Решение № 30 от 13.01.2020, Районен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 30 / 13.01.2020 година, гр.

Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар

Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2769 по описа за 2019 година, взе предвид следното:

Предявени са на 24.09.2019 г. от М.А.Ч. с

ЕГН **********,*** офис **, адв. В.Л.; против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГД „ПБЗН“/ - МВР, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Пиротска” № 171А, представлявана от директора главен комисар Н.С.Н.- обективно съединени искове с правни основания чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2, вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР; и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е държавен служител в МВР и работи като младши инспектор на длъжността „водач на специален автомобил" в група „Пожарогасителна и спасителна дейност" към РД „ПБЗН" - Хасково, при ГД „ПБЗН" - МВР - София.

Работното му място било в РС „ПБЗН" - Хасково. Работата изпълнявал на 24 часови смени /дежурства/, които имали непрекъснат характер. Дежурствата били от по 24 часа с продължителност на работното време от 8 до 8 часа, съгласно организацията на работа на служителите в посоченото работно място, като включвали и положения от ищеца нощен труд от 22 часа до 6 часа или общо по 8 часа на смяна. Отработеното време се изчислявало сумирано за отчетен период, който предвид приложимата редакция на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР бил тримесечен. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР било 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица, съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР. През периода от 24.09.2016 г. до 24.09.2019 г., ищецът положил 1 680 часа нощен труд на посочената длъжност, който труд не бил преобразуван/ преизчисляван в дневен в съответствие с чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ, обн. ДВ от 26.01.2007г.) и получените часове извънреден труд /след преобразуване на нощен към дневен труд/ в рамките на работното време, допълнително не са били заплащани като извънреден труд от работодателя. В случая приложими били разпоредбите на чл.176, чл.178 ал. 1 т. 3 и чл. 187 ал. 3, ал.5 т.2 и ал.9 от ЗМВР, както и чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ - при наличие на непълнота в специалната уредба. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече било регламентирано в ЗМВР.

През посочения исков период, действали последователно Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Текстовете на чл. 3 ал. 3 в посочените три наредби били идентични, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В първата от посочените наредби, в чл. 31 ал. 2, изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22 и 6 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Същата била отменена с приемането на втората наредба, отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. била обнародвана третата - Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., поради което до този момент била действаща предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба № 81213- 592/25.05.2015 г. и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. липсвала изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143.

Затова следвало да се приеме, че за исковия период е действало правилото на чл.

31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0.143, която запазила действието си след постановеното съдебно решение до приемането на новата наредба. Но този ред на преизчисляване бил неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121 з- 407/11.08.2014 г. за исковия период от 24.09.2016 г. до 24.09.2019 г. Липсата на изрична норма, не следвала да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна. Налице била празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Доколкото в последните две наредби било посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не бил посочен алгоритъм за преизчисляване, налице била нормативна празнота по този въпрос.

За процесния период от 24.09.2016 г. до 24.09.2019 г., ищецът положил нощен труд, както следва:

- За календарната 2016 година: за м. септември - 40 часа, за м. октомври - 40 часа, за м. ноември - 48 часа и за м. декември - 32 часа; всичко общо 160 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил в размер на 182,88 часа;

- За календарната 2017 година: общо за м. януари, м. февруари и м. март - 136 часа; общо за м. април., за м. май и за м. юни - 136 часа; общо за м. юли, за м. август и за м. септември - 144 часа; общо за м. октомври, за м. ноември и за м. декември -144 часа; всичко общо 560 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил в размер на 640,08 часа;

- За календарната 2018 година: общо за м. януари, м. февруари и м. март- 136 часа; общо за м. април., за м. май и за м. юни - 136 часа; общо за м. юли, за м. август, и за м. септември - 144 часа; общо за м. октомври, за м. ноември и за м. декември - 144 часа; всичко общо 560 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил в размер на 640,08 часа;

- За календарната 2019 година до 24.09.2019 г.: общо за м. януари, м. февруари и м. март - 144 часа; общо за м. април., за м. май и за м. юни - 144 часа; общо за м. юли, за м. август и за м. септември - 112 часа; всичко общо 400 часа нощен труд, който преобразуван към дневен бил в размер на 457,2 часа; или всичко общо за периода –

1 680 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлизал на 1920,24 дневни часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 240 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на размера за основното месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран от по 6 лева, т.е задължението на ответника към ищеца за исковия период било в размер на 1 440 лева, което до момента не било изплатено.

Ответникът дължал и лихва за забава върху тази сума за същия период - от 24.09.2016 г. до 24.09.2019 г. в размер от 354,65 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 178 ал. 1 т. 3, вр. чл. 179 ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 187 от ЗМВР, в т.ч. след изменението на исковете по искане на ищеца в открито съдебно заседание, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати за главница сумата от 1 704,76 лв. за периода 24.09.2016 г. – 24.09.2019 г. и за обезщетение за забава сумата от 194,48 лв. за периода 01.10.2016 г. – 24.09.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото разноски. Това искане се поддържа в открито съдебно заседание от пълномощник – адвокат на ищеца.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените искове за допустими, но по същество – за неоснователни и недоказани, като се иска отхвърлянето им изцяло. Признава, че ищецът през процесния период е бил в служебно правоотношение с ответника ГДПБЗН - МВР, възникнало на основание ЗМВР. Възразява, че претенцията на ищеца била неоснователна, защото НСОРЗ се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на КТ, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилагал чл. 107а КТ (чл. 2 ал. 2 от НСОРЗ). Ищецът бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд - през деня до 8 часа (чл. 136 ал. 3 от КТ), а през нощта при 5-дневна работна седмица - до 7 часа (чл. 140 ал. 1 изр.ІІ от КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187 ал. 1 от ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, при работа на смени възможно било полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Да се извърши исканото от ищеца преизчисляване, означавало да се дерогира действието на чл. 187 ал. 3 от