Решение № 4499 от 30.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4499 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от ЙОАНА КР. КАЦАРСКА Въззивно гражданско дело № 20251100510786 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 13791 от 15.07.2025 г., постановено по гр. д. № 3646/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 33-и състав, е признато за установено, че „Крезас“ ЕООД, З. И. Т. и З. П. К. дължат солидарно на „Устои“ ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.10.2024 г. по ч. гр. дело № 60665/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, както следва: 1822,81 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД, представляваща главница по договор за паричен заем 01865/31.08.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 11.10.2024 г. до погасяване на задължението; 10,00 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД, представляваща договорна лихва за период от 20.04.2024 г. до 20.08.2024 г.; 252,20 лева на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД, представляваща наказателна лихва за период от 20.05.2024 г. до 20.08.2024 г., като е отхвърлен искът за горницата до пълния предявен размер от 252,56 лева като неоснователен;

50,00 лева на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща мораторна лихва за период от 20.04.2024 г. до 30.09.2024 г.

С решението е признато за недоказано на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, оспорването на истинността на договор за паричен заем 01865/31.08.2023 г.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Крезас“ ЕООД, З. И. Т. и З.

П. К. са осъдени да заплатят на „Устои“ ЕАД сумата от 788,26 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 286,70 лева, представляваща разноски в заповедното производство, пропорционално на уважената част от предявените искове.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Устои“ ЕАД е осъдено да заплати на З. П. К. сумата от 0,18 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 0,03 лева, представляваща разноски в заповедното производство, пропорционално на отхвърлената част от предявените искове.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените 1 срещу „Крезас“ ЕООД искове, е депозирана въззивна жалба от ответното дружество, в която е изложено оплакване за неправилност на решението. Сочи, че поради служебна ангажираност процесуалният представител на дружеството е подал заявление за отлагане на делото пред първата инстанция е и това е лишило ответното дружество да изложи мотивите си пред съда. Твърди, че първоинстанционният съд не е разгледал доколко и дали са нарушени нормите на общностното право при формиране на ГПР на конкретния кредитен продукт, при положение че той се явявал сложен кредит инструмент. Поддържа, че са нарушени нормите на общностното право и на ХОПЕС. Моли съда да отмени обжалваното решение.

В законоустановения срок по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемата страна намира за доказан факта на валидно сключен договор. От приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза се установявало усвояването на сумата, заплатените от ответника суми, както и непогасеното задължение. Намира, че във въззивната жалба са изложени бланкетни твърдения и не е посочено в какво точно се изразява нарушението на цитираните норми. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от ответното дружество, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, както и в частта, с която са уважени предявените искове срещу З. И. Т. и З. П. К., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с релевираните във въззивната жалба доводи е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването и съществуването между страните по делото на валидно правоотношение по договор за заем при посочените условия, по който е предоставил процесната сума на кредитополучателя, момента, в който кредитополучателят е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забавено изпълнение.

На етапа на въззивното производство не е спорно, а и от представения договор за паричен заем 01865 от 31.08.2023 г., се установява, че между „Устои“ ЕАД, като заемодател и „Крезас“ ЕООД, като заемател, е налице валидно облигационно отношение по договор за заем за потребление. По договора за заем З. И. Т. е поела задължението като солидарен длъжник, а З. П. К. – като поръчител. Не е спорно, че заемната сума от 4100 лева, е усвоена от заемателя.

В подадената въззивна жалба не са изложени конкретни оплаквания за неправилност на постановеното решение. Акцентира се върху това, че не са спазени нормите на общностното право и на ХОПЕС, като не е посочено в какво се изразяват нарушенията.

Въпреки това, с оглед задължението на съда да следи служебно за нарушаването на императивни материалноправни норми, в изпълнение на това задължение настоящата съдебна инстанция не констатира такива нарушения, като от съдържанието на представения по делото договор за заем не се установяват нищожни клаузи.

По отношение на оплакването на въззивника, че процесуалният му представител 2 не е имал възможност да участва в проведеното на 26.06.2025 г. открито съдебно заседание, следва да се посочи, че в действителност на 26.06.2025 г. е постъпила молба от адвокат Н.Б., че е възпрепятстван да се яви в съдебно заседание. По делото обаче не са налице доказателства за надлежно учредена представителна власт от законния представител на ответното дружество в полза на адвокат Н.Б.. Наличното такова в кориците на заповедното производство касае учредяването на представителна власт от З. Т. в лично качество в полза на адвокат Н.Б.а. Наред с това доколкото въззивната инстанция има правомощията на съд по съществото на спора, в случай че въззивникът е счел, че му е нарушено правото на защита, той е имал възможност да изложи своето становище, респ. да ангажира доказателствени искания с въззивната жалба, което той не е сторил. Ето защо, оплакването на въззивника за допуснато процесуално нарушение е неоснователно.

Във въззивната жалба липсват оплаквания за размера на непогасените задължения.

За пълнота следва да се посочи, че за установяването им е изслушано и прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено. Според констатациите на експерта общо извършените преводи от заемателя са в размер на 4350 лева, от които суми са приспаднати такси за преводите в размер на 35,65 лев и нетно са получени 4314,35 лева, които да бъдат разпределени по договора. Вещото лице е посочило, че погасените вноски от 1-ва до 8-а, като последната е погасена частично и по нея са останали дължими 28,81 лева. При това разпределение вещото лице намира, че изцяло неплатени остават вноски 9,10,11 и 12, а вноска 8 е частично погасена. Според заключението на вещото лице остатъкът от главница след плащането възлиза на 1822,81 лева, договорна лихва в размер на 10 лева, а остатъкът от наказателна или законна лихва възлиза на 302,20 лева. Доколкото не се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че наказателната лихва възлиза на 252,20 лева и че законната лихва възлиза на 50 лева и като съобрази, че същите са изчислени съобразно установеното в чл. 11 и чл. 12 от процесния договор за заем, то исковете за наказателна и законна лихва са основателни за установения размер.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд не дължи проверка за правилността на решението в останалата част, поради което същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба – оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, на която следва да се присъди сумата от 308,11 лева /157,53 евро/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13791 от 15.07.2025 г., постановено по гр. д. № 3646/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 33-и състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК „Крезас“ ЕООД, ЕИК 205174327 да заплати на „Устои“ ЕАД, ЕИК 123676736 сумата от 157,53 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4