Решение № 5520 от 23.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47414/2025
- Вид
- Решение № 5520
- Подписан
- 23.03.2026
- Състав
- КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 5520 гр. София, 23.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110147414 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на "ЗД Е***" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Христофор Колумб” № 43, представлявано от изпълнителните директори - Й... чрез процесуалния си представител Я...
(юрискотсурт) срещу ответника "ЗАД БуВИГ" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Позитано”, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 745.14 лв (380.98 евро), представляваща неизплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 30.11.2024 г. в гр. София, водач на лек автомобил "Фолксваген", модел "Пасат" с peг. № СВ2732СК, виновно предизвикал ПТП, при което били причинени материални щети на лек автомобил марка "Форд", модел "Фокус", рег. № СВ9061МС, като при потегляне на светофар на бул “Драган Цанков” колоната спряла и водачът на лек автомобил "Фолксваген Пасат" поради невнимание се ударил в другия лек автомобил.
За произшествието бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 30.11.2024 г. Увреденото МПС имало сключена валидна имуществена застраховка "Каско" с № 00500100579448/29.07.2024 г. Излага, че на 02.12.2024 г. водачът на МПС с марка "Форд" с рег. № е СВ9061МС заявил застрахователна претенция за изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско", вследствие на което е заведена щета под № 0500926232/02.12.2024 г. Твърди се, че между водача на автомобил с марка “Фолксваген Пасат” с рег. № СВ2732СК и ответника ЗАД “БуВИГ АД” АД имало сключен валиден застрахователен договор “Гражданска отговорност на автомобилистите” през процесния период.
1
Извършен бил оглед и бил съставен опис на щетите с дата 02.12.2024 г. За поправките била издадена фактура на стойност 2042.51 лв. (1044.32 евро) от “Авто Юнион” АД, която сума е платена от ЗД “Е***” на 10.01.2025 г.
Ищецът изпратил на ответника уведомление за възникналото регресно вземане в размер на 2057.51 лв (1051.99 евро), в което била включена и покана за плащане, която била получена от ответника на 21.02.2025 г. Ответникът е възстановил сумата в размер на 1312.37 (671.00) евро) лв., като остатъкът в размер на 745.14 лв. (380.98 евро) не е възстановен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "ЗАД БуВИГ АД" АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание, размер и участници. Оспорва изцяло настъпилото ПТП на 30.11.2024 г. съгласно описания механизъм, както и твърди, че не е доказана вината на водача на л.а. “Фолксавеген пасат”. Сочи, че не са наведени доказателства, че процесното ПТП се е осъществило на посочената дата с участието на точно тези МПС. Оспорва и причинно - следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди, както и твърди, че размерът на претендираното обезщетение надхвърля размера на действителните.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:
От предоставения двустранен констативен протокол за ПТП от 30.11.2024 г. се установява, че на 30.11.2024 г., около 12:10 ч., лек автомобил “Фолксваген Пасат”, с рег. № СВ2732СК, управляван от Божидар Павлов, при потегляне на кръстовище удря намиращия се пред него л.а. “Форд Фокус” с рег. № СВ 9061 МС, управляван от Я. Д.. Като последица от реализирания удар на застрахования автомобил са нанесени щети. За инцидента ищецът е уведомен със заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, вследствие на което е заведена щета под № 0500926232.
С оглед на констатациите в приложените Опис на щети и приемо-предавателен протокол от 03.12.2024 г.. общата сума на застрахователното обезщетение, платено от ищеца на водача на увреденото МПС, възлиза на 1044.32 евро.
Водачът на втория автомобил, участвал в ПТП - “Форд Фокус”, с рег. № СВ2732МС, има валидно сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със "ЗАД БуВИГ" АД, с ЕИК ***, като същата обхваща обхваща по време датата на процесното ПТП.
От назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява механизмът на ПТП - на 30.11.2024 г., около 12:10 ч., лек автомобил “Фолксваген Пасат” с рег. № СВ2732 СК, се движи по бул. “Драган Цанков”, където водачът на ПТП реализира ПТП със спрелия пред него в колона от автомобили лек автомобил “Форд Фокус” с рег. № СВ9061МС.
Счита, че щетите по лек автомобил “Форд Фокус” с рег. № СВ9061МС, са в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. “Форд Фокус” с рег. № СВ9061МС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е определена като възлизаща на 2750, 45 лв. (1406. 28 евро).
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че фактите, които обуславят възникване на главното вземане на ищеца, са: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане "Каско"; 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3) причинени щети на застрахования автомобил; 4) причинно-следствена връзка между ПТП и щетите; 5) изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 1044.32 евро..; 6) ответникът е застраховател на делинквента по задължителната застраховка на автомобилистите "Гражданска отговорност", като договорът 2 трябва да е валиден към момента на застрахователното събитие.
