Решение № 11 от 13.04.2020, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Ямбол, …………….2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, V-ти граждански състав в открито заседание на пети март две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА с участието на секретаря И. З., като разгледа докладваното от съдия В. Спасова т.д. №94 по описа на 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното:

Подадена е искова молба от И.Й.Г., чрез адв. Д. С., срещу ЗК „Лев инс” АД-гр.София, в която се твърди, че ищцата e живяла десет години на съпружески начала с Г. И.

С.. Последният в резултат на ПТП, настъпило на 11.04.2019 г. на път II-53, км.

149 в района на гр. Ямбол, е починал. Произшествието е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Опел", модел „Астра", ДК № Y0733AX, управляван от К.М.Т., който се е движил в нарушение на правилата за движение, с превишена и несъобразена скорост, загубил е контрол над лекия автомобил, навлязъл е в лентата за насрещно движение, където се е ударил в лекия автомобил марка „Фиат“ на загиналия. Автомобилът „Опел" е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ищцата е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на близкия си, тъй като е загубила своята опора в живота, моралната и материалната му подкрепа. Връзката им с него е била много силна.Твърди се, че до настоящия момент ищцата страда от силен стрес и депресивни изживявания, като интензитетът им не е намалял, а състоянието, в което се намира, се задълбочава. Има непълноценен сън, сънува кошмари.

Затворена е вкъщи, не може да осъществява пътуванията, които е имала заедно с починалия от жилището им гр. Ямбол до това в с. Асеново. Поради това ищцата счита, че следва да бъде обезщетена със сумата от 200 000 лева. Предявила е претенция за обезщетение директно към застрахователя, но той не се е произнесъл положително по исканията ѝ. Твърденията се поддържат в допълнителната искова молба. Поради това се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на на 200 000 лв.-частичен иск от 400 000 лв., ведно със законната лихва по чл. 497, ал. 1, т.1 от КЗ считано от входиране на искането за заплащане на обезщетение от ответника на 25.04.2019 г., както и да заплати разноските по делото. С оглед конституирането на С.И.Д. и Ж.И.Ж. -правоприемници на починалата в хода на делото ищца, претенцията на всеки едни от новите ищци е за по 100 000 лева или по 1/2 ид.ч. от първоначалния иск.

Ответникът в срока за отговор оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че ищцата не е активно процесуално легитимирана за предявяване на иска. Не е доказала съжителство на съпружески начала. Оспорва иска и по основание: настъпването на твърдените вреди, близките отношения между ищцата и починалия, които са живели на различни адреси, оспорва механизма на ПТП и изключителната вина на водача за настъпването му. Твърди, че починалият е съпричинил вредоносния резултат, като не е ползвал предпазен колан, не е намалил скоростта и не е предприел действия по спиране на автомобила. Счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и застрахователното обезщетение да бъде съразмерно намалено. Ответникът оспорва и размера на исковете като несъобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Възразил е и срещу претенцията за законната лихва. Поддържа и възраженията си в отговора на допълнителната искова молба.

В с.з. искът се поддържа от процесуалния представител.

В с.з. ответникът чрез пълномощника си поддържа възраженията си срещу иска.

Третото лице –помагач на ответника К.М.Т.

*** не е взело писмено становище по иска. Оспорва същия чрез процесуалния си представител адв.С.С. в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, а и от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.04.2019 г. от дежурен ПТП при ОД на МВР се установява, че на 11.04.2019 г. е настъпило ПТП с лек автомобил с рег.№ У 23 19 АС, марка „Фиат Мултипла“, с водач Г. И. С. и лек автомобил „Опел Астра" с peг. № У 07 33 АХ с водач К.М.Т.. В протокола са посочени пострадалите лица: Г. И. С. -починал, а водачът на другия автомобил и спътникът му са получили гръдна травма. За обстоятелствата и причините за ПТП е посочено, че е образувано ДП. Разпитан като свидетел по делото, актосъставителят Е.П. заявява, че към момента на ПТП двамата водачи са били в лошо здравословно състояние. Единият от тях заради болки в гърдите не е могъл да надуе дрегера. Г. С. е можел да се придвижва, но с подкрепа от други лица. Починал е преди съставянето на протокола, като за смъртта му свидетелят е научил от негови роднини. Към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, с Постановление от 10.02.2020 г. по ДП № 79/2019 г. е повдигнато обвинение на К.М.Т. за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, за причинената по непредпазливост смърт на пострадалия от ПТП.

