Решение № 96 от 27.05.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Ямбол, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря В. Г. Г. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20232330200902 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на „***“ ЕООД – с***, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против НП № Е-НП-3/18.07.2023г., издадено от Министъра на енергетиката, с което на основание чл.93, ал.2, т.1 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева за нарушение по чл.4, ал.2 от същия закон.

В жалбата са изложени пространни доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, които могат да се обобщят като оплаквания за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, изразяващи се в: противоречие между фактите в АУАН и в НП; противоречие между фактите в НП и правните изводи; необсъждане от АНО на писмените доказателства, в т.ч. и наличието на Решение на МС за удължаване срока на концесията, и необсъждане в цялост на възраженията срещу акта. Развити са съображения, че при издаване на наказателното постановление е нарушено правилото non bis in idem, като се счита, че с НП № Е-НП-4/18.07.2023г., издадено от Министъра на енергетиката, дружеството е санкционирано за същото 1 нарушение, с тази разлика, че последното е извършено на друга дата.

Изложени са и съображения за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, които се аргументират с това, че към момента на издаване на наказателното постановление е било взето решение на МС за удължаване срока на концесията, считано от 01.01.2021г. По тези съображения се претендира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен процесуален представител адвокат, който пледира за отмяна на НП по изложените в нея съображения.

Чрез процесуалния си представител АНО оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Също претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По повод сигнал за нерегламентиран добив на мраморизиран варовик от находище за строителни материали „***“, свидетелите С. и Д. – инспектори в Министерство на енергетиката, извършили документална проверка, в хода на която установили, че концесионният договор за находището с

№

003/09.01.2006г., изм. с анекс № 412/18.05.2007г., е изтекъл на 01.01.2021г.

В последователност – на 09.11.2022г., съвместно със служители на Икономическа полиция при ОД на МВР – Ямбол и на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ямбол, свидетелите извършили и проверка на находището на място, при която установили наличие на два работещи багера Хюндай, с рег.

№ ***. Багерите били позиционирани на две взривни депа с координатни точки ***и utm *** *** и utm ***, и изкопавали скална маса, видимо състояща се от мраморизиран варовик. До багерите имало две работещи мобилни челюстни трошачки за първично трошене - „ОМ“ с рег. № *** и „DSB“ без рег. номер, както и два работещи челни товарачи тип Фадрома, които извозвали мраморизиран мрамор до депо.

В момента на проверката се установило, че дейността се извършва от служители на ЕТ „***“, с който дружеството жалбоподател имало сключен договор за отстраняване на некондиционни минни отпадъци, състоящи се от 2 замърсени с глина фракции и извънгабаритни късове, депонирани вследствие на производствения процес.

След проверката на място инспекторите изискали от ОД на МВР Ямбол информация за подадените заявления и издадени разрешения за извършване на взривно-пробивни работи на територията на находище „***“, при което установили, че в периода след изтичане на концесионния договор до датата на проверката на място - от 01.01.2021г. до 09.11.2022г., на територията на находището са проведени шест броя еднократни специални взривно-пробивни работи – „Вертикална планировка и преоткосиране на бордове, склонни към срутване“, както следва: на 13.05.2021г., на 28.09.2021г., на 02.12.2021г., на 14.12.2021г., на 18.03.2022г. и на 11.07.2022г.

Взривно-пробивните работи били извършени от „***“ ООД, което притежавало необходимото разрешение съгласно ЗОБВВПИ, и което имало сключен с жалбоподателя договор за възлагане извършването им на територията на находището.

С оглед констатациите при проверката на място и документалните такива, били предприети действия за съставяне на АУАН срещу жалбоподателя. На дружеството била изпратена покана изх. № Е-26-В-46 за явяване на негов представител в МЕ на 09.02.2023г. в 13:30 часа за съставяне на АУАН. Поканата била връчена на законния представител на жалбоподателя на 30.01.2023г. На указаните в поканата време и място дружеството не изпратило свой представител, при което на 09.02.2023г. свидетелят С., в присъствието на свидетеля Д., му съставил АУАН № 02/09.02.2023г. от същата дата за нарушение по чл.4, ал.2 от Закона за подземните богатства, извършено на 18.03.2022г. чрез осъществяване на взирвно-пробивни работи в находище „***“ чрез подизпълнителя „***“ ООД, без надлежно предоставена концесия за добив.

В последователност - на 18.07.2023 г., въз основа на този акт и при идентичн на отразените в него обстоятелства на нарушението срещу жалбоподателя било издадено и атакуваното НП.

Междувременно, с Решение на Министерския съвет на РБ № 242/31.03.2023г., с срокът на концесията бил продължен с 15 години, считано от 01.01.2021г.

Горната фактическа обстановка

3 съдът прие за установена от показанията на свидетелите С. и Д. и от писмените доказателства.

По същество, страните също не оспорват приетите за установени фактически положения.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазени форма и ред за издаване. Съдържа и изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. Както АУАН, така и издаденото въз основа на акта НП съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вмененото нарушение. Последователно, ясно и еднозначно са посочени както конкретната дейност, за която е санкциониран жалбоподателя, така и времето и мястото на извършването й. Същевременно, отразените в АУАН фактически констатации са идентични с тези, посочени в НП, и същите кореспондират на посочената за нарушена разпоредба. Затова оплакванията в жалбата за допуснати при издаване на наказателното постановление съществени процесуални нарушения, изразяващи се в противоречие между фактите в АУАН и в НП, както и между фактите в НП и правните изводи, не могат да бъдат споделени. Като неоснователно се преценя и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на цялостно обсъждане на възраженията срещу акта, тъй като чл.52, ал.4 от ЗАНН задължава АНО единствено „да извърши преценка“ на възраженията, но не и да обективира преценката си в акта.

НП подлежи на отмяна на друго основание – поради недоказаност на нарушението.

Разпоредбата на чл.4, ал.2 от Закона за подземните богатства императивно предвижда, че добивът на подземни богатства се извършва единствено чрез предоставяне на концесия.

Съгласно чл.93, ал.2, т.1 от закона, извършването на добив на подземни 4 богатства без надлежно предоставена концесия се наказва при първо нарушение с глоба от 1000 до 20 000 лева, съответно, за юридически лица, както е в случая, с имуществена санкция в размер от 50 000 до 100 000 лева.

Според легалната дефиниция на § 4 от ДР на ЗПБ, „добив“ е цялостният технологичен процес на извличане на твърди, течни, газообразни полезни изкопаеми и геотермални ресурси от земните недра, включително и чрез преобразуване на естественото им състояние.

В контекста на възприетите фактически положения и на гореизложените законодателни решения, за да е налице „добив“ на подземни богатства, какъвто безспорно е мраморизираният варовик, е необходимо да се установи съобразно изискванията на чл.303 от НПК, че на посочената в акта и в НП дата – 18.03.2022г., наказаното дружество е извършило дейност по отделяне на мраморизиран варовик от земните недра. От събраните по делото доказателства се установява единствено, че на 18.03.2022г. в находището са извършени взривно-пробивни работи, което е крайно недостатъчно за квалифициране на деянието като „добив“ по смисъла на закона, доколкото АНО не ангажира никакви доказателства извършените на тази дата взривнопробивни работи са били свързани с отделяне на варовик от земните недра.

Констатирано е изкопаване на такъв в момента на проверката – 09.11.2022г., но не и към датата на извършване на деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Като е приел противното, АНО е санкционирал жалбоподателя без основание и е издал незаконосъобразен акт, който следва да се отмени

При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева и доколкото насрещната страна е направила възражения за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на 5

Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като то е задължително за съдилищата. С цитираното решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Т.е., размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответства на правото на ЕС и не следва да се прилага, а същите следва да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото.