Решение № 54 от 06.12.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Габрово, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ива Димова при участието на секретаря В.а Й. Венкова като разгледа докладваното от Ива Димова Търговско дело №

20214200900060 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. чл. 52 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на К. И. К. и М. К. К. и двамата с адрес в гр. Габрово, ул. с., чрез адвокат Ю. Г. от ВАК срещу ЗАД „Алианц България“ с цена на иска 70 000,00 лв. за неимуществени вреди за първия ищец и 8 755,56 лв. – мораторна лихва, и 100 000,00 лв. – неимуществени вреди за втория ищец, както и по 1 042,00 лв. за имуществени вреди за всеки един от тях и сумата от по 523,44 лв. мораторна лихва. Първият ищец е баща на пострадалия, а втория ищец е негова сестра. В следствие на загубата им са претърпели неимуществени и имуществени вреди. Правят доказателствени искания.

В исковата молба се твърди, че на 29.08.2016 г. при ПТП до гр. О. е загинал Т. К. К., ЕГН **********, с адрес на местоживеене в гр. Габрово, ул. с.. Същият управлявал служебен л.а. П., с рег. № **, собственост на „**“ ЕООД – гр. Варна, със застрахователна полица към ЗК „Уника- Живот“ АД за застраховка гражданска отговорност на автомобилите и злополука с № BG/05/116000912698, валидна от 16.04.2016 г. и включваща датата на ПТП.

За това ПТП е образувано наказателно производство срещу В. Й. Д., ЕГН **, управлявал лек автомобил „М. МЛ 350“ с рег. № В ** НХ, застрахован в ЗАД „Алианц България“ със застрахователна полица № BG/05/116000912698, валидна от 16.04.2016 г. и включваща датата на ПТП. С присъда № 229 от 03.09.2020 г., постановена по НОХД № 143/2020 г., съдът е признал подсъдимия В. Й. Д. за виновен в това, че на 29.08.2016 г., около 16,15 ч., на главен път І-9 Б.-Варна, в близост до гробищния парк на гр. О., при управление на лек автомобил марка „М.“, модел ***, с рег. № ** е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като допуснал пътнотранспортно произшествие с лекотоварен автомобил марка „П.“, модел „П.“ с рег. № **, собственост на „**“ ЕООД гр. Варна и причинил смъртта на Т. К. К., ЕГН **********, починал на 29.08.2016 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. чл. 16, ал. 1,т. 1 от ЗДвП, вр. чл. 58, ал. 1 от НК го е осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода, като го е оправдал да извършил нарушения по чл. 20, ал. 1 от 1

ЗДвП, по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, по чл. 25, ал.2 то ЗДвП, по чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, за които е обвинен. Подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане в сила на присъдата. С решение № 4 от 22.01.2021 г. по ВНОХД № 267/2020 г. по описа на Б.ки апелативен съд, съдебния състав е изменил присъда № 229 от 03.09.2020 г. на Окръжен съд – Б., постановена по НОХД № 143/2020 г., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимия Д. наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години и е потвърдил присъдата в останалата част. С решение № 4 от 03.06.2021 г. по КНД № 316/2021 г. по описа на ВКС – ІІІ н.о. е оставено в сила решението на апелативния съд. По тези дела двамата ищци са участвали като частни обвинители.

Поради забавянето на разследването и привличането на В. Й. Д., като обвиняем, с молба от 12.03.2020 г. двамата ищци са предявили претенцията си пред застрахователя, че желаят да бъдат обезщетени за претърпените неимуществени вреди от загуба на техния син и брат Т. К. К., с когото са живели в едно домакинство в гр. Габрово и са поддържали отлични отношения в годините до смъртта му. Подадена е молба до застрахователното дружество. Била е образувана щета и с писмо изх. № 2-101-4101-4120 от 09.04.2021 г. на ЗАД „Алианц България“ К. И. К. е уведомен, че е определено обезщетение в размер на 80 000,00 лв., което е преведено по посочената банкова сметка, като е преценено че претендираната сума от 150 000,00 лв. е завишена.

Счита, че преведеното му обезщетение от 80 000,00 лв. е занижено и претендира да му се доприсъди сумата от 70 000,00 лв. или общо 150 000,00 лв. за претърпените неимуществени вреди в следствие от внезапната смърт на сина му Т. К. Киро, както и мораторна лихва върху преведената му от ответника сума от 80 000,00 лв. в размер на 8 755,56 лв. за периода 12.03.2020 г. – 09.04.2021 г.

Ищецът К. И. К. излага твърдения, че като родител е поддържал изключително близки отношения със сина си Т. К. К., който е бил изключително спокоен и ведър човек, винаги усмихнат и отговорен както за себе си, така и за околните. За старините си е разчитал на него, да се грижи и да го подпомага, като до започване на работа и след това, Т. е разчитал на баща си. Към деня на смъртта на Т., ищеца К. е бил претърпял вече здравословен проблем, като за преодоляването му е получил от децата си морална и финансова помощ.

На 12.10.2015 г. е бил приет по спешност в МЛБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр.

Габрово, Кардиологично отделение, където му е била поставена диагноза „ИСБ, Остър инфаркт на миокарда преден със СТ елевация“. По време на престоя му в болница е било проведено медикаментозно лечение. Било е осъществено PCI и LAD с имплантиране на един лекарствоизлъчващ стент. Бил е изписан с препоръки и назначения.

На 25.11.2015 г. отново е бил приет в МБАЛ“Д-р Тота Венкова“ – Габрово, в Кардиологичното отделение за лечение с диагноза „ИСБ, нестабилна ангина пекторис, PSI+ стенд на ДКА проксимален сегмент“. На 27.11.2015 г. е бил изписан, като лечението му продължило в домашна среда с препоръки за проследяване на състоянието му от кардиолог и личен лекар. Влошеното му здравословно състояние е притеснило цялото му семейство – съпруга и две деца. Бил е обграден грижите на съпругата си и на дъщеря си, но най-вече е разчитал на сина си като мъж, тъй като дъщеря му се трябвало да се грижи и за нейното семейство с малките й деца. След загубата на сина си не намирал смисъл за собственото си здраве и здравословното му състояние се е влошавало прогресивно.

Зрението на двете очи се е влошило, като след посещение при специалист – офталмолог е диагностициран с „Начална старческа катаракта. Фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения.“, като за това му е била назначена терапия за оперативно лечение, което той не е приел, заради кардиологичните си заболявания. Започнал е да загубва слуха си и на 15.03.2019 г. му е била поставена диагноза „Двустранна невросензорна 2 загуба на слуха“.

След загубата на сина си и съпругата си, постепенно е започнал да изгубва слуха и зрението си. Уповава се единствено на дъщеря си М., като всеки ден съжалявал, че синът му си е отишъл преди него и майка му. В течение на пет години са чакали да бъде въздадено правосъдие на подсъдимия за причинената смърт на сина му, като за него и за дъщеря му това е било ежедневно психическо натоварване. На 16.07.2021 г. отново е постъпил в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово, където му е било извършено оперативно лечение – катаркта на дясно око.

В живота си вече разчита само на дъщеря си, която освен за него се грижи и за своето голямо семейство, работа и домакинство. Не може да напусне дома си без нейна помощ.

Непрестанно си мисли, че ако синът му е бил жив, щеше да е до него в момента и ще му е по-леко.

Ищцата М. К. К. твърди, че съобщението за смъртта на единствения й брат е било неочаквано и й е причинило внезапен и голям стрес, който не е преминал с месеци. Тя е научила първа за смъртта на брат си, тъй като неин е бил телефона за контакти. При уведомяването й се е вцепенила и нищо не е могла да каже. Не е можела да си намери място от ужаса и внезапната осезаема болка, която е изпитвала. След време е осъзнала, че тепърва й предстои да съобщи на родителите за смъртта на брат си, въпреки здравословните проблеми на баща й. Физически и психически двамата й родители са рухнали изведнъж пред очите й.

