Решение № 624 от 29.12.2016, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е № гр. К., 29.12.2016 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

К. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н.Н. при секретаря Х.К. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1591 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по иск за развод и има правното си основание в чл.49 от СК.

В исковата молба ищцата твърди, че след кратко познанство, с ответника сключили граждански брак на 21.07.***0г. в гр. К., първи и за двамата, от който имали роден син А.Д. Б., ЕГН **********. Още преди съпрузите да сключат граждански брак Б. работел в Г., като продължил да живее и работи там и след като вече били семейство, а си идвал в България единствено за празници и когато ползвал отпуск. Ищцата посочва, че когато съпругът й бил в страната живеели в жилището на родителите й в гр. К., ж.к. „ И.“ бл. **.

Твърди, че ответникът бил в България при раждането на сина им, като непосредствено след това заминал отново за Г.. Съвместният им живот не се променил и след раждането на детето, въпреки опитите на ищцата да приобщи съпруга си да се върне в страната, за да могат да създадат нормално семейство с обща грижа за А.. При тези разговори ответникът й заявявал, че за него тук нямало работа и предпочитал да остава в Г., където имало работа. В грижите за сина си ищцата била подпомагана от своите родители. Когато синът й станал на три години и тъй като трудно говорел, Б. направила консултация с лекар, който поставил диагноза на детето „ Частичен а.“. За ищцата било изключително важно да осигури на сина си нормално развитие. Започнали редовно да посещават психолог. Това обстоятелство налагало майката и детето да останат в страната. Ищцата твърди, че съпругът й не проявявал разбиране и не се върнал в България, за да живее с нея и детето и да им помага. Дори тогава рядко пращал пари за издръжката на А..

В средата на ***8г. Б. заминала при съпруга си в Г., където останала един месец. През това време синът й бил оставен на грижите на родителите на ищцата.

Тъй като детето било изключително привързано към майка си, Б. се върнала и от тогава с ответникът живеели разделени, а от 2010г. престанал и да я търси.

Ищцата твърди, че правила многократни опити да се свърже със съпруга си. Преди около две години Б. отново го потърсила по телефон, като на обаждането й отговорила жена, която се представила като негова приятелка. След този разговор, ищцата отново потърсила ответника, който й заявил, че живеел с тази жена на семейни начала.Посочва, че за последно разговаряла със съпруга си преди около една година. Тогава ищцата му заявила, че желае да се разведе с ответника, тъй като брака им бил формално съществуващ, като Б. й отговорил, че той няма пари за развод, че не го интересувала и да се справяла както намери за добре. От тогава нито Б. го търсела, нито съпругът й се обаждал.Ответникът не търсел сина им, не давал средства за неговата издръжка, а А. дори забравил как изглеждал баща му. Твърди, че в момента синът им е в шести клас и бил значително в по- добро здравословно състояние и се справял сам, но се нуждаел от редовни посещения при психолог, както и от посещения на занималня, за които майката следвало да заделя допълнителни средства освен за обичайната издръжка за дете на неговата възраст. Счита отношенията за охладнели,емоционалните и духовни връзки за окончателно прекъснати, без изгледи за възстановяване, а брака й с ответника – за дълбоко и непоправимо разстроен и ненужен на съпрузите, детето им и обществото.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника, като предостави на майката упражняването на родителските права по отношение роденото от брака дете и определи местожителството му на адреса на ищцата, а на бащата да се определи режим на лични контакти всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 9,00 часа в събота до 17,30 часа в неделя, с преспиване между дните, както и по 20 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, както и да осъди ответникът да заплаща месечна издръжка на детето А. в размер на ***лв., считано от завеждане на исковата молба в съда- 15.08.2016г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, платима по банков път. Моли съда да осъди ответникът да заплати на малолетния им син чрез неговата майка и законна представителка месечни издръжки за минало време- една година назад, считано от подаване на исковата молба в съда- 15.08.2016г., в размер на общо ***лв., или по ***лв. месечно, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане. Претендира ползването на семейното жилище, находящо се на адрес в гр. К., ж.к. „ И.“ бл. **, вх.В, ап.63. Моли съда да постанови след развода да носи брачното си фамилно име- Б., с което била известна в обществото и с което била записана във всички свои документи. Не претендира за издръжка от съпруга си след прекратяването на брака.

Претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски за държ.такси и адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника адв. К.Г. ***. Счита предявения иск за допустим и подлежащ на разглеждане от първоинстанционния съд. Заявява, че не е успяла да осъществи контакт с ответника, за което не може да вземе становище по изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Посочва, че ще се ползва от всички доказателства, които ще се съберат в хода на съдебното дирене, както и от тези, представени от ищцовата страна. В случай, че се установи, че съпрузите живеели трайно разделени, че не поддържат никакви връзки помежду си, в това число и че бащата не поддържа връзка с детето им, то безспорно следвало да се приеме, че брака на страните е дълбоко и непоправимо разстроен. По отношение на вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения взема становище, че съдът не следва да се произнася по този въпрос, алтернативно- да го остави без уважение, тъй като поведението на ответника не било такова, че да му бъде вменена вина за прекратяване на брака. По отношение на родителските права върху детето намира, че този иск следва да се уважи, тъй като през цялото време от раждането му и до предявяване на исковата молба то живеело трайно с ищцата, като следва да се определи следния режим на лични контакти на бащата със сина им втора и четвърта събота и неделя, от 9.00 ч. в събота до 17.30 ч. в неделя, с преспиване между дните, по 30 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката; през първата половина от зимната и от пролетната учебни ваканции; За Великден-на четна година при бащата, а на нечетна година-при майката; за рождения ден на детето-в нечетна година при бащата, в четна година – при майката. Счита предявения иск за присъждане на издръжка за основателен, но го оспорва по размер. Твърди, че заболяването на детето попадало в кръга на тези, за които Държавата, по Закона за интегриране на хората с увреждания и Закона за социално подпомагане на детето, ежемесечно отпускала парични средства за рехабилитация и издръжка под форма на социално подпомагане.Към момента тази месечна сума била около **0 лв. с тенденция от началото на следващата година да бъде *** лв. С оглед възрастта на детето и потребностите му за тази възраст счита, че издръжката не следва да бъде присъждана в размер по - висок от *** лв., считано от датата на предявяване на исковата молба, а за една година назад тази издръжка следвало да бъде по *** лв.месечно.Не възразява ползването на семейното жилище да бъде предоставено на ищцата с детето. Не възразявам ищцата след прекратяване на брака да носи своето брачно име Б.. По отношение на претенцията за разноски по делото счита, че тези разходи следвало да съответстват на частта на уважените и неуважени искови претенции, в т.ч. и на частично уважените искове.

