Решение № 191 от 07.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. София, 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100606349 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 26.03.2025г. по НЧХД № 7527/2020г., СРС, НО, 110 състав е признал подсъдимия М. И. М. за невиновен в това, че за периода от месец януари 2010 г. до 15.07.2013 г., при условията на продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н. Д. Г., с което й причинил имотна вреда в общ размер на 753 114.50 лева, представляваща особено големи размери и особено тежък случай, както следва:

1 .През 2010 г. - 2011 г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н. Д. Г., че ще регистрира фирма - дружество с ограничена отговорност, с мажоритарен дял - собственост на Н. Д. Г., и минотарен дял - негова собственост в Германия, която ще придобие недвижим имот в гр.Баден Баден, ул.“Траубенщрасе“ - 7, Германия, като е закупил имота на свое име като физическо лице, и с това й причинил имотна вреда в размер на 285 000 евро, в левова равностойност 558 115.50 лева;

2.От месец февруари 2013 г. до 15.07.2013 г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н. Д. Г., че му трябва капитал, за да започне бизнес със фотоволтаици и ще й върне всичките пари, които е дала за бизнесначинанията му, и с това й причинил имотна вреда в размер на 100 000 евро, в левова равностойност 195 000 лева, поради което и на основание чл.304, пр.1 от НПК, е оправдан по повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.211, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнени към нея, в която се оспорва правилността на съдебния акт.Претендира се неправилно приложение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения.Отправя се искане за отмяна на присъдата и 1 постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения.

В разпоредително заседание на 17.04.2025г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

Пред въззивният съд повереника на ЧТ Н. Г. – адв. Д. Я. моли да се уважи жалбата и да се отмени първоинстанционната присъда. Посочва, че същата е постановена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.

ЧТ Н. Г. поддържа изложеното от повереника й.

Упълномощеният защитник на подс. М. М.- адв. Г. моли съда да се потвърди първоинстанционната присъда, като счита същата за правилна, обоснована и законосъобразна.

Подсъдимият М. М. редовно уведомен не се явява пред въззивната инстанция и не взема становище по делото.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Без да променя съществено изводите на районния съд, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. И. М. е роден на **** г. в гр.София, с постоянен адрес гр.София, бул.****, и с настоящ адрес гр.София, ж.к.****, българин, български гражданин, неосъждан, с ЕГН **********.

В тъжбата се твърди, че запознанството между страните по делото датира от 1990 г. и продължило до 1991 г., когато подсъдимият М. заминал за Германия, а впоследствие през 1994 г., след смъртта на съпруга на тъжителя Г., последният отново се появил в живота й, заживеели като семейство и правели общи планове. За времето, през което били заедно, тъжителят Г. винаги била с по-големите доходи, а подсъдимият М. работел за нея и получавал заплатата си от нея, като разполагал със всичко, за което мечтал - мотор, пикап, посрещала всичките му нужди, изплатила всичките му кредити.

В частната тъжбата се твърди се, че през 2010 г., заедно с подсъдимия М. решили да се преместят да живеят в Германия, като започнали да търсят имот, който да закупят. Спрели се на къща в гр.Баден Баден, Германия, ул.“Траубенщрасе“ №7, която била подходяща за организиране на туризъм и СПА- център, след извършване на преустройство и ремонт, възлизаща на цена, заедно с разноските, в размер на 285 000 евра. Тъй като тъжителят Г. разполагала с достатъчно средства, взела решение да закупят имота, но не като частни лица, с оглед на което подсъдимият М. заминал за Германия, за да регистрира фирма и ангажира адвокат, който да се занимава с всичко това, а тя лично осигурила финансирането. Решили фирмата в Германия да е дружество с ограничена отговорност, като основния дял да е нейна собственост, а с по-малък дял да е подсъдимият М.. Твърди се още, че за да набавят необходимите средства, носели парите в чанти при пътуванията им до Германия така, че да не нарушават валутния закон, пътували почти непрекъснато през цялата 2010 г., като подсъдимият М. на бележка всеки път описвал какви пари изнасят от страната. Твърди се, че впоследствие се установило, че фирмата е регистрирана като еднолична собственост на подсъдимия М. и къщата е придобита на негово име като физическо лице, а впоследствие при продажбата на имота през 2011 г., продажната цена останала за подсъдимия М., който 2 обяснявал, че бил излъган от наркотрафиканти, които му взели парите.

