Решение № 4970 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4970 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело № 20251100502153 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по жалба от Л. В. Г., подадена чрез пълномощника й – адв. К., с която се обжалват извършените изпълнителни действия от ЧСИ С.Я., обективирани в покана за доброволно изпълнение/съобщение за образувано изп.дело с изх.№ 65284/30.11.2024г. по изп.дело № 20248440403959, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество на длъжника /трудово възнаграждение/, което е несеквестируемо, като се твърди, че незаконосъобразно се претендират разноски по изпълнението.

В жалбата се твърди, че първоначално образуваното въз основа на същия изпълнителен лист изп.дело № 4191/2014г. е прекратено, като по новообразуваното изп.дело № 3959/2024г. незаконосъобразно са начислени разноски, които не става ясно за какво са и по какъв начин са начислени. Оспорва се и размера и на приетото в изп.производство адвокатско възнаграждение, като се поддържа, че са налице предпоставките по чл.78 ал.5 от ГПК. Твърди се, че е налице незаконосъобразно насочване на изпълнението от ЧСИ върху несеквестируем доход /трудово възнаграждение/ в хода на изпълнителното производство, както и че наложеният запор върху сметка на длъжника не обхваща несеквестируемата част от трудовото възнаграждение. Прави се искане за отмяна на обжалваните действия на съдебния изпълнител, а в условията на евентуалност – за намаляване на претендираните разноски и такси по изп.дело.

Взискателят по изпълнителното дело – „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал възражения по жалбата, като счита същата за неоснователна.

Постъпили са мотиви от ЧСИ, като са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид твърденията в жалбата и след запознаване с доказателствата по изпълнителното дело, намира, че подадената жалба е допустима, но неоснователна, поради следното:

Изпълнителното производство е образувано на 08.11.2024г. въз основа на молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 /вх. № 97642/08.11.2024г./ и въз основа 1 на изпълнителен лист от 29.10.2014г., издаден на основание чл.417 от ГПК и заповед за изпълнение по гр. дело № 57906/2014г. на СРС, 38 състав в полза на „Уникредит Булбанк" АД, впоследствие прехвърлил вземанията си от длъжника с договор за покупко-продажба на вземания от 23.11.2015г. на конституирания взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Същият изпълнителен лист е бил основание за образуване на прекратеното с постановление от 16.10.2024г., на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изп.дело № 20148440404191, като дължимите въз основа на него суми са главница в размер на 10 765,74 евро, ведно със законна лихва върху нея, считано от 24.10.2014г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1495,18 евро, както и 1547,25лв. разноски по гр. Дело № 57906/2014г. на СРС, 38 състав.

С разпореждане от 08.11.2024г. ЧСИ С.Я. е образувал изп.дело № 20248440403959 и е разпоредил изпращане на съобщение за образувано изпълнително дело до длъжника, както и извършване на справки в НОИ, НАП, БНБ, НБД „Население", ИКАР.

Наложен е запор върху открити банкови сметки в „Обединена Българска Банка"АД /изх. № 65287/30.11.2024г./ и в „Уникредит Булбанк"АД /изх. № 65288/30.11.2024г/.

Със същото разпореждане са приети разноски в изпълнителното производство юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя „ЕОС Матрикс" ЕООД в размер на 150лв., като са определени и таксите, дължими, съгласно Тарифата към ЗЧСИ, както следва:

82лв. с ДДС авансово платени от взискателя, както и 18лв. с ДДС допълнително начислени такива.

С разпореждане от 20.12.2024г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника / съобщение изх.№ 69700/20.12.2024г/, получено на 02.01.2025г. от МВР.

На 07.01.2025г. в кантората на ЧСИ е връчено съобщение за образувано изпълнително дело /изх. 65284/30.11.2024г./, получено на 02.01.2025г. от пълномощника на длъжника - адв. С. К..

Установи се по делото, че след прекратяване на първоначално образуваното въз основа на същия изпълнителен лист изп.дело № 20148440404191, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е образувано изп.дело № 20248440403959 по описа на ЧСИ С.Я. по подадена от взискателя молба, като съдебният изпълнител не може да откаже да образува изп.дело, докато не му бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск на длъжника по чл.439 от ГПК, поради погасяване на вземането по давност, като за новобразуваното изп.дело също се начисляват такси и разноски.

В молбата за образуване взискателят е посочил какви справки желае да бъдат направени и какви изпълнителни способи да бъдат реализирани в хода на изпълнението.

С образуването на изп. дело № 20248440403959 са поискани справки НОИ и БНБ, като съответно откритото имущество да бъдат наложени запор труд, запор пенсия, запори върху банкови сметки. Въз основа на молбата и с разпореждането от 08.11.2024г., едновременно с образуване на изпълнителното производство ЧСИ е наложил запори върху банковите сметки на длъжника, открити в „Обединена Българска Банка“АД и „Уникредит Булбанк”‘АД, като за налагането им длъжникът е уведомен в съобщението за образуване на изпълнително дело с изх.№ 65284/30.11.2024г.

Съгласно чл.442 от ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника, доколкото цялото имущество на длъжника служи за обезпечаване на кредиторите му. В случая запорите върху банкови сметки са наложени едновременно с изпращането на съобщение/покана до длъжника.

С разпореждане от 20.12.2024г. ЧСИ е разпоредил да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя Министерство на вътрешните работи /изх. № 69700/20.12.2024г/. Запорното съобщение е редовно връчено на 2

02.01.2025г., заедно с придружаващо го съобщение до длъжника /изх. № 69702/20.12.2024г/, с което е уведомен за така наложения запор.

Възражението на жалбоподателката, че имуществото, върху което е насочено изпълнението – трудовото възнаграждение, е несеквестируемо, съдът намира за неоснователно, доколкото трудовото възнаграждение е частично секвестируемо, т.е. наложения върху него запор обхваща само секвестируемата част, която е определяема при наличие на горница над размера на минималната за страната работна заплата, определена с ПМС, като разпоредбата на чл.446 от ГПК изрично указва в какъв размер е несеквестируемия доход.

Не се спори между страните, че по изп.дело е постъпила еденствено сума в размер на 160лв. с банков превод на 21.01.2025г. от работодателя, в изпълнение на наложения запор.

При наложен запор върху вземания, постъпваши по банковите сметки на длъжника, освен обезпечителната функция на запора, се цели и изпълнение с евентуални вноски, но несеквестируемият доход, постъпил по банкова сметка също е защитен от последователно описани изисквания към банката, които да бъдат съобразени преди превод от нея по сметка на ЧСИ на каквито и да е по размер и основание суми. С отговори на запорните съобщения от „Уникредит Булбанк“ АД /вх. № 108438/04.12.2024г./ и от „Обединена Българска Банка“АД /вх.№ 110020/06.12.2024г./ ЧСИ е уведомен, че признават наложения запор, но той не може да бъде изпълняван поради липса на авоари, като по делото не са налице доказателства, че провеждането изпълнение е насочено към несеквестируем доход на жалбоподателкато, поради което и жалбата и в посочената част се явява неоснователна.

Възраженията в жалбата досежно разноските в изпълнителното производство са неоснователни, поради следното: Съгласно връченото на длъжника съобщение за образувано изпълнително неолихвяеми вземания (изтекли законни лихви, моратории лихви, обезщетения и т.н.), 826,69лв - присъдени разноски в гр. дело. Видно от на гърба на изпълнителния лист, а след това и на алонжа към него са отразени печати за всяко плащане, премииало през сметка на съдебния изпълнител по прекратеното изпълнително дело № 20148440404191. Последното плащане е от 01.09.2016г. В периода от него до образуване на изпълнително дело № 20248440403959 не е ясно дали са правени плащания директно към взискателя или изцяло липсват такива, което е наложило актуализация на дълга още при образуване на изпълнителното дело и в изпълнение на задължението на ЧСИ да поддържа актуална информация по делата. Дългът е актуализиран съгласно получена по имейл справка от взискателя на 18.11.2024г, като описаната по-горе разбивка в съобщението до длъжника, както и в запорните съобщения, е съобразена с него, като началната дата на начисляване на законната лихва, посочена в съобщението, е различна от посочената в изпълнителния лист.

Отделно по вид вземане са и неолихвяемите вземания, отразени като сбор от различии по основание притезания, дължими на взискателя, и пояснени допълнително в описанието. В дълга е посоченото вземането в размер на 150лв. - разноски по изпълнителното дело, представляващо юрисконсултско възнаграждение, събирано в полза на взискателя. Съгласно т.6 в молбата за образуване, както и в последващата актуализация на дълга, е поискано присъединяване на такова възнаграждение в размер на 300лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 ал.1 от ЗПП вр. чл.27 от НЗПП. С разпореждането от 08.11.2024г. е присъединено за събиране в изпълнителното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., като по този начин ЧСИ се е съобразил с нормативно определените граници в чл.27 ал.2 от НЗПП, съгласно които за представелителство в изпълнителното призводство се определя възнаграждение до 150лв. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че изобщо не се дължи юрисконсултско възнаграждение, доколкото същото не е идентично с адвокатското възнаграждение и се заплаща за оказана правна помощ и защита на юридическо лице, едноличен търговец, общините, държавата или държавни органи, с които юрисконсултът е в служебно или трудово правоотношение, като не 3 може да се приеме, че присъденото възнаграждение е прекомерно, при съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на делото и конкретно извършените от пълномощника на взискателя действия. В указаните на длъжника задължения са разноските, дължими в полза на съдебния изпълнител на основание Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ (Приета с ПМС № 92/19.04.2006г., последно изм. ДВ,. бр. 100/18.12.2015г.), изразени като сбор от пропорционална такса и обикновени такси. Пропорционалната такса /т.26/, представлява възнаграждението на съдебния изпълнител и е изчислена като процент върху пълния размер на задължението по делото, съгласно законоустановена формула, което задължение е сбор от всички вземания, формиращи материалния интерес на взискателя.

Дължимата пропорционална такса се изчислява върху сбора от вземанията, но е дължима за конкретно постъпила сума за частичното им погасяване. По изпълнително дело № 20248440403959 към посочената в съобщение /изх. № 65284/30. 11.2024г./ дата - 14.12.2024г., дължимата пропорционална такса е била в размер на 3721,57лв. Предявените на длъжника обикновени такси, са начислени съгласно реално извършените в изпълнителното производство действия във връзка с проучване имущественото състояние на длъжника и реализиране на описаните по-горе изпълнителни способи. По-конкретно размерът им към 14.12.2024г. е 82лв. с ДДС – по т.1 – 24лв., по т.3 – 2бр. х 6лв., по т.5 – 24лв., по т.9 – 18лв., както и по т.31 – 4лв. държавна такса за справка БНБ без ДДС, на основание ТТРЗЧСИ, като таксите са заплатени авансово от взискателя, като тези такси не са включени в дълга, който служи за основа при изчисляването на пропорционалната такса.

Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че подадената жалба от длъжника по изпълнителното дело се явява неоснователна, поради което и същата следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Л. В. Г., подадена чрез пълномощника й – адв. К., срещу действията на ЧСИ С.Я., обективирани в покана за доброволно изпълнение/съобщение за образувано изп.дело с изх.№ 65284/30.11.2024г. по изп.дело № 20248440403959, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество на длъжника /трудово възнаграждение/, което е несеквестируемо, както и в частта относно присъдените разноски по изпълнението.