Решение № 260131 от 11.09.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІІІ-292 11.09.2020 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски Окръжен съд

Трети състав

На единадесети август година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена

Лазарова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска-Иванова

2. мл.с.Красен

Вълев

Съдебни заседатели:

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова в.гр.дело номер 1721 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 17109/22.05.20г. на БРС от „Качика“

ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.127, вх.В , ет.4 , ап.10 , представлявано от управителя Никола Стоянов К. и „Контрол“ ЕООД, ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.“Братя Миладинови“, № 131, представлявано от Управителя Д.К.а-Ж., чрез адв.М.Ангелов, служебен адрес: гр.Бургас, ул.“Пиротска“ № 26, ет.1, ап.1, против решение № 890/10.03.20г. по гр.д.№ 5746/2019г. на БРС. С решението е уважен предявеният от „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец,

ЕКСПО 2000, ***, представлявано от Ани Василева

Ангелова и Михаил Танев Петков, чрез ю.к.Д.Йорданов, против двете дружества иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като договор за продажба на недвижими имоти, сключен между „Качика“ ЕООД и „Контрол“ ЕООД, извършен с нотариален акт № ***/18.07.**** г., том *, рег. № ****, дело № 169/**** г. по описа на нотариус Иван Кожухаров е обявен да недействителен спрямо въззиваемия търговец. Твърдят, че не е правилно. Излагат конкретни доводи, позовават се и на нищожност и недопустимост на съдебния акт. Молят на първо място да бъде прогласен за нищожен, евентуално – да бъде обезсилен като недопустим и отново евентуално - да бъде отменен изцяло и искът – отхвърлен. Имат доказателствено искане за назначаване на СИЕ, която да определи пазарната стойност на продадените от „Качика“ ЕООД на „Контрол“ ЕООД имоти, както и да се изискат пълните досиета към договорите за банкови кредити между въззиваемия търговец и „Качика“ ЕООД, от които да стане ясно какви са стойностите на ипотекираните като гаранция имоти, недопуснато от настоящия съд. Молят за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба чрез ю.к.Д.Йорданов в депозирания надлежно отговор. Излага подробно становище. Моли решението да бъде потвърдено, като в полза на „Райфайзен България“ ЕАД бъдат присъдени направените разноски. Няма доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и е допустима.

Предявеният пред районния съд иск е с правно основание чл.135 ЗЗД и пред настоящата инстанция нови доказателства не са допуснати.

Относно въведените с въззивната жалба оплаквания за нищожност и недопустимост на постановеното от БРС решение: основания за нищожност не са установени от настоящата инстанция. Налице е акт в законоустановената писмена форма, постановен от надлежен състав, в пределите на неговите компетенции. Актът е постановен по допустим иск, при липса на процесуални пречки за разглеждането му, ето защо е валиден и допустим.

Относно неговата правилност съдът приема следното: Производството пред БРС е образувано по искова молба от „Райфайзенбанк България” ЕАД против „Качика“

ЕООД и „Контрол“ ЕООД с иск да се приеме за недействителен по отношение на Банката на основание чл.135 ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижими имоти, извършен с н.а. № ***, т.*, рег.№ ****, д.№ 169 от 18.07.****г. на нотариус Ив.Кожухаров, гр.Бургас. Твърди се, че по два конкретно посочени в исковата молба договори за кредит: 1.от 03.02.2006г., изменен и допълнен с множество анекси, последният от 24.09.2013г. и 2. от 19.12.2007г., също изменен и допълнен с множество анекси, „Качика“ ЕООД е кредитополучател и длъжник на Банката. Двата договора са гарантирани чрез поръчителство, с поръчител – Н.К. в лично качество. Поради просрочие на задълженията по двата договора, Банката се е снабдила с изпълнителни листи против дружеството и солидарно задължения поръчител и са образувани изпълнителни производства, все още висящи с неудовлетворени вземания на кредитора.

При така описаната фактическа обстановка и след възникване на вземанията, „Качика“ ЕООД е извършил разпореждане с имотите, описани по цитирания н.а. в полза на втория ответник – „Контрол“ ЕООД.