Не се спори, че за автомобила „Опел Астра" е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

В заключението на автотехническа експертиза е описан механизмът но ПТП, настъпило на път II - 53 около km 149, в участъка между разклона за с. Стара река и разклона за с. Калчево, обл. Ямбол, между лек автомобил „Фиат

Мултипла“ и лек автомобил „Опел Астра", в условията на валеж от дъжд и мокра асфалтова настилка. Водачът на втория автомобил е предприел маневра изпреварване на движещото се пред него превозно средство, като е навлязъл изцяло в лентата за насрещното движение. Забелязвайки го, водачът на лекия автомобил „Фиат" се е придвижил максимално вдясно на заеманата от него лента, навлизайки частично в десния банкет. Въпреки това е реализиран челен удар между тях, обособен в предната част на автомобилите. Скоростите им преди и към момента на настъпване на произшествието са от един и същи порядък -на лек автомобил „Фиат Мултипла“ е около 78,6 км/ч, а на лек автомобил „Опел Астра“ - около 78,1 км/ч. Няма маркировка на участъка от пътя, вертикална маркировка и действащи пътни знаци, липсват предпазни съоръжения. В с.з. вещото лице, което е извършило и оглед на местопроизшествието непосредствено след ПТП, добавя, че липсва ограничение на скоростта в този район, т.е. максимално допустима е 90 км/ч, но водачът на л.а. "Опел" е предприел маневра изпреварване, като не се е съобразил с разстоянието до приближаващия го автомобил, не го е преценил достатъчно, за да извърши безпрепятствено маневрата, без да създаде опасност за останалите участници. Имал е възможност да види насрещно движения се автомобил, тъй като произшествието е станало на прав участък. Няма данни за силен валеж от дъжд и за настъпил в резултат от него аквапланинг при преминаване на автомобила през участък със значително количество вода.

По делото е изслушана медицинска експертиза, според която от ПТП Г. С. е получил тежки травматични увреждания и по спешност е бил приет на лечение в МБАЛ „Свети Пантелеймон" АД - гр. Ямбол. Установени са данни за контузия на гръдния кош със счупвания на десните ребра и гръдната кост; контузия на корема с разкъсване на слезката, тънкото черво и мезентериума. По спешност е бил опериран.

Пострадалият е бил в състояние на травматичен шок. На 14.04.2019 г. въпреки предприети реанимационни мероприятия по спешност, е починал. Смъртта се дължи на получените значителни травматични увреждания при пътно-транспортното произшествие. Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена негова последица. В с.з. вещото лице заявява, че видът на уврежданията сочи, че са получени при поставен предпазен колан. Не са налице такива увреждания, които биха се получили, ако е липсвал колан.

Уврежданията по тялото на пострадалия са получени вследствие притискане, удряне и триене на деформираните части на автомобила по предната част на пострадалия, в областта на гърдите, корема. Изводът е категоричен, че получаването на внезапно спиране на сърцето се дължи на уврежданията, получени вследствие травмата на гръдния кош. Експертът изтъква, че пострадалият е бил на 77 години със заболяване на сърдечно-съдовата система (хипертонична болест и кардиосклероза), на черния дроб, на белите дробове (с хронична обструктивна бронхобелодробна болест /ХОББ/). Т.е. ако същите травми са били причинени на млад човек, без тези заболявания, той не би получил настъпилите в случая усложнения и внезапно спиране на сърцето.

Св. З.- внучка на първоначалната ищца и дъщеря на

С.Д.- дава показания, че е живяла в дома на баба си в гр.Ямбол през учебната 2009/2010 г. Тогава баба й е живеела на семейни начала с Г. С.. Двамата са се грижили там за свидетелката. След това са живели в с.Симеоново, а впоследствие -в дома на Г. в с.Асеново. Посещавали са заедно жилището в гр.Ямбол, където са се срещали с внучката. Г. е водел с автомобила си баба й на лекар, водел я е на срещи с негови приятели. Помагал й е да взима лекарствата си, тъй като се е случвало тя да ги забравя. Посещавали са заедно семейни мероприятия- сватбата на другата й внучка, балове на роднини. Ищцата не е била финансово зависима от съжителя си, но са имали общо домакинство, с общи финансови средства. След ПТП е била в спешното отделение на болницата при пострадалия- силно притеснена, плачела е. След смъртта на Г., ищцата е останала сама и впоследствие е настанена в дом за стари хора, тъй като близките й не са могли да се грижат за нея. Според свидетелката здравословното състояние на баба й след смъртта на съжителя й се е влошило, както и емоционално-психическото й състояние. Оплаквала се е от самота. Ограничили са се социалните й контакти, излизала е само до магазина. Погребението на починалия е организирано от сина му.

С Претенция от 25.04.20198 г. от ищцата, представлявана от адвокат Ц.С. и адв.Д.С., адресирана до ответната компания, е поискано изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на смъртта на съжителя й в резултат от ПТП, в размер на 200 000 лв. по посочена банкова сметка ***. С.. В Допълнителна молба от 20.09.2019 г. ищцата е описала приложени допълнителни документи, поискани от застрахователя, който не се е произнесъл по претенцията.

От препис-извлечение от Акт за смърт от 06.12.2019 г. на Кметство - село Болярско, община „Тунджа“ се установява, че ищцата И.Й.Г. е починала на 05.12.2019 г. Съгласно

Удостоверение за наследници № 9864/17.12.2019 г. на Община Ямбол, нейни наследници са децата й С.И.Д. *** и Ж.И.Ж. от гр.София.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявен е прекият иск по чл. 432 от КЗ на увредения срещу застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно тази разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

Искът е допустим. Ответникът не се е произнесъл по предявената пред него претенция за застрахователно обезщетение.

С Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Съдът се е мотивирал със съдържанието на съществувалите между тях житейски отношения, които са напълно сходни с отношенията между съпрузи и е справедливо, при установени действително претърпени вреди, такива лица също да могат да получат обезщетение.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС (с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени), се изтъква, че най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.