В тъжбата се твърди още, че през 2013 г. частният тъжител Г. прехвърлила на името на подсъдимия М. своя фирма „Нел Енерджи“ ЕООД, с която не работела, доколкото последният искал да се захване с проекти, свързани с изграждане на фотоволтаици в Германия, с каквито проекти се занимавал неговия брат - Стефан М., чрез консултантска фирма. Твърди се, че в деня на прехвърляне на фирмата, подсъдимият М. подписал и договор за заем и запис на заповед, след като поискал от тъжителя Г. да му осигури капитал от 100 000 евро за започване на бизнеса, но тъй като последната не разполагала с такива пари се наложило да изтегли ипотечен кредит от Пощенска банка, ипотекирайки къщата си в кв.Горна баня, за което й бил отпуснат кредит в недостатъчен размер от 146 000 лева, доколкото къщата нямала все още акт 16. Твърди се, че се наложило да изтегли още 70 000 лева чрез ипотечен кредит, с което вече разполагала със 100 000 евро, които подсъдимият М. държал да има, за да започне бизнеса си със фотоволтаици. Твърди се, че това което наймного накарало тъжителя Г. да му повярва е изявлението на последния, че няма да приеме да преведе по личната му сметка нито една стотинка, ако не подпише сам договор за заем за 400 000 евра и запис на заповед за същата сума, че са провеждали много разговори, в които многократно се е разкайвал и обяснявал, че се чувства длъжен да й върне парите, които му е дала, включително и тези за къщата в гр.Баден Баден, Германия, и с тези свои действия поддържал у нея чувството, че е искрен и иска да й върне парите, които му дала, че последният действително иска да й благодари за всичко направено за него през годините, а това станало причина да не се замисли и да му даде искания капитал за бизнеса с фотоволтаици. Твърди се, че на датата на подписване на договора за заем и записа на заповед - 15.07.2013 г., подсъдимият М. открил банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, за да може да му преведе парите в нея, което направила с два превода - 140 000 лева и 55 000 лева, постъпили в същия ден по сметката му. Твърди се, че през следващите две седмици, подсъдимият М. ходел на срещи с адвокат, с брат си и хората от Германия, които щели да му оказват съдействие, като дори веднъж ходил до Германия и казал, че всичко е наред, че парите са прехвърлени от България в банкова сметка в Германия, но впоследствие, след като провела разговор със служителка на банката установила, че още преди да отиде в Германия, подсъдимият М. лично и на каса е изтеглил от сметката си 10 000 лева, с които отишъл до там, а останалите 90 000 лева е изтеглил, след като си дошъл от Германия.

Частният тъжител Г. твърди, че подсъдимият М. й е нанесъл щета, възлизаща на близо 400 000 евро, в левова равностойност на повече от 753 115 лева, въвеждайки я в заблуждение, че ще регистрира дружество с ограничена отговорност с основен дял - нейна собственост, и на името на фирмата ще закупи като нейна собственост недвижимия имот в гр.Баден Баден, Германия и ще започне бизнес с фотоволтаици.

Твърди, че обвинението, освен в големи размери, представлява и особено тежък случай, поради изключително подмолната и стройна организация на измамните му действия, продължили в инкриминирания период от време, осъществяваща едно продължавано престъпление, а доказателство за умисъла на подсъдимия М. са данните от декларираните му доходи от 2004 г. до 2012 г., че е разполагал с около 200 лева доход на месец.

Видно от приложената пр.пр. №34834/2015 г. по описа на СРП, по подадена жалба от частния тъжител Г. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК. С постановление на прокурор в СРП от 24.07.2020 г. образуваното досъдебно производство е прекратено на основание чл.218в, т.2 от НК, съгласно която наказателното преследване за престъплението измама, когато предмет на същото е частно имущество и пострадалия живее с дееца в едно домакинство, се възбужда по тъжба на пострадалия до районния съд по местоизвършването му.

Този съдебен състав се солидаризира изцяло с анализа на доказателствения материал, извършен от първостепенния съд. Районният съд обстойно и задълбочено е обсъдил всички доказателствата по делото, поради което въззивният съд не намира за нужно да ги подлага на повторно обсъждане и изцяло възприема фактическата обстановка, установена от СРС.

Съставът на измамата е визиран в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 НК, който предвижда наказателна отговорност за онзи, който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа заблуждение у някого и с това причини нему или на друго лице имотна вреда.

3

Въвеждането или поддържането на заблуждение, /невярна представа относно такива обстоятелства, на базата на които измамения решава да предприеме едни или други действия, които не би предприел, ако не се намираше, или ако не е бил приведен в това състояние на заблуждение/ е фундаментален елемент от състава на престъплението.

Разликата между въвеждането и поддържането на заблуждение се корени единствено в това дали деецът създава сам или се възползва от вече създадено заблуждение в пострадалия. Но и при единия, и при другия случай, деецът трябва да съзнава, че лицето се намира в състояние на заблуда.

Събраният доказателствен материал е еднопосочен и безпротиворечив, но от доказателствата по делото не се установява деянието на подсъдимия да субсумира признаците от обективната и субективна страна на престъплението по чл.211 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК.