Акт от 08.12.2020, Административен съд - Сливен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 274 гр. Сливен, 08. 12. 2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА

При участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 309 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от „БРИЗА

ДЕЛМАР“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„А. п.“ № .., представлявано от у. М.Д.В., подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-127-0040968 от 30.07.2020 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.

3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– запечатване на търговски обект – п.-к. „B.i. t.”, находящ се в: гр. С., ул. „Г.” № ., стопанисван от БРИЗА ДЕЛМАР“ ЕООД с ЕИК: ********, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата си оспорващото дружество твърди, че: административният орган е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон; фактическата обстановка не е отразена правилно; продажба от търговеца не е извършвана, поради което не е възникнало задължението за издаване на касов бон; ако се счете, че е налице нарушение, то представлява маловажен случай; несъразмерен е определеният период на ПАМ от 14 дни. Моли оспорената заповед да бъде отменена.

В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно призовано, не се представлява.

Административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на административния орган, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния

14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-127-0040968 от 30.07.2020 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.

3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена ПАМ– запечатване на търговски обект – п.-к.

„B.i. t.”, находящ се в: гр. С., ул. „Г.” № ., стопанисван от БРИЗА ДЕЛМАР“ ЕООД с ЕИК: ********, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

На 25.07.2020 г. в хода на извършена проверка на търговски обект– п.-к. „B.i. t.”, находящ се в: гр. С., ул.

„Г.” № ., стопанисван от жалбоподателя, е установено, че при извършена контролна покупка на един брой кафе, един брой лешник, един брой фреш смес, един брой фреш грейпфрут, два броя вода и един брой каничка мляко на обща стойност 15,90 лева, заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимация, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет, видно от който горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка Серия АА № 0040968 от 25.07.2020 г., съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Въз основа на установените факти, административният орган е приел, че оспорващият не е спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., и което е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил процесната ПАМ.

За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са изложени мотиви, че същият е определен в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган, като са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската дейност, включително и констатираното при проверката наличие на касова разлика в размер на 30,10 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената заповед, издадена от Началника на Отдел

„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП.

При издаване на заповедта е спазена установената от закона форма и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

Налице са материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е предвидено, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредбата, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

В съставения протокол за извършена проверка е удостоверено, че при заплащане на сумата не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство. Това обстоятелство се установява и от дневния финансов отчет, отпечатан от фискалното устройство, видно от който процесната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Неиздаването на фискална касова бележка е обстоятелство, признато изрично и в даденото на 25.07.2020 г. обяснение от у. на оспорващото дружество – М.Д.В.. Ето защо, след като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.

"а" от ЗДДС.

За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения протокол за извършена проверка и се подкрепя от приложените към протокола доказателства. По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатациите на органите по приходите, и правилно е прието в оспорената заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на ПАМ. Следва да се има предвид, че за налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ– нарушение на реда и начина за отчитане продажбите в търговския обект.

Определеният срок на действие на принудителната административна мярка - запечатване на обекта за срок от 14 дни, е мотивиран.

Същият е обоснован с вида на нарушението, вида и характера на извършваната търговска дейност, констатираното наличие на касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, както и с невъзможност за проследяване на реализираните обороти.

Наред с изложеното съдът счита, че относно срока на действие на ПАМ не разполага с компетенции за контрол – такъв е допустим само по отношение на законосъобразното упражняване на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице, предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона. Изцяло в правомощието на органа е по целесъобразност да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. В приложения срок мярката в достатъчна степен защитава обществените интереси и постига целите на закона относно превъзпитание на нарушителя.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства и на чл.

22 ЗАНН- за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът по приходите действа при обвързана компетентност.

Неоснователно е и твърдението на оспорващия за маловажен случай на нарушението. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. Законът, който урежда налагането на ПАМ в конкретния случай, е ЗДДС, като за обжалването и неуредените въпроси препраща към АПК. Не е предвидена възможност на органите по приходите, след като установят извършено нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, да не наложат принудителна административна мярка, а да преценяват нарушението като маловажно такова. Тези твърдения биха имали значение при налагане на административна санкция, но не и при прилагане на принудителна административна мярка, какъвто е настоящият случай.