Сега живее с баща си, в бащиния си дом, където е израснала заедно с брат си.

Разликата във възрастта им е била три години и почти винаги са били заедно. Родителите им са се отнасяли еднакво към всеки един от тях и са ги възпитавали във взаимна любов и подкрепа. Споделяли са радостите и проблемите си. Ежедневно са се чували по телефона, когато са били разделени. Поддържали са връзка и с родителите си. Двамата заедно са се грижили за тях, след тяхното пенсиониране. Споделяли са си и задълженията към тях.

Всички честото са се събирали на семейни и официални празници при тях. Нейното семейство е било и семейството на брат й. Нейните деца са били радост и гордост на Т..

Споделял й е, че мечтае да има свое семейство и децата им да са близки, така както и те са двамата. По стара семейна традиция са се събирали на Коледа и Нова година, както и на Великден цялото семейство, заедно с възрастните им вече вуйна и вуйчо, като за това брат й си е взимал отпуска. Отпуските си винаги е прекарвал в Габрово. При връщане първо е отивал при родители им, а след това при нея. Децата са се радвали на вуйчо си, който ги е обичал и им е дошъл на гости с лакомства и малки подаръци. Заедно са празнували всички семейни празници, юбилеи и др., когато е бил в Габрово или е преценявал да се върне – неговия рожден и имен ден, неговия, нейния, на децата или на родителите им.

След смъртта на брат й, родителите им са рухнали и потънали в дълбока скръб.

Единственото излизане от дома им е ставало, за да отидат на гроба на сина си. При възможност винаги ги е придружавала. Въпреки нейната скръб от загубата на брат й, тя е трябвало да проявява сила, за да подкрепя родителите си и да ги съхрани за по-дълъг живот.

Трябвало е да съхрани и децата си на своите три деца.

На 09.07.2017 г. е починала майка им, която не е могла да понеса скръбта по сина си и преди да отбележат година от смъртта на брат й, са се разделили с нея. Това, което се е случило с брат й се отразило на нея психически, така както и като майка, и като водач на МПС. Когато шофира изпитва сериозен страх и притеснения, най-вече когато е с децата.

Молят да се уважат предявените искове. Правят доказателствени искания и претендират разноски.

Ищците са освободен от заплащането на държавни такси по силата на закона, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

3

С разпореждане в закрито заседание от 26.08.2021 г., съдът е разпоредил да се връчи препис от исковата молба с приложенията на ответниците с указанията по чл. 367 от ГПК.

В указания срок не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото по делото съдебно заседание оспорват исковата молба и не оспорва изготвения проект на доклад. взема становище по направените доказателствени искания от ищците.

Фактите от значение за делото са: извършеното пътно транспортно произшествие с МПС, управлявано от В. Й. Д., застраховано при ответника ЗАД „Алианц България“, неговата вина, има ли съпричиняване от страна на пострадалото лице Т. К. К., довело до настъпването на претърпените от ищците неимуществени и имуществени вреди. Ответникът е уведомен по реда на чл. 498 и чл. 380 от КЗ от ищците. На първият ответник са били изплатени 80 000,00 лв. от претендираната 150 000,00 лв., а на втората ответница и е било отказано изплащането на обезщетение.

Съдът е приел, че факти, които не се нуждят от доказване са влязла в сила присъда, която е задължителна за граждански съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Настъпилата смърт на Т. К. К. в следствия на ПТП на 29.08.2016 г. до гр. О. причинена от В. Й. Д., управлявал лек автомобил „М. МЛ 350“ с рег. № В ** НХ, застрахован в ЗАД „Алианц България“ със застрахователна полица № BG/05/116000912698, валидна от 16.04.2016 г. и включваща датата на ПТП. Заплащането от ответника на сумата от 80 000,00 лв. по сметка на ищеца К. И. К. за настъпилото застрахователно събитие със сина му Т. К. К..

От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка: