Решение № 187 от 17.12.2024, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Русе, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Иванов

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Ц.Ц. като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244500600849 по описа за 2024 година Производството е по реда на глА. ХХІ НПК.

С Присъда № 72 от 19.06.2024г., постановена от Районен съд Русе по НЧХД № 2240/2022г., съдът признал подсъдимия Ю. Д., словашки гражданин, род. на 13.12.1975г. в Словашка република, за виновен в това, че през периода 1.07.2022 год. - 11.09.2022 год. в гр. Русе и в с. Бъзън, обл. Русе, при условията на продължА.но престъпление, на четири пъти, разгласил позорни обстоятелства за другиго - В. Х. И. от с. Бъзън, обл. Русе и й приписал престъпление лъжесвидетелстване и склоняване към такова :

- на 01.07.2022год. в с. Бъзън, обл. Русе чрез текстово съобщение на английски език - „Никой в Русе, който познА. майка ти, не мисли че тя е напълно нормална и никой не мисли за тебе нещо по-различно от това че си напълно разглезено мамино дете. А това че ненормалната ти майка се опитва да заплашва хората ще свърши много, много зле за нея. Ще видиш".

- на 25.07.2022 год. в гр.Русе чрез брошура на български език - „В. И., вие сте престъпник. Партньорът ви Т.Ш. е престъпник. И двамата трябва да 1 сте в затвора и се надявам, че един ден ще бъдете. И двамата сте чудовища в човешки образ"',

- на 16.08.2022 год. и 17.08.2022 год. в с. Бъзън, обл. Русе чрез плакат изображение, снимка и текстове на български език - „В. И. и Т.Ш. изолират незаконно малко дете в Бъзън, ул. „М." 2. Те правят това въпреки съдебните решения. В. И. е психологически нестабилна, тя не трябва да бъде оставяна и не трябва да й бъде позволявано да има контрол върху едно малко дете. Моля помогнете ни като докладвате тези хора, докато се изпълнят решенията на съда",

- на 11.09.2022 год. в с. Бъзън, обл. Русе чрез брошура със заглави е „Малко дете на име А. е държано в изолация в село Бъзън" и текстове на български език: „В. И. и Т.Ш. изолират незаконно малко дете в Бъзън, ул. М. 2.

През последните две години тя е развила видими здравословни и психологически проблеми. След незаконосъобразни действия на русенския съдия Т. И.а който е допуснала малтретирането на детето, сега съда найнакрая разпореди на семейството да спре да изолира А.. Но те не се съобразяват с съдебното решение";- „В вашето село се извършва сериозно издевателство над дете. Живота на детето се унищожА. активно от хората, които би трябвало да го защитА.т. В. И. и Т.Ш. саботират съдебните решения по случая. Те продължА.т да държат детето изолирано от други деца и от други хора. И двамата разпространяват лъжи за целия този случай. Лъжите касаят бащата на детето, който се опитва да спаси малката А. и да се погрижи тя да има нормален живот като другите деца"; „Криминални аспекти по случая: В. И. участва в двойно издевателство: върху собствената си дъщеря, която отдавна има психологични проблеми, и понастоящем не е в състояние да взема самостоятелно решения за себе си и за детето си, и върху внучката си, А.“, „В. И. и Т.Ш. също така са се опитали да повлияят на свидетели по делото и да манипулират доказателства. И двамата са организирали дА.нето на неверни показания пред властите "; „В. И. и Т.Ш. редовно отиват в полицията с измислени истории, а прокурора винаги приключва случая, без да предприеме по-нататъшни действия. Г-н Ш. и В. И. също така се опитват да повлияят на ключови свидетели по делото", като клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин (чрез плакат и брошури), поради което на основание чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 2 от НК и при условията на чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 2500.00лв.

Със същата присъда съдът признал Ю. Д. за невинен в това, да е извършил престъплението с пет деяния, поради което и на основание чл.304 oт HПK го оправдал по обвинението в тази му част.

С присъдата подс.Д. бил осъден да заплати на В. Х. И. сумата от 3500.00лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от престъплението, както и на основание чл.189, ал.3 от НПК - да заплати на частния тъжител В. Х. И., направените от нея по делото разноски в размер на 1812.00лв., а в полза на Районен съд Русе сумата от 140.00лв. – държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Срещу така постановената присъда, досежно осъдителната й част, е постъпила въззивна жалба от адв.Д. И. – защитник на подс.Ю. Д.. В жалбата се сочи, че присъдата е неправилна и необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. В заключение се иска подсъдимият да бъде признат за невинен по предявеното му обвинение.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от защитника, в която се сочи, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства, поради което е направил погрешни правни изводи. Твърди се, че не били подложени на задълбочен анализ показанията на свидетелите, които били в близка родствена връзка с тъжителката, както и с оглед наличието на влошени отношения между тях и подсъдимия, породени от действия на тъжителката и семейството й, с които подс.Д. бил лишен от възможност да контактува с детето си. Сочи се, че липсват доказателства подсъдимият да е разпространил процесните по делото брошури и плакати, съдържащи клеветнически твърдения, а още по-малко той да бил техен създател. Отстоява се, че дори да се приеме подс.Д. като автор на тези брошури и плакати, то чрез тях той е преследвал правомерна цел и изразявал свое мнение и информация. Сочи се, че неправилно, в нарушение на материалния закон, съдът признал подсъдимия за виновен и за деяние, което представлявало приписване на престъпление на тъжителката И., без същото да е индивидуализирано в достатъчна степен.