Като безспорни са отделени обстоятелствата, че между водачът на МПС "Фолксваген Пасат" с рег. № СВ2732 СК и ответника е бил налице валидно действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"; водачът на л. а. с марка "Форд” с рег.
№ СВ9061МС е бил с валидно сключена имуществена застраховка "Каско" с период 09.08.2024 - 08.08.2025 г., както и че застрахователното обезщетение е било изплатено от ищеца за сумата в общ размер от 1044.32 евро по щета № 050092632/02.12.2012 г., като ищецът изпратил писмо относно регресната си претенция към ответника, който я е получил на 21.02.2025 г.
Ответникът признава наличие на валидно застрахователно правоотношение с деликвента по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на настъпване на застрахователното събитие. Поради това този факт също се определя като безспорен.
Безспорно между страните е и изплащането на обезщетение в размер на 1312.37 (671.00 евро) от страна на ответника.
Въпреки съображенията, повдигнати в отговора на исковата молба от ответника, че не е доказано настъпването на процесното ПТП на посочената дата и между участниците в производството, тези факти могат да се установят от приложения двустранен констативен протокол и останалите писмени доказателства по делото, като същите изводи се потвърждават и от САТЕ.
Спорните въпроси в случая са наличието на вина у водача на лек автомобил "Фолксваген" с рег. № СВ2732 СК, причинно - следствената връзка между противоправното поведение и щетите, както и размерът на отговорността на ответника. В случая, водачът на л.а. с марка“Фолксваген” удря намиращия се пред него л.а. “Форд Фокус” поради невнимание при спиране на колоната. Съгласно Закона за движението по пътищата водачите на МПС имат общо задължение да контролират управляваното от тях МПС, както и да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Следователно, налице е противоправно поведение на водача на л.а. “Фолксваген Пасат” с рег. № СВ2732 СК.
По въпроса за щетите, нанесени на л.а. “Форд Фокус” същите са подробно описани по вид в протокола за ПТП и приложения от ищеца опис - протокол по щета № 0500926232 / 02.12.2024 г. В хода на делото и след направената съдебна автотехническа експертиза, става ясно, че действителният размер на щетите по пазарно цени възлиза на 2750.45 лв. (1406.28 евро).
Съгласно чл. 386 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Съдът следва да съобрази практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, съгласно която съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 49/14.10.2014 г. (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.201. г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 70/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № от 0.. 07. 2010 г. по т. д.
№ 6/2009 г. на ВКС, І ТО). Размерът на вредата следва да се определи без прилагане на коефициент за овехтяване. Същият метод на изчисляване на обезщетението е предвиден в чл. 25 от Общите условия за застраховка “Каско” на ЗД “Е***”.
В случая, изчисленият от вещото лице размер на щетата по пазарни цени е по - висок от реално претендирания от ищеца. Видно от приложения доклад за щета, стойността на щетата е първоначално оценена от ищеца като възлизаща на 2,689.81 лв. (1375. 28 евро), като стойността е редуцирана според пазарните условия (разлика до фактура) и е 3 калкулирано дължимо обезщетение в размер на 1044.32 евро.
При това положение искът следва да се разглежда като доказан по размер и ответникът следва да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, равняващо се на разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество, които според САТЕ възлизат на сумата от 1044.32 евро.
По втория въпрос, от направената САТЕ безспорно се установява, че така описаните щети биха могли да настъпят при посочения механизъм на ПТП, като така се установява и причинна връзка между противоправното поведение и прозтеклата от него вреда.
Налице е и последният елемент на деликтната отговорност, а именно - виновно поведение на водача на лек автомобил “Фолксваген”. Вината се презюмира по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД при наличие на доказване останалите елементи на непозволеното увреждане. В случая, деянието, неговата противоправност, причинно-следствената връзка и нанесените щети са установени, както от материалите по делото, така и от САТЕ. Още повече, видно от двустранния констативен протокол, подписан и от двете страни, те са постигнали съгласие относно виновното поведение от страна на управляващия л. а "Фолксваген", като същото е обективирано в протокола.
С оглед гореизложеното, следва да се отбележи,че отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от застрахованата отговорност на прекия причинител, поради което размерът на отговорността на застрахователя е идентичен с размера на отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума. В този смисъл константната съдебна практика на ВКС напр. решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО. Съгласно чл. 51, ал.
1 ЗЗД, делинквентът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
Следователно, искът е основателен.
По акцесорния иск за законна мораторна лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за основателността му следва да се установи, както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 1044.32 евро, както и за лихва за забава, считато от 21.03.2025 г. - датата на изтичане на едномесечния срок за определяне и изплащане на задължението по регресната претенция по чл. 412, ал. 3 КЗ, до 26.09.2025 г. Съгласно диспозитивното начало присъжда само плисканото.
Разпечатката съдържа 41 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac8b5b26-48a7-4b1c-b4cc-05721014c2a8