Решение № 10918 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10918 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично засеД.е на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И. като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110117182 по описа за 2025 година

Ищецът А. П. П., действащ със съгласието на своя законен представител (баща) П.

А. П., е предявил срещу Л. Л. Д. с ЕГН: **********, К. Х. А. с ЕГН: ********** и Л.

Л. Д. с ЕГН: ********** пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците, в условията на солидарна отговорност, да заплатят на ищеца сумата в размер на 1700 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на деяние извършено на 04.02.2024 г. от непълнолетния ответник Л. Л. Д., изразяващи се във физически и психически болки и страД.я, ведно със законната лихва върху главницата от 04.02.2024 г. (датата на увреждането) до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът А. П. П. твърди, че на 04.02.2024 г. малко преди 19 ч., в гр. София, ищецът и негови приятели преминавали през подлеза на Софийски университет от клуб Ялта в посока парка на Княжевската градина. Преминавайки покрай магазин Била, за да излязат от подлеза в посока зимната пързалка, те били последвани от група от 6-7 момчета, едно от които бил ответникът. При изхода на подлеза при Софийски университет ответникът Л. Л. Д. с ЕГН: ********** казал на ищеца да изпразни джобовете си и тъй като ищецът отказал, ответникът започнал да го бута, спъва и плюе, а впоследствие издърпал раницата му от гърба и го ударил с юмрук в областта на дясната буза. Твърди, че ударът му е причинил кървене, а впоследствие зачервяване и оток. Твърди, че по подаден от него сигнал на тел. 112 на мястото пристигнали служители на 01 РУ – СДВР, като след инцидента ищецът бил прегледан от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, за което му бил издаден амбулаторен лист. Посочва, че по случая била образувана пр. преписка № ****/2024 г. при СРП, по която била установена фактологията, включително нанесените по ищеца удари от страна на ответника Л. Л. Д. с ЕГН: **********, като деянието било квалифицирано като причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди (чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК), но доколкото същото не представлявало голяма обществена опасност на основание чл. 61 НК бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство.

Сочи, че нанесената на 04.02.2024 г. от ответника телесна повреда и, заедно с 1 насилствените действия по препречване на пътя, заплювания, многократни посягания за удар, спъване с крак, сваляне на раницата и хвърлянето й причинили на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страД.я, изразяващи се в кървене от устата, зачервяване и оток в областта на горната част на дясната буза. Изпитвал чувство на силна превъзбуда и уплаха при самото нападение на 04.02.2024 г. и в дните след това. Твърди, че след инцидента е изпитвал силно раздразнение, гняв, обида и огорчение, не искал да разговаря за случилото се и се опитвал да скрие причинените му телесни уврежД.я. Счита, че на основание чл. 48 ЗЗД отговорни са и родителите на делинквента и същите следва да отговарят солидарно за причинените от него вреди, поради което предявява исковете и срещу тях. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от всеки един от ответниците, с които оспорват исковете по основание и размер, както и изложените в исковата молба твърдения, като в тази връзка излагат сходни аргументи за липсата на физическа агресия от страна на ответника Л. Л. Д. с ЕГН: **********. Последният не оспорва, че между страните е имало вербален конфликт, но оспорва да е осъществил физическо насилие над ищеца, изразяващо се в удряне и блъскане последния, както и твърдените вреди да се намират в причинна връзка с поведението на ответника.

Ответникът Л. Л. Д. с ЕГН: ********** не оспорва наличието на конфликт между ищеца и сина му и ответник Л. Д., но оспорва ищцовите твърдения за настъпване на твърдяните неимуществени вреди, които да обосноват претендираното обезщетение.