Твърди се, че е допуснато и съществено процесуално нарушение, 3 накърняващо правото на защита на подсъдимия, тъй като съдът отказал да допусне до повторен разпит свидетел, който в качеството си на психолог е щял да установи, че детето на подс.Д. било държано от семейството на тъжителката в изолация, следствие на което били налице вероятни проблеми в развитието му. В тази връзка се прави доказателствено искане за допускане до повторен разпит на този свидетел във въззивното производство.

Срещу жалбата е постъпило възражение от адв.О. Б. от АК-Русе, в качеството му на повереник на частната тъжителка В. И., в което се сочи, с обстойни аргументи, че присъдата на Районен съд-Русе е правилна и законосъобразна, и като такА. следва да бъде потвърдена.

В открито съдебно заседание по делото адв.И. поддържа въззивната жалба, допълнението към нея и доказателственото си искане. Излагат се отново доводите за недоказаност авторството на деянията, част от продължА.ното престъпление, поради което се иска отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова – оправдателна, а алтернативно – да бъде намален размера на наложеното на подс.Д. наказание. От настоящият съдебен състав направеното доказателствено искане е отхвърлено, като неотносимо към предмета на делото.

Подсъдимият Ю. Д., редовно призован, не се явява.

Пред въззивния съдебен състав адв.О. Б. поддържа становището си, изложено във възражението, като излага подробни аргументи, въз основа на които моли обжалваната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразно, постановена при отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва жалбата на подсъдимия, като счита същата за неоснователна. Не прави искания за събиране на нови доказателства.

Частният тъжител В. И., редовно призована, не се явява.

Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба и допълненията към нея, възражението на повереника, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в 4 законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата на защитника на подсъдимия Д. се явява неоснователна.

В хода на първоинстанционното производство фактическата обстановка била подробно изяснена от първия съд, след анализ на хронологията на събитията на инкриминираните дати и цялостно изследване на доказателствения материал по делото - гласните доказателствени средства, писмените доказателства и веществени доказателства – цифрови носител, съдържащ видеофайлове. Въз основа на тези доказателства, настоящият съдебен състав споделя достигнатите фактически изводи на контролирания съд, като намира от фактическа страна следното:

През 2001г. свид.С.П. се запознала с подс.Ю. Д. във ФРГермания, където учели. Двамата поддържали близки интимни отношения в годините, като правели планове и за съвместното си бъдеще. На 21.07.2017г. им се родило дете – А. Ю. Д.. Подсъдимият настоявал тримата да заживеят в неговото жилище в гр.БратислА., но свид.П. не била съгласна с това и предпочитала да живее с детето им при майка си – тъжителката В. И., която съжителствала със свид.Т. Ш. в къща в с.Бъзън, обл.Русе. Това довело до постепенно влошА.не на отношенията между П. и подс.Д.. Последният желаел да бъде пълноценен родител на дъщеря си, но бил лишен от тази възможност, тъй като детето пребивА.ло с майка си трайно в с.Бъзън. Тези обстоятелства довели до напрежение между П. и подсъдимия, което през 2019г. прераснало в нетърпимост между двамата и проява на агресия от страна на Ю. Д.. Той започнал да заплашва свид.П. и тъж.И., че ако не изпълнят желанието му детето и майката да се преместят при него в гр.БратислА., ще им навреди физически. По повод на тези му действия, по молба на П. било образувано гр.д.№183/2020г. на РРС, приключило с решение, с което съдът постановил на основание чл.12, вр. чл.5, ал.1 от ЗЗДН подсъдимият да се въздържа от домашно насилие по отношение на П. и детето им А. и му забранил да ги приближА. в дома им в с.Бъзън и по местоработата на П. в гр.Русе. През м.януари 2021г. подсъдимият посетил семейството на П. в с.Бъзън и отново настоял тя да го последва в Словакия. При пореден отказ от страна на П. той заплашил тъжителката, което довело до намеса на свид.Ш., който забранил на Д. да посещА. дома им в бъдеще. В началото на 2022г. подсъдимият предявил 5 иск да му бъде предоставяно упражняването на родителските прА. по отношение на детето А. Ю. Д. и да бъде определено местоживеенето на детето при него в гр.БратислА., Словашка република, за което било образувано гр.д.

№32/2022г. по описа на РРС. По същото делото П. предявила насрещен иск, с който искала упражняването на родителските прА. по отношение на детето им да бъде предоставено на нея. В хода на производството по делото отношенията между Ю. Д. от една страна и свид.П., тъжителката и свид.Ш., от друга страна, се изострили допълнително. Подсъдимият бил убеден, че причината за отказ на П. да се премести с детето им в гр.БратислА. била оказвано въздействие от страна на тъж.В. И..

С решение № 1076/29.07.2022г., постановено по гр.д. №32/2022г. по описа на PC - Русе родителските прА. на детето А. били предоставени на майката – свид.П., било определено местоживеене му в с.Бъзън, обл.Русе. Със същото решение бил определен режим на лични срещи на детето с подс.Д., задължение за последния да плаща издръжка в размер на 500.00лв. месечно, както и възможност детето А. да излиза с него извън пределите на Р.България, придружено само от баща си.

Междувременно, на 01.07.2022г., в 22.10ч., подсъдимият изпратил от личния си телефон с абонатен номер ********** до телефона на свид.П. с абонатен номер *** няколко текстови съобщения на английски език, едно от които било със съдържание:„Никой в Русе, който познА. майка ти, не мисли че тя е напълно нормална и никой не мисли за тебе нещо поразлично от това, че си напълно разглезено мамино дете. А това, че ненормалната ти майка се опитва да заплашва хората ще свърши много, много зле за нея. Ще видиш“. П. веднага показала съобщението на майка си, от което последната се разстроила.