Действието е преценено от страна на Банката като увреждащо и е заведен настоящият иск, по искова молба входирана на 18.07.2019г. – т.е. в последния ден на 5-годишния давностен срок. Ангажирани са доказателства.

С допълнителна искова молба – стр.104 и сл. по гр.д.№

5746/2019г. БРС, въззиваемият е уточнил иска. Посочил е, че след извършеното на 18.07.2019г. разпореждане, са настъпили промени в правния статут на имотите.

Променена е тяхната конфигурация, като са включени в новообразуван поземлен имот с обща площ от 12 602кв.м., описан по молбата. Ето защо е изменен петитумът и се претендира обявяване за недействителен по отношение на Банката на договора по н.а. № ***, т.*, рег.№ ****, д.№ 169 от 18.07.****г. на нотариус Ив.Кожухаров, гр.Бургас, с който е извършено разпореждане с бившите, описани в него поземлени имоти, представляващи понастоящем: 276/12602кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Габър, общ.Созопол, ведно със селскостопанска сграда с идентификатор ***, изградена в него, подробно описана по уточнението на исковата молба; 1585/12602кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Габър, общ.Созопол, ведно със сграда – складова база, склад, с идентификатор ***, изградена в него, подробно описана по уточнението на исковата молба и 1767/12602кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Габър, общ.Созопол, ведно със сграда – складова база, склад, с идентификатор ***, изградена в него, подробно описана по уточнението на исковата молба.

В приложените идентични отговори срещу исковата молба, депозирани в срока и по реда на чл.131 ГПК, двамата въззивници оспорват иска.

Заявяват, че не са налице основания за уважаването му. Твърдят, че с извършената покупко-продажба въззиваемият не е ощетен, понеже срещу отчуждаването на имотите е получена продажна цена. Така не е намалено имуществото на длъжника – „Качика“ ЕООД, следователно искът не е основателен. На следващо място се позовава на разпоредбата на чл.135, ал.1, изр.III ЗЗД, като твърди, че исковата молба е вписана след разпоредителните действия по обединяване и образуване на нов имот. Счита, че в резултат от това е възникнала нова вещ, самостоятелна по своята същност и предназначение и е недопустимо да се прогласява недействителност за идеални части от нея, още повече, че преобретателят е добросъвестен и не знае за увреждането.

При всички въведени възражения, съдът намира, че на първо място следва да коментира извършеното от Банката уточнение на иска и въведените с отговорите против исковата молба правопогасяващи възражения за давност и неоснователност, почиващи на твърдението за създаване на нова вещ, която не може да бъде предмет на иска:

Изменението на иска е допустимо. Фактите, на които е основан, не са променени – твърди се, че „Райфайзенбанк България” ЕАД е титуляр на парично вземане, че след възникването му длъжникът се е разпоредил с вещ и така е увредил Банката. Не е изменен и петитумът – да се приеме за недействителна спрямо въззиваемия покупко-продажба на недвижими имоти, с която счита, че е увреден. Уточнението на недвижимите имоти не съставлява предявяване на нов иск, доколкото се касае за имоти, понастоящем представляващи идеална част от друг имот, но с площи – съответстващи на отчуждените, макар и в идеални части и със същото местоположение. Затова съдът дължи произнасяне по него.

Освен изложеното, следва да се отбележи и че по дефиниция изменението на иска съставлява промяна на основанието, предмета или страните по вече образувано и висящо производство, при която извършените процесуални действия по вече предявения иск запазват действието си и спрямо новия предмет или новата страна. Ето защо възражението, че към изменението на иска е изтекъл давностният срок и въззиваемият следва да търпи последиците от това, като искът му бъде отхвърлен само на горното основание, също не е основателно.

Що се отнася до възражението, че тези имоти вече не съществуват, поради факта, че са включени в нов имот, представляващ нова вещ, в който са обединени няколко имота и част от тях са процесните: включването на трите поземлени имота, ведно с изградените в тях постройки, наред с други имоти в един общ поземлен имот, с по-голяма площ, не е основание за отхвърляне на иска, доколкото теренът съществува, макар и вече като идеални части от друг имот. Върху тези идеални части от имот, както и върху сградите, предмет на прехвърлителната сделка, няма пречка и може да бъде насочено изпълнение. Ето защо, според настоящия състав, обединяването на няколко имота, сред които и процесните или тяхната реорганизация, не води до извод за неоснователност или недопустимост на иска.

По останалите възражения съдът приема следното:

Безспорно е между страните, че „КАЧИКА“ ЕООД е сключил с въззиваемата банка договор за банков кредит от 03.02.2006г., с който банката е предоставила на дружеството кредит в размер на 800 000 евро, с краен срок на погасяване 15.02.2013г. С анекс

№ 1 от 27.11.2006г. към договора банката е предоставила допълнително сума в размер на 100 000 евро. Впоследствие същият договор е изменян многократно с анекси, последният от които от 24.09.2013г.

Вземанията по договора са обезпечени с поръчителство от Никола Стоянов К. в лично качество по силата на договор за поръчителство от 30.05.2009г.

Също така е безспорно, че на 22.03.2005г. „Качика“

ЕООД е сключил с Банката и друг договор – за револвиращ банков кредит, изменен и допълнен с множество анекси, като с последният от тях – от 24.09.2013г. страните са се съгласили, че задълженията на кредитополучателя към Банката възлизат на 1 485 000лв. Вземанията по договора са обезпечени с договорна ипотека върху имоти, учредена от Д.Н. К. през 2006г. – н.а. № **, т.**, рег.№ ****, д.№ 81 от 22.03.****г. на Нотариус Д.Райнова, гр.Бургас – стр.135 по гр.д.№ 5746/19г. БРС.

По делото са приложени нотариални покани – стр.15 и стр.21 по гр.д.№ 5746/2019г. БРС, от които се установява, че „Качика“ ЕООД е сключил и друг договор – за инвестиционен банков кредит от 19.12.2007г. с краен срок на погасяване – 15.01.2014г. и с връчването им на 14.07.2014г. е поканен да погаси задълженията си към Банката. По делото са налице и издадени срещу търговеца заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с допуснато незабавно изпълнение и издадени изпълнителни лист.

По този начин Банката успешно е обосновала качеството си на кредитор по отношение на „Качика“ ЕООД за вземания, възникнали преди процесното разпореждане с трите имота от 18.07.2014г. Изложеното възражение в исковата молба относно това, че вземанията не са били ликвидни и изискуеми към датата на разпореждането не е основателно, защото кредиторът има това качество и без вземането да е с настъпил падеж, а освен това от приложените нотариални покани се установява, че към датата на връчването им търговецът вече е имал просрочени задължения към банката. Така съдът приема, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск.

С н.а. за продажба на недвижим имот № ***/18.07.**** г., том *, рег. № ****, дело № 169/****г. по описа на нотариус Иван Кожухаров, гр.Бургас, „КАЧИКА” ЕООД е продал на „КОНТРОЛ” ЕООД следните недвижими имоти: 1. ПИ № 000795 в землището на с. Габър, общ.Созопол, с ЕКАТТЕ 14249, с площ от 0.276 дка, начин на трайно ползване: стопански двор, ведно с изградената в имота сграда с друго предназначение /навес за мостови кантар/ с площ по нотариален акт 45 кв.м., а по скица с площ 41 кв.м., с данъчна оценка на имота 4 475,60 лева; 2. ПИ № 000797 в землището на с. Габър, общ.Созопол, с ЕКАТТЕ 14249, с площ от 1.585 дка, начин на трайно ползване – стопански двор, ведно с изградената в имота сграда – склад за зърнени храни с площ по нотариален акт 400 кв.м., а по скица с площ 380 кв.м., с данъчна оценка на описания имот 7683,40 лева; 3. ПИ № 000798 в землището на с. Габър, общ.Созопол, с ЕКАТТЕ 14249, с площ от 1.767 дка, начин на трайно ползване: стопански двор, ведно с изградената в имота сграда - склад за зърнени храни с площ по нотариален акт 388 кв.м., а по скица с площ 399 кв.м., с данъчна оценка на описания имот е 7742 лева. Имотите са продадени за общата сума от 9950 лева.