Решение № 5263 от 28.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5263 гр. Пловдив, 28.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330112772 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против В. Г. Ч., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 19.12.2018 г. – 07.12.2021 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 823.22 лева за собствен/ползван обект, находящ се в гр. П., ул. „*******“ № ***. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 95.86 лева за периода 28.02.2019 г. – 31.12.2021 г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № **********, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 25, ал. 8 ОУ, тъй като липсвало измервателно устройство, което да отговаря на ЗИ.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 684/31.01.2022 г. по ч.гр.д. № 1260/2022 г. по описа на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли се за уважаването им, ведно със законната лихва. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор, макар исковата молба и приложенията, да са връчени редовно на страната, чрез назначения му особен представител – адв. Х. Д..

В първо открито съдебно заседание, ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва качеството на потребител на ответника. Липсвали доказателства за притежавано право на собственост 1 върху съответния имот, както и за това, че ответникът е ползвал имота. Липсвали предпоставки за служебно начисляване на услугата, при липсващо измервателно устройство.

Оспорва се доказателствената стойност на карнетите като неподписани от ответника. Не било установено по какъв начин е определено ползваното количество вода.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1260/2022 г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 684/31.01.2022 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 823.22 лева – главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 19.12.2018 г.– 17.12.2021 г. за имот, находящ се в гр. П., ул. „*******“ № *** и 95.86 лева - обезщетение за забава за периода 28.02.2019 г. - 31.12.2021 г., ведно със законна лихва от 28.01.2022 г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. П., ул. „******“ № ***, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника, последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването на делото. В този смисъл е Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о.

Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ще следва де се отбележи и обстоятелството, че не може да бъде поставен знак за равенство пред различните хипотези на чл. 133 ГПК, т.е. пропускането на възможността да се направи 2 възражение за придобивна или погасителна давност да се приравни към ограничение за становище по основателността на иска. В този смисъл е и Решение № 67 от 06.07.2010 г. по търг.д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.

Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора, направени от ответника.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен, поради следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от Наредбата, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1, точки 1 и 2 от общите условия на оператора.

Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

От приетите по делото писмени доказателства – Декларация по чл. 14 ЗМДТ /л.*****/, депозирана с вх. № от 09.05.2013 г. в Община П. от А. А. Ч., в която е вписан като съсобственик и ответникът В. Г. Ч.; Удостоверение за наследници на Г. К. Ч., от което се установява, че негов законен наследник е вкл. синът му – ответникът В. Г. Ч. /л.****/;

Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № ****, том ***, нот.д. № **** от 12.07.1984 г. на Нотариус при **** /л.****/; Справка по лице в Служба по вписванията – П., за периода от 01.01.1991 г. до 17.01.20202г., извършена за В. Г. Ч. /л.*****/, съдът приема, че ответникът В.

Г. Ч. е собственик на имота, находящ се в гр. П., ул. „*****“ № ***, ет. ***, ап. ***, за който се твърди да са предоставяни ВиК услуги за исковия период.

Ето защо, съдът приема, че В. Г. Ч. има качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в имота.

Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия на „ВиК” ЕООД - гр. П. също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 10 куб. на месец като за двама живущи.

Според показанията на св. М. Й. /******/ - до месец октомври 2019 г. ежемесечно е 3 правила посещения, като отчитането е правено по Тарифа, според броя на живущите в имота, тъй като в имота на ответника не е имало водомер, което същата е констатирала като й е бил осигуряван достъп до жилището. Инкасаторът констатирал и събрал данни от самите живущи, че в имота живеят двама обитатели. Свидетелката твърди още, че във входа към онзи момент, не е имало и общ водомер, не е имало измервателен уред от главното отклонение, нямало изби. Според свидетелката в блока не е имало общ водомер, защото нямало как представител на ВиК дружеството да влезе там и да го монтира, тъй като вътре било като „контейнер“. Съдът кредитира показанията като ясни, последователни и житейски логични. Няма данни, които да ги опровергава.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че след извършен оглед в имота на ответника – гр. П., ул. „******“ № ***, ет. ***, ап. ***, е водоснабден. Вещото лице сочи, че в санитарното помещение на жилището се установило, че по западната стена (непосредствено вдясно от входа за помещението), скрити в инсталационен пакет преминават вертикалните ВиК проводи, обслужващи средната секция жилища във входа. От ревизионния отвор в инсталационния пакет е виден развития там водомерен възел. На него е монтиран водомер – видимо много стар модел водомер, производство на „******“ АД, гр. П.

(произвеждан в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век), на който не може да се установи годината на производство и фабричния му номер. Водомерът е без монтирани оловни пломби, удостоверяващи извършването на каквато и да е метрологична проверка на измервателното средство. Не се установява наличието на пластмасова пломба на ВиК оператора на холендърните му връзки. Вещото лице установява, че по данни на обитателите на жилището, водомерът е монтиран още при построяването на блока и оттогава не е демонтиран за извършване на метрологична проверка. Вещото лице е направило изводът, че измервателното устройство не отговаря на изискванията на Закона за измерванията и нормативната уредба към него и същото не може точно да измерва преминалите през него количества вода. Вещото лице установява също, че имотът на ответника не се обитава целогодишно, тъй като двамата му обитатели живеели и работили в чужбина и се прибирали инцидентно в България по време на отпуските си. В открито съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението си, като установява, че не е бил възможен оглед на сутеренния етаж на входа, предвид, че същият е бил наводнен с обратни води и не е имало как да види дали има общ водомер в блока, но предвид състоянието там, счита, че най-вероятно – няма такъв.