Решение № 43 от 14.02.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Русе, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20234500500792 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е обжалвало решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 3505/2023 г., с което е признато за установено по отношение на дружеството, че Г. И. И. не дължи сумите: 5399,92 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 5000580449/09.12.2011 г., ведно със законната лихва от 11.09.2017 г. и 208 лв. разноски, за които е издаден изп. лист по ч.гр.д. № 6301/2017 г. на РС-Русе, за принудителното събиране на които е образувано изп.дело № 20238320400606 по описа на ЧСИ И.Х, рег. № 832 и район на действия ОС - Русе, поради погасяването им по давност към датата на подаване на молбата за образуване на изп. дело. Развива оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт, иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск по съображения, подробно изложени в жалбата. Претендира разноски.

Ответницата по въззивната жалба Г. И. И., чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор, в който оспорва основателността на жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

1

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението, с което искът е уважен е валидно, допустимо и правилно.

При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил изводите си при спазване на процесуалните правила и съобразяване с материалния закон.

На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и препраща към тях.

Производството по делото е образувано по предявените от Г. И. И. против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на сумите: 5399,92 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 5000580449/09.12.2011 г., ведно със законната лихва от 11.09.2017 г., както и 108 лв. – държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист от 17.11.2022 г. по ч.гр.д. № 6301/2017 г. на РРС, за събирането на които е образувано изп.дело № 20238320400606 по описа на ЧСИ И.Х, поради изтекла погасителна давност на вземането.

По делото не е спорно, че по ч. гр. д. № 6301/2017 г. Русенският районен съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Г. И. за посочените суми, която е влязла в сила на 08.12.2017 г. Въз основа на издадения на 17.11.2022 г. изпълнителен лист, по молба на жалбоподателя от 12.05.2023 г., е образувано изп. дело № 606/2023 г. по описа на ЧСИ И.Х.

Правилни са изводите на районния съд, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение до датата на образуване на изпълнителното производство – 12.05.2023 г. е изтекла петгодишната погасителна давност, с което се е погасило и правото на жалбоподателя да претендира принудително изпълнение на вземането си. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че погасителната давност е спряла да тече по отношение на невъзразилия длъжник, след като в заповедното производство е имало и втори длъжник, 2 спрямо когото поради оспорване е воден установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК и било образувано гр.д. № 8989/2017г. по описа на РРС. Давността тече, спира и се прекъсна за всеки длъжник поотделно, а съгласно чл. 125, ал.

1 от ЗЗД прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите длъжници. Не може да бъде споделено и твърдението на жалбоподателя, че давността е прекъсната с признаването на вземането от страна на длъжника, поради извършване на две плащания – на 10.12.2022 г. в размер на 300 лв. и на 26.01.2023 г., в същия размер. Правилно в обжалваното решение е посочено, че още на 08.12.2022 г., преди първото плащане тя вече е била изтекла. В тази връзка, не са налице и твърдените в жалбата нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че първоинстанционният съд не е дал указания за представяне на писмени доказателства за извършените плащания или назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, както и за служебно прилагане на гр.д.

8589/2017 г. по описа на РРС. В случая не са били налице основания за даване на такива указания и за събиране на доказателства по делото, тъй като същите не са относими и необходими по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК и фактите, които ще установят не биха променили изводите, направени от съда.

Правилно районният съд е посочил, че кредиторът, след като е имал право да се снабди с изпълнителен лист по отношение на вземането си, не е проявил достатъчно активност чрез подаване на допълнителна молба до заповедния съд за издаването на такъв. Давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си (Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК). В случая, въпреки, че все пак изпълнителният лист е издаден преди изтичане на давностния срок за вземането, жалбоподателят е бездействал и не е образувал изпълнително производство преди изтичането му на 08.12.2022 г.

По изложените съображения решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени разноските в настоящото производство за адвокатско възнаграждение на ответницата по жалбата, определено по реда на чл. 38, ал.

2 от ЗА, в размер на 860 лева.

3

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1349 от 02.10.2023 г., постановено по гр. д. № 3505/2023 г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България“ № 49, бл. 53-Е, вх. В, ЕИК 175074752, да заплати на адв. Б. К. С. от АК - Русе сумата 860 лева - адвокатско възнаграждение в производството пред окръжния съд, по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4