвонасядане в задната част на шията на площ около 4/5см., червеникаво кръвонасядане 4/4см., в горната трета на шията в ляво с множество плитки червеникави драскотини под нивото на околната тъкан с дължина от 1 до 3см., червеникаво кръвонасядане с площ 5/3,5см. в долната половина на лявата буза, близо до ъгъла на долната челюст с разляти граници и няколко плитки повърхностни драскотини по кожата да са получени в резултат на стискане с ръка и то лявата. От показанията на тази група свидетели се изяснява, че подсъдимият тръгнал да се връща към работното си място, но в този момент по-надолу спрял бял на цвят лек автомобил, марка „***“, от който слязъл около двайсетгодишен младеж и започнал да разговаря с Ц.. По това време в близост до мястото спрял и черен джип, от който слязъл по-възрастен мъж и двамата започнали да бият подсъдимия, в резултат на което същият паднал на земята и вследствие на последвалите удари и ритници бил окървавен и със счупени очила. Тези твърдения кореспондират с приобщените към доказателствения материал по делото: Медицинско удостоверение №156/2021 година, Резултат от образно изследване и Амбулаторен лист. На място пристигнали медицински и полицейски екипи, които предприели необходимите действия.

Свидетелката Ж.Г.Т. категорично посочва, че след инцидента нееднократно е виждала тъжителя в района, където весел и усмихнат се забавлявал с приятели. Тези нейни възприятия предполагат липса на особено силно и продължително изпитвано притеснение от страна на М.Б. след инцидента. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелката Л.Л.Р., чиито показания съдът приема с доверие като обективни и логични.

Същата към релевантния момент е била класен ръководител и преподавател по физика и математика на тъжителя и категорично не е забелязала настъпила негативна промяна у момчето. Твърди, че М.Н.Б. редовно посещавал учебни занятия в училището, в което учел, а именно *** „***“ в гр. Плевен, нямал проблеми с дисциплината, завършил учебната година с отличен успех и същевременно участвал в спортни състезания. Този извод на съда не може да бъде разколебан и от приложеното на стр. 8 в делото Заключение от психологическа консултация, изготвено от д-р А.Р., тъй като не представлява годно доказателствено средство, събрано по предвидения в НПК процесуален ред.

Съдът обсъди показанията на свидетелите от втората група – Н.П.Б. (баща на частния тъжител) и К.Д.К. (приятел на частния тъжител) и след като обсъди същите самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал намери, че същите в известна степен са повлияни от наличието съответно на близка родствена връзка или добри приятелски взаимоотношения. Свидетелят Б. няма преки и непосредствени впечатления относно авторството и механизма на извършеното деяние. Същият е пристигнал на място, след като получил телефонно обаждане от сина си, че се, че е бит от възрастен мъж.

4

Свидетелят Б. твърди, че е успокоявал детето си и че е разговарял с подсъдимия, като отказва да отговори на въпрос, чийто отговор счита, че не е в полза на обвинителната по делото теза, а именно: „пострадал ли е последния“, след което лаконично добавя: „имаше спречкване между нас“. Споделя пред съда, че преди да пристигне на мястото на инцидента там вече бил ***ът на М.Н.Б., който случайно преминавал с автомобила си. Свидетелят твърди, че след инцидента синът му в продължителен период от време (около няколко месеца) се страхувал да се придвижва самостоятелно до учебното заведение което посещавал, не можел да спи и бил разстроен. Тези негови твърдения частично се опровергават от обсъдените по-горе доказателства, от които се установява, че скоро след инцидента тъжителят се е забавлявал с приятели в района на ресторант „***“. Съдът дава вяра на показанията на този свидетел в частта, в която твърди, че синът му е изпитвал притеснение. Безспорно малолетният М.Н.Б. е изживял негативни емоции от спектъра на уплаха и чувство на застрашеност, вследствие на осъщественото от подсъдимия укоримо поведение и поради това е потърсил съдействие от своя баща. Досежно твърдението на свидетеля Н.Б. обаче, че за превъзмогването им са били необходими няколко месеца съдът намира, че същото е функция на обичайно проявяваните в подобни хипотези завишена степен на родителски тревожност и загриженост.