Решение № 54 от 06.03.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Сандански, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от И. Й. Филчев Административно наказателно дело № 20241250200362 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, р- н ***, ул. „***“ № ***, ет. ***, офис ***, представлявано от управителя - И. О. К., подадена чрез процесуален представител - адв. М. В. М., против Наказателно постановление №***/*** година, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна Дирекция „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК, вр. с чл.8 от Наредба №5/29.09.2023г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България на основание чл.278б, ал.3 от ДОПК е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 37 546,55 /тридесет и седем хиляди петстотин четиридесет и шест лева и петдесет и пет стотинки/.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се неясно е непълно описание на санкционираното нарушение, нарушаващо правата на жалбоподателя. Оспорват се изложените в НП фактически констатации. Твърди се, че в НП липсва описание на извършеното нарушение и на механизма на извършването му. Възразява се срещу липсата на яснота относно начина на определяне размера на наложената санкция, доколкото и в АУАН и в НП липсва посочване на стойността на стоките.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява от законен или процесуален представител. По делото са постъпили молби от процесуалния представител, с които се не се възразява производството да се развие в отсъствие на представител на жалбоподателя. Правят се доказателствени искания и се взема становище по съществото на спора, като се иска отмяна на обжалваното НП по изложените в жалбата доводи. Претендира се заплащане на разноски са възнаграждението на защитника.

1

Въззиваемата страна - Началник на отдел "Оперативни дейности" София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, редовно призован, несе явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище с което се оспорва жалбата като неоснователна. Оспорват се доводите на жалбоподателя и се иска потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На *** г., в *** часа, на фискален контролен пункт ГКПП Видин – Дунав мост-2, служители в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП извършили проверка на транспортно средство - влекач марка "***", с рег. № *** и ремарке с рег. №***. При извършената проверка било установено, че в транспортното средство се превозва стока от списъка на стоките с висок фискален риск. Предвид това органите по приходите поставили техническо средство за контрол на транспортното средство. Проверяващите установили, че от страна на получателя - "***“ ЕООД предварително не е било декларирано преди влизане на превозното средство на територията на страната ВОП на стоки с висок фискален риск.

На ***г. в село ***, община Снадански, ул. „***“ №***, база „***“ била извършена проверка от служители на НАП – свидетелите С. и У. на ППС състоящо се от товарен автомобил влекач марка „***“ с рег. **** и ремарке с рег. №*** Проверяващите установили, че в превозното средство се превозват стоки с висок фискален риск: "Карантии, годни за консумация от животни от рода на едрия рогат добитък, свинете, овцете, козите, магаретата, мулетата и катърите –замразени- месести части от диафрагма.“. Било установено, че при входа на територията на страната на ГКПП Видин, Дунав мост-2 на на ***г. е съставен протокол за ВОП.

При тези констатации на ***г. в присъствието на един свидетел и в присъствието на упълномощен представител на "***“ ЕООД свидетеля У. - главен инспектор по приходите" в ГД "Фискален контрол" - съставил АУАН № ***/*** г., срещу дружеството-жалбоподател, за извършено административно нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК, вр. чл. 8 от Наредба № 5/29.09.2023 г. на МФ, изразяващо се в това, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на получател на стоки с висок фискален риск, не е декларирало предварително превоза.

Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля и представляващия дружествотожалбоподател, на когото бил предявен за запознаване със съдържанието му и му бил връчен препис. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на дружеството-жалбоподател не били депозирани писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН административно наказващият орган - Началник на отдел "Оперативни дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП издал процесното наказателно постановление, с което, на основание чл.278б, ал.3 от ДОПК, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на сумата от 37 546, 55 лева за нарушение на чл.127и, ал.1 от ДОПК, вр. чл. 8 от Наредба № 5/29.09.2023 г. на МФ.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите У. и С., които съдът кредитира, т. к. същите са логични, последователни и подкрепени от писмените доказателства – НП № ***/*** г.; Потвърждение за получаване със заявител на електронната административна услуга „***“ от *** г.; Фактура от *** г.; пълномощно от И. К. за упълномощаване на Еднолично адвокатско дружество М., както и копие от: Разпореждане № ****** г.; НП № ***/*** г.; Акт за установяване на административно нарушение № ***/*** г.; пълномощно от И. О. К. за упълномощаване на В. Р.А.; Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск от *** г.; пълномощно от И.К. за упълномощаване на В.А.;

Протокол № ***/*** г.; Заповед № ***/*** г. на изпълнителния директор на НАП; Заповед № ***/*** г. на главния секретар на НАП и известие за доставяне от 27.08.24 г.

2

Съдът намира, че приобщените по делото доказателствени материали са достоверни и еднопосочни, и допринасят за цялостното изясняване на всички значими за делото факти и обстоятелства. Доколкото не са налице противоречия в доказателствата по делото, то не е необходимо подробното им аналитично обсъждане.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Свидетелят У., заемащ длъжността "главен инспектор по приходите" в ГД "Фискален контрол", явяващ се орган по приходите съобразно изискванията на чл.279, ал.1 от ДОПК, поради което е бил компетентен да състави процесния АУАН. Оспорваното НП е издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности" София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", при ЦУ на НАП, който е длъжностно лице, оправомощено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да издава наказателните постановления за налагане на административни наказания на основание чл.278б от ДОПК (т. 1. 8. от Заповед № ***/*** г. на ИД на НАП), с което е спазено изискването на чл.279 от ДОПК.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати нарушение на процесуалните правила на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН досежно АУАН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно НП. В двата акта липсва датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение. С оглед направеното описание остава неясно къде е извършено и констатирано нарушението – при първоначалната проверка на влизащото в страната ППС, транспортиращо стоки с висок фискален риск – или при извършената последваща проверка по мястото на доставка на стоката. Същевременно, по отношение на датата на нарушението, е абсолютно невъзможно да се това обстоятелство да се определи. Макар да са касае за деяние, което е бездействие – липса на деклариране – описанието на обстоятелствата в двата акта възпрепятства възможността да бъде установено времето на неговото извършване. Датата и мястото на твърдяно административно нарушение са основни елементи от описанието му, освен това датата рефлектира и на приложението на принципа "не бис ин идем", поради което липсата им в АУАН и НП винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е засегнало в голяма степен възможността на санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му е вменено от една страна, съответно – реализиране на адекватна защита, а друга страна възпрепятства съда да осъществи законосъобразен контрол.

С оглед на гореизложеното настоящият състав на съда приема, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на наказателното постановление.

Налице е пълна неяснота относно начина на определяне на размера на имуществената санкция. Нито в АУАН, нито в НП е посочено по какъв начин е установена стойността – включително данъчната – на превозваната стока. Наличието на протокол за извършена проверка при входа на стоката в страната и фактури, представени при влизането на стоката не освобождават контролните органи от задължението до обосноват както направените констатации, така и да обосноват начина по който е формулиран размера на санкцията.

Следва да се посочи, че на санкционираното дружество са били връчени единствено препис от АУАН и НП. Доколкото превозвачът е друго юридическо лице и документите от проверката при входа на стоката на територията на страната не е представени на получателя на стоката – поради което за същия остава пълна загадка как е била определена стойността 3 на стоката, съответно – размера на наложената имуществена санкция.

На следващо място съдът приема, че е налице противоречие между съдържанието на АУАН и НП. Действително, ЗАНН допуска в НП да се прецизира или конкретизира установената фактическа обстановка и да се мотивират изводите на органа относно приложимите правни норми. В случая обаче с НП са въведени нови обстоятелства и твърдения, които не са били описани в АУАН, което е недопустимо и обуславя незаконосъобразност на обжалвания акт.

Ето защо съдът намери, че НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото право на разноски съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН има дружеството-жалбоподател, което е направило своевременно искане и е представило доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева с ДДС, заплатени по банков път съгласно представените списък на разноските, фактура и банково извлечение. По силата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. Цитираната разпоредба намира приложение само при депозирано искане от страната за намаляване на разноските, каквото в настоящето производство не е направено. Същевременно, размера на доказано заплатеното адвокатско възнаграждение е далеч под предвидените в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в актуалната й към момента на сключване на договора за правна помощ редакция, минималното възнаграждение, поради което допри и при направено възражение, същото не подлежи на редуциране.