Ответницата К. А. навежда твърдения, че ищецът е този, който е проявил агресия спрямо сина й и ответник Л. Д., като е замахвал срещу него с раницата с цел да го удари, а Л., с цел да се защити, само е отблъснал раницата встрани и не е извършил никакво нападение върху ищеца. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран със субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 48, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: осъществен фактически състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с необходимите елементи, а именно: 1. деяние, вреда – в случая неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина; 2. наличие на причинна връзка между поведението на ответника Л. Л. Д. с ЕГН: ********** и настъпилите за ищеца неимуществени вреди;

3. вида и размера на същите, 4. както и обстоятелствата, че ответникът Л. Л. Д. с ЕГН:

********** не е бил пълнолетен към датата на деликта и че ответниците К. Х. А. и Л.

Л. Д. с ЕГН: ********** са негови родители.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 04.02.2024 г. в гр. София, при изхода на подлеза при Софийски университет между ищеца А. П. П. и ответника Л. Л. Д. с ЕГН: ********** е имало вербален конфликт, както и че към 04.02.2024 г. ответниците К. Х. А. и Л. Л. Д. с ЕГН: ********** са родители на Л. Л. Д. с ЕГН: ********** и са упражнявали родителски права по отношение на него.

Като доказателство по делото е прието постановление за отказ да се образува наказателно производство от 10.05.2024 г. по преписка ЗМ №460/2024 г. и ЗМ №468/2024 г. по описа на 01 РУ на СДВР, пр.пр. №****/2024 г. по описа на СРП, както и сведения, дадени от ответника Л. Л. Д. и лицето Д. Л. Сираков, дадени по посочената прокурорска преписка.

2

За установяване на релевантни по делото обстоятелства относно процесния инцидент по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Л. А., Д. А. и П. П..

При разпита си в открито съдебно засеД.е на 28.01.2026 г. св. А. споделя, че познава ищеца от 2015 г., когато били в един клас в училище. Знае за конфликт между ищеца и ответника Л. отпреди две години с побой, като сочи че не е имало предходен конфликт между тях. Конфликтът бил преди две години, когато свидетелят А.а, А.

(ищеца), Д. и още едно момче излизали от подлеза на Софийски университет, когато чули подсвирквания. Свидетелят се обърнала да види кой е, но не успяла да види.

Впоследствие се обърнала и видяла, че обграждат А. и му задават въпроси от кой отбор е, да си изпразни джобовете, започнали да го бутат в кръг. След това Д. влязъл да помогне на А. и след това агресията се пренесла към Д. и той бил ударен в носа. А. искал да помогне, да разтърве проблема и тогава Л. започнал да тормози А., взел му раницата и я хвърлил встрани, имало ритане в крака и плюене. Свидетелят отишла с Д., за да намерят медицинска помощ и когато ищецът се върнал при тях им споделил, че е ударен в дясната буза. След конфликта, когато ищецът отишъл при тях свидетелят видяла, че му е зачервена дясната буза, но той бил и емоционално наранен. Сочи, че след като поискали медицинска помощ от пързалката екипът на пързалката се обадил на телефон 112, а ищецът се обадил на баща си. споделя, че Д. имал физически конфликт с момче на име Д.. Не познавала Л. и Д. преди конфликта, като впоследствие когато намерила социалните мрежи на двамата по лицето на Д. се сетила кой е. Не е видяла Л. да удря ищеца А., но ищецът й споделил, че е ударен от него, имало и агресия и конфликти преди това с него, като сочи, че ищецът е бил с гръб, когато е бил ударен.

