Определение № 283 от 23.06.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Бургас, 23.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500191 по описа за 2025 година Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

С Определение № 178/ 8.04.2025 г., постановено по гр.д. № 433/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, е прекратено производството по делото, поради процесуална недопустимост на предявените от „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София 1766, район Младост, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев - управители, заедно и поотделно, против П. Т. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.99 ЗЗД, за установяване съществуването на следните вземания на „Еос Матрикс“ ЕООД: за главница в размер на 42 342,03 лв. (21 649,14 евро), ведно със законната лихва от 19.12.2013 г.; за редовна лихва в периода 05.09.2013 г. - 09.12.2013 г. в размер на 1218,21 лв. (622,86 евро) и неустойка (наказателна лихва) за периода 05.09.2013 г. – 17.12.2013 г. в размер на 287,41 лв. (146,95 евро), за които вземания праводателят на „Еос Матрикс“ ЕООД – „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 235/ 2013 г. по описа на Районен съд – Тополовград.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от П. Т. В., с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, вх.2, ет.3, ап.6 адв.Н. Р., в която се поддържа незаконосъобразност и неправилност на 1 обжалвания съдебен акт и се настоява за неговата отмяна. Аргументира се липса на доказателства за действителното връчване на заповедта за незабавно изпълнение. Сочи се, че в описателната част на процесната покана за доброволно изпълнение изрично се посочва приложен към нея изпълнителен лист, но не и заповед. Обосновава се необходимостта от изрично връчване на заповедта за изпълнение като самостоятелен документ, а не простото възпроизвеждане на съдържанието й в поканата. Навеждат се аргументи от съдебната практика.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Еос Матрикс“ ЕООД, начин на връчване: чрез профила на „Еос Матрикс“ ЕООД в ССЕВ. В отговора се навеждат аргументи за нейната неоснователност и се моли за оставянето й без уважение. Изразява се позиция за настъпила преклузия на възражението на длъжника по чл.414 ГПК. Аргументира се, че препис от поканата за доброволно изпълнение, с приложени към него изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, е връчен на длъжника лично на 20.03.2014 г. Изтъква се, че поканата за доброволно изпълнение е официален документ, а приложеното по делото удостоверение на ЧСИ Запрянов има доказателствена сила за обективираните обстоятелства.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, отговаря на изискванията по чл.275 ал.2 ГПК, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба, отговора към нея, обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Производството по гр.д. № 433/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Ямбол е образувано по исковата молба на „Еос Матрикс“ ЕООД против П. Т.

В. от гр.Тополовград, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК чл. 99 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ , чл. 99 ЗЗД, имащи за предмет сумите по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № № 235/ 2013 по описа на Районен съд Тополовград, за предявяването на които искове на ищеца са дадени указания и срок от заповедния съд Районен съд – Тополовград.

С обжалваното пред настоящата

2 инстанция определение е прекратено производството по делото, по съображения за недопустимост на предявените установителни искове. В мотивите си съдът е формирал изводи, че издадената заповед за незабавно изпълнение е влязла в сила на 4.04.2014 г., с оглед връчването й на длъжника на 20.03.2014 г. и липсата на надлежно подадено възражение и оспорване на вземането в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав намира тези изводи за правилни.

Поради обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника, служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство, като тази проверка е автономна и независима от преценката на заповедния съд.

От приложеното ч.гр.д. № 235/ 2013 г. по описа на Районен съд Тополовград, се установява, че на 19.12.2013 г. по заявление от същата дата на „Райфайзен (България)“ ЕАД, срещу солидарните длъжници „Плама-8“ ЕООД, ЕИК 128605166, Кремена Димова В.а и П. Т. В. е издадена Заповед № 318 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за следните суми: главница 21 649,14 евро, ведно със законната лихва от 19.12.2013 г. до окончателното изплащане, редовна лихва в размер на 622,86 евро, начислена за периода 5.09.2013 г. – 9.12.2013 г. и наказателна лихва в размер на 146,95 евро, начислена за периода 5.09.2013 г. – 17.12.2013 г., ведно с разноски. Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист на 19.12.2013 г., по който е образувано изпълнително дело № 242/ 2014 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов с район на действие – съдебния район на Окръжен съд - Хасково и рег.№ 875 на КЧСИ, става ясно от намиращо се в кориците на делото удостоверение от ЧСИ, депозирано на 30.01.2024 г.

По делото е представена покана за доброволно изпълнение с изх. № 10559/ 18.03.2014 г., оформена като връчена на длъжника П. Т. В. на 20.03.2014 г. Видно от текста на поканата, в същата е отразено, че с нея се изпраща препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, без да се индивидуализира по-нататък документа с номер и дата на издаване. В нарочно съставено по искане на заповедния съд удостоверение № 26001 от 30.01.2024 г.

ЧСИ Захари Запрянов е удостоверил, че изготвените на 18.03.2014 г. покани за 3 доброволно изпълнение по изп. д. № 242/ 2014 г. по неговия опис са били връчени на длъжниците, в това число П. Т., заедно с преписи от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.

Разпоредбата на чл.18, ал.5 ЗЧСИ регламентира правомощието на частния съдебен изпълнител за връчване на покани и съобщения по граждански дела. Следва да се заключи, че той разполага с удостоверителна компетентност за удостоверяване на действията по връчването, извършени в кръга на службата му, по установените форма и ред, предвид качеството му на длъжностно лице, натоварено с функции по връчването. Предвид изложеното, настоящият апелативен състав намира, че констатацията за приобщаване при връчването на ПДИ на длъжника В. на процесната заповед за изпълнение представлява официално удостоверяване, обвързващо съда със задължителна материална доказателствена сила относно това обстоятелство, която не е опровергана.

Крайният извод на този съд е за наличието на доказателства в производството за надлежно връчване на заповедта за изпълнение на частния жалбоподател на 20.03.2014 г. и изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение против нея без такова да се подадено. Ето защо, следва да се подкрепи изводът на първостепенния съд за недопустимост на исковото производство, инициирано от правоприемника на кредитора по заповедта, при констатираното стабилизиране на заповедта за изпълнение, настъпило преди подаване на възражението на П. В. на 24.10.2024 г.

Следва да се отбележи, че в хипотеза на твърдения от длъжник, че заповедта за изпълнение не му е била връчена по предписания в закона ред, за него е открит пътя, по силата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК, в едномесечен срок от узнаването за издадена заповед за изпълнение, да поиска от въззивния съд да възстанови срока му за подаване на възражение против заповедта. Макар в настоящия случай длъжникът да е бил известен за издадената против него заповед за изпълнение най –късно на 24.10.2024 г., когато е подал възражението си, то липсват данни да е предприел сезиране на въззивния съд по реда на чл.423, ал.1, т.1 ГПК и да му е бил възстановен срока за подаване на възражение.

С горните аргументи, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено.

4

Водим от изложените съображения, Апелативен съд Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 178 от 8.04.2025 г., постановено по гр.д. № 433/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Ямбол.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5