Решение № 257 от 26.06.2020, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № 204

26.06.2020 г., гр. Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА

КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №117 по описа на съда за 2020 г. производството е по реда на чл.197 от ДОПК

Образувано е по жалба на „БИ МАРМО“

ЕООД с ЕИК *********, представлявано от Управителя Н.Ф. против Решение №39 от 04.02.2020г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С200024-023-0000127/17.01.2020г., издадено от Жулиета Мишева, Публичен изпълнител в дир. „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив.

Оспорващият твърди, че с цитираното постановление по реда на чл.121, ал.1 от ДОПК били наложени следните обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в БАНКА ДСК-АД за сумата от

81 422,90лв. и запор върху един брой МПС. Това постановление било незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на кумулативно изискуемите се предпоставки на чл.121, ал.1 и ал.3 от ДОПК-при липса на ясни мотиви, несъразмерност на обезпечението, несъответствие с целта на закона, в нарушение на забраната по чл.121, ал.3 от ДОПК и при превишаване на необходимите мерки на административна принуда.

Очакваните задължения били в размер на 82 522,90 лева. общо. Основната дейност на дружеството била търговия с пчелен мед, който се закупувал от производители и се извършвали доставки в чужбина. За това и наложеният запор по сметките на дружеството сериозно затруднявало извършването на търговска дейност и плащането на публичните му задължения, на задълженията към доставчиците и заплатите на наетите служители.

Мотивира се в жалбата, че не било налице основанието по чл.121, ал.1 от ДОПК – събирането на публичните вземания да било невъзможно или значително затруднено. Запорът върху банкова сметка ***та дейност на дружеството и не можела да се налага произволно и необосновано.

Наложеният запор за 81 422,90лв. напълно блокирал дейността на дружеството, без да бил изложен доказан мотив, обосноваващ невъзможността или затрудненото събиране на бъдещото задължение, както изрично предписвал законът.

Нямало сочени конкретни данни или доказателства, от които да се следвало, че евентуални бъдещи действия и сделки с имуществото на дружеството биха били затруднили или направили невъзможно събирането на вземанията, поради това не били налице законовите предпоставки за налагане на предварителните обезпечителни мерки /ПОМ/. Липсвал направен анализ на имущественото състояние на дружеството. В този смисъл била и практиката на административните съдилища /цитира се такава/.

Според тази практика, ако преценката на органа не се основавала на конкретни безсъмнени факти и не можела да се извърши проверка дали било налице основанието за ПОМ, постановлението се отменяло като незаконосъобразно. Нуждата от обезпечаването следвала да се установи и докаже с конкретни факти и обстоятелства. След като прилагането на тези мерки била само правна възможност, регламентирана при определени предпоставки, при проявлението на които се следвал целен резултат, то те трябвало да се обосновават по начина, разписан в закона, а не формално.

На второ място се мотивират доводи, че било нарушено изискването на чл.121, ал.3 от ДОПК – обезпечаването да не затруднява или да спира извършваната от ревизираното лице дейност. Законът изисквал обезпечаването да не води до сериозно възпрепятстване дейността на длъжника, но в никакъв случай не следвало да спира дейността му. Конкретно наложената ПОМ – запор на банкова сметка ***а на дружеството и на практика водела до невъзможност да се води каквато и да е финансова дейност.

На трето място се сочи, че в постановлението не бил анализиран фактът, че дружеството до този момент нямало публични задължения и винаги действало коректно.

Оспорващият, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощника си адв. М., която поддържа жалбата.

Претендира за разноските по делото.

Ответникът – Директор ТД на НАП

Пловдив, редовно призован се представлява от пълнощник, ст.юрк. М., която моли съда да отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прилага се и становище по делото /л. 12-13/.

Съдът, като съобрази приетите по делото доказателства, доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.01.2020г. по електронен път на

„БИ МАРМО“ ЕООД била връчена заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002419008159-020-001 от 12.12.20196г., издадена на осн. чл.112 и чл.113 от ЗОПК, с която било възложено на органи по приходите извършване на ревизия за задължения за ДДС за периода 01.07.2018г. – 30.11.2019г.

До дир. „Събиране“ при ТД Пловдив от орган по приходите било направено искане /л.25/ № Р-16002419008159-039-001/14.01.2020г. за налагане на мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена с цитираната по-горе ЗВР по отношение на „БИ МАРМО“ ЕООД. В искането били посочени мотиви, според които се налагало предприемане на мерките за предварителното обезпечение, които се свеждали до следните : обичайният годишен размер на паричните постъпления бил недостатъчен за покриване на очакваните задължения. В хода на ревизията били установени данни за приспаднат данъчен кредит по реда на ЗДДС, без да била извършена реална доставка или данни за отклонение от данъчното облагане. В същото искане били посочени и данни за установеното имуществено състояние на задълженото лице – справка за превозни средства към 30.11.2019г., че към 11.12.2019г. лицето нямало изискуеми задължения и нямало образувани изпълнителни дела, имало открити банкови сметки /съгласно справка/. В искането било посочено, че очакваният размер на задълженията, които щели да бъдат допълнително установени с ревизионният акт и щели да подлежат на внасяне били съгласно приложена таблица – ДДС в размер на 72 693,64лв. и лихви 9 829,26лв., изчислена към 14.01.2020г.

На 17.01.2020г. под

№С200024-023-0000127 Жулиета Мишева на длъжност публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив издала Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на осн. чл.121, ал.1 от ДОПК върху сума в общ размер на 82 522,90лв. по отношение на „БИ МАРМО“ЕООД. В постановление било посочено, че налагането на ПОМ било с цел максимална защита на интереса на държавата при спазване правата на ревизираното лице. Съгласно мотивите в искането по отношение на лицето щели да бъдат установени задължения в особено големи размери, можело да възникне затруднение при събиране на вземането.

Сочи се още в постановлението, че от извършен подробен анализ на наличната информация за очаквания размер на публичните задължения, които допълнително щели да бъдат установени, налагал извод предложените ПОМ – запор на МПС и запор върху банкови сметки се явявали възможност за обезпечаване на предполагаемия размер на задължението. С въпросното постановление било разпоредено налагане на запор на МПС – туристическо ремарке с посочени индивидуализиращи го данни и на застрахователна стойност 1100лв. и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касетки в размер на 81 422,90лв. До Банка ДСК-АД било изпратено запорно съобщение /л.22/ за налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържание на касетки в размер на 81 422,90лв.

Данните по делото сочат, че постановлението било съобщено на оспорващия на 22.01.2020г. /л.20/. На 28.01.2020г. била подадена жалба до Директора на ТД на НАП против издаденото постановление за налагане на ПОМ, като с решение № 39/04.02.2020г. Директорът на ТД на НАП Пловдив отхвърлил жалбата. В мотивите на решението били възприети за неоснователни възраженията на жалбоподателя, като било посочено, че съвкупният анализ на всички доказателства установял, че дружеството не притежавало недвижими имоти, МПС, машини, съоръжения, стопански инвентар, с които да гарантирало събирането на процесното публично вземане в посочения предполагаем размер. Не бил споделен и доводът, че наложените ПОМ обременявали дружеството и били в противоречие с принципа на съразмерността, като се мотивира, че дружеството не оборвало чрез надлежни доказателства предпоставките на чл.121, ал.3 от ДОПК. Същото не доказвало да притежава имущество, което да служи за обезпечение, наложеният запор върху МПС бил на стойност, която не можела да гарантира събиране на публичното вземане. Коментира се и правната възможност, установена в чл.229 от ДОПК. Сочи се, че и наложените ПОМ били до размера на предполагаемото задължение, както и съществувала възможност да се иска промяна на наложената ПОМ по реда на чл.199 от ДОПК.

Решението било съобщено на лицето по електронен път на 05.02.2020г. /л.9/, като жалбата пред съда била подадена чрез органа на 12.02.2020г. по пощата.

При така установеното от фактическа страна по делото, съдът намира от правна следното:

По допустимостта – оспорването се явява процесуално допустимо, като направено в установения в чл.197, ал.2, изр. първо от ДОПК срок /л.42/, от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт, при спазена процедура по задължително административно обжалване пред Директора на ТД на НАП Пловдив и пред местно компетентния съд.

Не се установяват други обстоятелства, които да правят оспорването недопустимо.

Разгледано по същество, съдът го намира за неоснователно, като съобрази следното:

Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК „в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.“. Т.е. първата предпоставка е установяване висящност на ревизионно производство – такова се доказва да е налице към датата на издаване на постановление за налагане на ПОМ от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Конкретното ревизионното производство срещу „БИ МАРМО“ ЕООД е образувано с издаването на ЗВР № Р-16002419008159-020-001 от 12.12.2019 г. и следователно, по аргумент от чл.

112, ал. 1 ДОПК, ревизията е отпочната на 12.12.2019 г., съотв. и от този момент е в ход ревизионно производство по см. на чл.

121, ал. 1 ДОПК. Този извод не се опровергава от чл.

114, ал. 1 ДОПК, където се урежда началото на срока за извършване на ревизия, срок е поставен в зависимост от връчване на ЗВР. Връчването на ЗВР не се въздига от чл.121, ал.1 ДОПК като юридически факт, обуславящ наличие на висящо ревизионно производство.

Съгласно чл.121, ал.2 ДОПК “предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител …..“. Моментът на налагане съвпада с издаването на това постановление по чл.

121, ал. 2, а не с влизането му в сила, тъй като съгласно чл.

121, ал. 2, вр. с чл. 197, ал. 6 ДОПК изпълнението не може да бъде спряно поради обжалването му. Мерките по ПНПОМ изх. № С200024-023-0000127/17.01.2020 г. са наложени съгласно чл.

121, ал. 2, вр. чл.

195, ал. 3, т.1 от ДОПК в хода на ревизията, започната на 12.12.2019 г., като липсват данни, че в периода 12.12.2019 г. – 17.01.2020г. това ревизионно производство да е прекратено със заповед по чл.

119, ал. 4, пр. 2 ДОПК или да е приключено с ревизионен акт /РА/ по чл.

119, ал.4, пр. 1 ДОПК.

Съгласно чл.

121, ал. 2, вр. чл.

195, ал. 3, вр. чл.

12, ал. 4, т. 1 ДОПК всички видове предварителни обезпечителни мерки се налагат с постановление на публичен изпълнител. В съответствие с това конкретното ПНПОМ изх. № С200024-023-0000127/17.01.2020 г. /л.19/ съдържа подписа на издателя си Жулиета Мишева - главен публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив, като не се спори от жалбоподателя, че същата изпълнява тази длъжност.