Св. А. споделя, че познава ищеца от първи клас, приятели са. Твърди, че познава и Л., като го е виждал няколко пъти в парка и той се закачал с него, като нямало агресия от Л. към свидетеля. Сочи, че на 04.02.2024 г. минавали с Л., А. и М. през подлеза на Софийски университет и били последвани от групичка момчета. Ищецът А. бил изостанал от групата и другата група била обградила А. и започнали да го питат въпроси. Свидетелят отишъл да види какво се случва. Пипнал Д. и той се обърнал и го ударил с бокс по носа и следва бил повален на Цариградско шосе и от тогава не помни какво се е случило. След това разбрал, че А. бил нападнат от Л.. Разбрал името на Л. чак когато се стигнало до районното. След като свършила агресията баща на свидетеля закарал него и А. до болницата, за да видят какво им се е случило и там А. казал, че са го ударили по бузата. Видял, че по ищеца има следи от удар по дясната буза. Сочи, че А. бил много ядосан, притиснат и стресиран от цялата ситуация, имало отражение във времето цялата случка, като е достав стресиран, когато преминава през самия подлез след случката. Сочи, че Д. нямал физически сблъсък с А. и не видял друг да има контакт с А.. Сочи, че конфликтът бил от една страна между него и Д. и от друга – между С. и Л.. Сочи, че преди този конфликт Л. е проявявал агресия, но не си е казвал името.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. П. П. – баща на ищеца. сочи, че на 04.02.2024 г. синът му б ил отседнал в своя приятел Д., тъй като семейството на ищеца живеело от няколко години в гр. Варна. Сочи, че през деня се чул със сина си, които му казал, че са излезли да се разходят в централната част и ще отидат до парка където ще се видят с приятели. Около 20-21 г. А. му се обадил, че е станал инцидент и разказал на свидетеля, че със своя приятел Д., М. и Л. минали през подлеза на Софийски университет, за да отидат към градинката. Разказал, че в подлеза имало група от около 5-6 момчета, които А. казал, че не познава поименно, но това била групичка, която се събирала много често в същата градинка през периода, в който те са се събирали, като 3 момчетата му били познати по физиономия. Разказал на свидетеля цялата случка.

Свидетелят сочи,ч е в деня на инцидента не е виждал сина си (ищеца), а само се чул с него по телефона. По време на разговора ищецът бил разстроен. След прегледа в Пирогов отново се чули, като ищецът бил комуникативен, но разстроен. на другия ден ищецът искал да се прибере във Варна, но свидетелят го убедил да отидат в полицията. Наложило се свидетелят да го убеждава, тъй като ищецът се чувствал виновен от ситуацията, не искал да говори с никого, не искал да дава обяснения, а искал само да се прибере. Свидетелят сочи, че ищецът спрял да излиза с приятелите си във Варна, другите деца идвали да го разсеят, защото той не искал да комуникира.

Ищецът казвал на свидетеля, че се чувства виновен за това, че са набили и Д. именно заради него.

По делото е изслушано и заключение на вещото лице по допуснатата съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно и обективно изготвена. При извършен преглед на 04.02.2024 г при ищеца са установени следните травматични уврежД.я: Контузия на дясната лицева половина - букална област с болка при палпация и без ограничение в отварянето на устата. Охлузване на лигавицата на устната кухина вдясно /дясна букална област/. Съгласно експерта се касае за мекотъканни травматични уврежД.я на лицето вдясно, които са резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и човешките крайници.

Същите отговарят да са получени наскоро преди прегледа в УМБАЛСМ Пирогов при нанасяне на удар с юмрук, както се съобщава в исковата молба и в показанията на свидетелите. При нанасяне на удар в областта на лицето травмата на лигавицата /вътрешната страна на бузата/ е резултат от притискането на меките тъкани между ръката, с която се нанася удара и зъбите на пострадалия. При нанасяне на удар в областта на долната челюст и последвало затваряне на същата, травмата на лигавицата е резултат от притискането й между зъбите /прехапване/. При извършените прегледи от медицинско лице и от свидетелските показания не се установяват данни за наранявания по кожата на лицето, каквито биха се получили при нанасяне на удар с юмрук с поставен твърд предмет на него - бокс, пръстен и др. Травмата на лицето в дясна лицева област, изразяващо се в контузия на дясна букална област и охлузване на лигавицата на устната кухина, реализира критериите на медико-биологичния признак болка и страД.е. Наличието на охлузване на устната кухина, съпроводено с кървене /по свидетелски показания/ налага прилагане на по-чести хигиенни мероприятия с дезинфекциращи течности за устна кухина и е свързано с болка и дискомфорт при хранене поради дразнене на наранената зона. Болката се провокира от алкохолсъдържащи антисептични разтвори и напитки, пикантни, кисели, много горещи или твърди храни, които могат да доведат до увеличаване размера на раната. Найзначими са болките в първите 1-2 дни, след което рязко намаляват и започват репаративни процеси на затваряне на раната, като в зависимост от дълбочината на нараняването и евентуално развили се вторични процеси на възпаление, оздравителния период отнема от 7 до 14 дни