Решение № 413 от 01.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. П., 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500484 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ОБЩИНА СЕПТЕМВРИ ЕИК 000351825 с адрес:гр. Септември. ул. “Александър Стамболийски" № 37А чрез адв. В. А.

Б.. от АК П., с адрес на кантората: гр. П., ул. "Ц.А." № 76. ет. 3. офис 10 против Решение № 313/18.03.2026 г., постановено но гр. дело № 2763/2025 г. по описа на Районен съд П. с подробно изложени доводи за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Счита, че по делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, с които ищецът е доказал твърденията си, че е извършил проверка за изпълнение на договора, констатирал е липсата на изпълнение, констатирано е основанието за начисляване на неустойка, такава е начислена и предявена за плащане на изпълнителя чрез изпращане на фактура. Подъдржа се неправилност на приетото от първоинстанционния съд, че извършеното едностранно прекратяване на Договора от страна на възложителя, позовавайки се на изрична договорна клауза /чл. 27, ал. 2/ представлява разваляне по смисъла на чл. 87, ал. I от ЗЗД, тъй като се основава на виновно неизпълнение на задължение на длъжника.Счита, че не съществува правна норма, която да приравнява едностранното прекратяване, съобразно изрична договорна клауза, било и при случай на виновно неизпълнение от някоя от страните и общото правило на чл. 87, ал. I от ЗЗД. Счита че такава привръзка не е направена и в ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл счита за неправилно приетото от първоинстанционния съд, че едностраното прекратяване на договора от страна на 1 възложителя, поради неизпълнение на СМР в договорения срок, въз основа на изрична договорна клауза, бидейки прекратяване поради виновно неизпълнение, автоматично се отъждествява с едностранното прекратяване на договор, поради виновно неизпълнение на едната страна по смисъла на чл. 87 ал. I от ЗЗД.Счита, че първоинстанционният съд не е отчел редица обстоятелства, които оборват подобно отъждествяване на договорна клауза с правна норма и изключват приложението на чл. 88 от ЗЗД и ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС. На първо място, поддържа, че отъждествявайки правното действие на едностранното прекратяване на договора на основание чл. 27 ал. 2 от същия с чл. 87 ал. I от ЗЗД съдът променя волята на страните. Поддържа се още, че "развалянето" се явява един самостоятелен способ за прекратяване на договорите, към които може да се прибегне само при наличието на предвидените в чл. 87 ЗЗД предпоставки. Двете понятия са различни, като едното може да се съдържа в другото, но не и обратното. Едностранното прекратяване на договор, когато това е изрично уговорено в договор, при настъпването на определени обстоятелства /било и то виновно неизпълнение/, не представлява по подразбиране "разваляне” по чл. 87 от ЗЗД. Договореното прекратително условие - неизпълнение на възложените работи в срок, което обуславя изпълнение на задължението на строителя, не може да се разглеждат като самия способ за разваляне на договора, дори в него да се крие неизпълнение на едната страна. Това по своята същност е прекратително условие, което не е равнозначно на развалянето и на комисорната клауза. Основание за това мислене е самото предназначение на чл. 87 ЗЗД който е насочен към това да освободи страните от договора, когато последните не са предвидили такива прекратителни условия. Те и не са длъжни, защото от ЗЗД с чл. 87 и сл. създава достатъчна сигурност. Поддържа се , че в случая не сме изправени пред дерогиране на чл. 87 ЗЗД, а пред уговарянето на модалитет, който има прекратителен характер. Приемайки обратното Съдът изменя волята на страните в Договора.Спроед жалбоподателя това се обуславя и от обстоятелството, че в Договора /чл.

19/ изрично е договорено между страните, че "неустойки по този договор се дължат независимо от прекратяването и развалянето му". От една страна се поставя ясна граница между дават термина "разваляне” и "прекратяване" от друга, автоматично тъй като договорът предвижда една единствена хипотеза на недоброволно прекратяване /чл. 27 ал.

2/, то неустойки се дължат дори тогава. Постановката на договорните клаузи ясно се разграничават от общите правила на чл. 87 ал. I от ЗЗД. чл. 88 от ЗЗД и ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като те категорично не визират "разваляне" по общия ред и съответните последици от това.

Може дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 19 от Договора трансформира неустойката за забава, в случай на прекратяване поради неизпълнение в срок в неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради прекратяване. Ако се приеме тази хипотеза, напълно се изключва приложението на ЗЗД и Тълкувателното решение, дори да се приеме, че процесното прекратяване на договора по същността си представлява разваляне по смисъла на ЗЗД. Излагат се подробни съображения в тази посока, с които се обосновава искането , въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявения от общината иск бъде уважен изцяло като

2 основателен и доказан.

В срока по чл. 263 ал.1 ГПК , не е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата – както от ответника като главна страна в процеса , така и от конституираното за участие в процеса трето лице помагач. В съдебно заседание чрез подадени писмени становища, поддържат , че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искови претенции с правно основание чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 16 ал.1 от сключен договор за обеществена поръчка , както и чл. 86 ЗЗД.

Страните не спорят относно фактите , които се установяват и от събраните по делото доказателства , а именно , че между тях е бил сключен договор № 107/26.06.2021 г. по реда на ЗОП, по силата на който, ответникът в качеството на изпълнител се е задължил да извърши срещу възнаграждение дейностите, предмет на обществената поръчка за обект „Текущ ремонт на улица 8 – ма в с. К., община Септември“. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от договора срокът за изпълнение е не повече от 30 календарни дни, считано от получаване на възлагателното писмо от изпълнителя, а съгласно ал. 2 за край на изпълнението се счита издаването и подписването на двустранен протокол /обр. 19/, придружен с количествено – стойностна сметка и представяне на сертификати за качество на материалите. Съгласно техническата спецификация към договора предметът на поръчката включва доставка и полагане на плътен асфалтобетон, вкл. всички разходи, профилиране на трошенокаменна настилка до ниво асфалт. Съгл. чл. 3, ал. 1 от договора общата стойност на същия е в размер на 91 584 лева без ДДС, 109 900,80 лева с ДДС. В чл. 16, ал. 1 от договора е предвидено при забава изпълнителят да дължи неустойка в размер на 0,5% с ДДС от стойността на 3 неизпълнените работи за всеки просрочен ден, но не повече от 20% от цената по договора с ДДС. Съгласно чл. 27, ал. 2 от договора възложителят има право едностранно да прекрати договора с изпълнителя след изтичане на срока по чл. 2, ал. 1, т. 1 от договора в случай, че не е изпълнил изцяло или частично някои от СМР – та или доставките. Съгласно чл. 19 от договора неустойки по него се дължат независимо от прекратяването и развалянето му.

Съгласно уговореното в раздел VIII „Гаранции“ чл. 14, ал. 1 от договора гаранцията за изпълнение на договора е в размер на 5% от общата стойност на договора без ДДС по чл.

3, ал. 1 или сумата от 4579,20 лева, която изпълнителят е представил под формата на застраховка – застрахователна полици № 1500440202100005 от 15.06.2021 г. на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, която обезпечава изпълнението чрез покритие на отговорността на изпълнителя. Посочено е, че гаранцията за изпълнение на договора служи като обезпечение за възложителя и като обезщетение за вредите от неизпълнението му като възложителят може да иска обезщетение и за по – големи вреди. Цитираната застрахователна полица е приета като доказателство по делото и съгласно същата застрахователят ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД се задължава в случай на частично и/или изцяло неизпълнение на задълженията на застраховащия /“Пътно Поддържане П.“ ЕООД/ спрямо застрахования /Община Септември/, чието правно основание е определено с договор с предмет: Текущ ремонт на улица „8-ма“ в. с. К., да плати на застрахования вместо застраховащия всяка сума, която не надвишава общо застрахователната сума при получаване при застрахователя на писмено искане от застрахования, съдържащо декларацията на застрахования, че застраховащият не е изпълнил някое от гарантираните си задължения, придружено с описание на неизпълнените задължения и вида неизпълнение. Лимитът на отговорността е 5% от цената на договора без ДДС или 4579,20 лева. Срокът на договора е от 16.06.2021 г. до 14.08.2021 г. Видно от приложените към застрахователната полица Добавък № 1, № 2, № 3, № 4 и № 5 срокът на договора е удължен до 07.12.2022 г.

Не е спорно също така , че предвиденото в договора възлагателно писмо е било с изх.

№ 2600-474/07.06.2022 г. и същото е получено от ответника на 07.06.2022 г.

Със Заповед № 1904/13.09.2022 г. на зам. кмета на Община Септември е назначена комисия, която да осъществи контрол върху качеството и количеството на извършените работи по няколко договора, сред които и процесният.

С писмо изх. № 2600-698/13.09.2022 г. възложителят е уведомил изпълнителя, че към 13.09.2022 г. в деловодството му не са представени документи, необходими за отчитането и приемането на работата и е поканил изпълнителя да изпрати негов представител на 19.09.2022 г. от 15:00 часа за извършване на проверка изпълнени ли са и в какъв обем възложените СМР. Предоставил е срок до 16.09.2022 г., в който изпълнителят да представи цялата налична документация по изпълнение на договора. Писмото е получено от ответника на 13.09.2022 г.

С протокол от 23.09.2022 г. за извършена проверка на място от комисията, съставена въз основа заповедта на зам. кмета на Община Септември, е констатирано, че към 19.09.2022 г. е налице пълно неизпълнение на възложените работи по договора, поради което 4 изпълнителят изпаднал е в забава. Във връзка с отразеното в протокола били направени 14 броя фотоснимки.

С писмо с вх. № 38/30.09.2022 г. ответникът в качеството на изпълнител по договора е получил изявлението на възложителя за прекратяване на договора на основание чл. 27, ал.

2 от същия, поради неизпълнение на възложените СМР в срок, считано от датата на получаване на писмото. В писмото е посочено, че към 19.09.2022 г. изпълнителят не е извършил възложените СМР по договора. Описано е, че срокът е изтекъл на 09.07.2022 г.