Заинт.страна- АСП, Дирекция „ Соц. подпомагане”, гр. К., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител в съдебно заседание.

Изготвят социален доклад, приложен към делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак на 21.07.***0г. в гр.

К./удост. за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0187/21.07.***0г. на Община К./, първи и за двамата.

Не се спори, а и от представеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1401 от 10.09.***3г. на Община С.З. е видно, че от брака си ищцата и ответника имали роден син А.Д. Б., ЕГН **********.

От приложената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние се установява, че съпрузите нямат придобити по време на брака недвижими имоти и моторни превозни средства в режим на съпружеска имуществена общност.

По делото се събраха доказателства за доходите на ищцата.Видно от приложената към делото декларация от 15.08.2016г. и удостоверение с изх. № 150 от 03.08.2016г. е, че М.Б. в периода от м. август 2015 г. до м. юли 2016г. е реализирала средномесечен доход от трудово правоотношение в размер на 582,68лв. Доказателства за доходите на ответника няма събрани по делото.

Видно от удостоверение с изх. № 465/01.08.2016г. на ОУ „ К.“, гр. К. е, че детето А.Д. Б. е записан като редовен ученик в пети клас през учебната 2015/2016 година.

Представени са и са приети като писмени доказателства 22 броя заверени копия на квитанции за извършени от майката М.Б. разходи за посещавана от детето А. детска занималня.

От показанията на свид.

Х. С.В. – майка на ищцата е видно, че ищцата е била семейна от ***0г., но ответника постоянно е работил в чужбина. Твърди, че лично на нея е споделил, че има друга жена, с която към настоящия момент живее. Сочи, че от шест години, ответникът въобще не се е интересувал от детето. Твърди, че дъщеря й и ответника не поддържат контакти. Категорична е, че дъщеря й желае да се разведе.

Сочи, че детето Д. има призната група инвалидност, но не са посещавали ТЕЛК-комисия.

Видно от показанията на свид.М.П.С.

– без родство със страните, твърди, че от ***0г. ищцата и ответника са съпрузи.

Сочи, че от тогава не е виждала ответника. Знае от ищцата, че от шест години ответникът въобще не се грижи за семейството си.Твърди, че М. и родителите й полагат единствено такива грижи. Сочи, че бащата не изпраща никакви пари за издръжка. Знае, че ответникът работи в Г..

Изслушан в открито съдебно заседание в присъствие на социален работник от отдел

„Закрила на детето“ при Дирекция „Соц. подпомагане“, гр. К. детето А.Д. Б. дава обяснения, че единствено майка му – ищцата се грижи за него, като баба му и дядо му й помагали. Сочи, че добре се чувства при майка си. Твърди, че баща му никога не му се е обаждал.

По делото е изготвен и приложен социален доклад на Дирекция „Соц. подпомагане”, гр. К.. На база извършеното проучване служители на отдел „Закрила на детето“ дават заключение, че преките и непосредствени грижи за детето А. Б. са поети изцяло от неговата майка. Същата отговорно изпълнява родителските си ангажименти и осигурява на детето достатъчно добра среда за емоционално, психическо и физическо развитие като са съобразени нуждите и потребностите на детето. Между майката и детето има силна емоционална връзка, като с другия родител – бащата, детето не поддържа контакт, поради обстоятелството, че той се е дезинтересирал напълно от него през годините. През годините г-н Б. е проявявал безотговорно отношение спрямо задълженията и издръжка към детето и съпругата си.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът, въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най- общо, бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка- иначе казано, налице е формално съществуване на брачната връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът прави въз основа на всички събрани по делото доказателства, които сочат, че от 2010г. страните по делото са във фактическа раздяла и до този момент няма контакт между двамата съпрузи. Такъв контакт и за в бъдеще съдът счита, че няма да съществува. Фактическата раздяла е един от най- характерните признаци на дълбокото брачно разстройство и в случая същата е налице между страните по делото от 2010г. Между съпрузите е изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал свой живот, отделно от другия, със собствени цели и посока. Всичко това е довело до изпразване на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Нещо повече- никой от тях не е направил опит за помирение по време на фактическата раздяла, която е довела до прекратяване на физическите и духовни връзки между тях. Ето защо съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В този си вид той е ненужен на страните и детето им, поради което и следва да бъде прекратен.