Решение № 17481 от 11.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17481 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110127540 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени срещу ответниците М. В. Г. и З. В. С. субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: за осъждане на ответника М. В. Г. да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 32,13 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С***, аб. № **, сумата от 11,81 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.04.2020г. до м.04.2022г., сумата от 6,42 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 10.05.2023г. и сумата от 2,44 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.06.2020г. до 10.05.2023г. и за осъждане на ответника З. В. С. да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 160,62 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С***, аб. № **, сумата от 59,04 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.04.2020г. до м.04.2022г., сумата от 32,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинната енергия за периода от 15.09.2020г. до 10.05.2023г. и сумата от 12,16 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.06.2020г. до 10.05.2023г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателите на ответниците В. Д*** С. и Р. Й. Г. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, доколкото същите били собственици на процесния недвижим имот в процесния период. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като наследодателите на ответниците не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите 1 условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуването им в страницата на дружеството.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от страна на ответниците.

Ответницата М. В. Г. признава предявените срещу нея искове, като представя платежно нареждане за погасяване на дължимите задължения. Моли да не й бъдат възлагани разноски, доколкото е признала иска и не е дала повод за завеждането му.

Ответникът З. В. С. оспорва предявените срещу него искове като недопустими и неоснователни. Оспорва възможността за предявяване на иск в условията на евентуалност срещу наследниците на лице, посочено като главен ответник и починало преди датата на исковата молба. Оспорва наследодателят му Р. Й. Г. да е била битов клиент на топлинна енергия, доставяна от ищеца за исковия период. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД е взело становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и наледодателите на ответниците, по силата на което е престирал и за тях е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 29.12.1985г. В. Д. С. и Р. Й*** Г., са придобили по време на брака си собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 59, находящ се в гр. С***, за който липсва спор, че е идентичен с процесния, като с изрична молба от 17.01.1983г. В. Д. С. е поискал от ищеца да му открие партида за имота и е декларирал, че семейството му се състои от 3-ма членове. По делото не се твърди, нито се установява през процесния период от м.09.2020г. до м.04.2022г. купувачите да са се разпоредили с процесния имот, поради което същите в качеството им на собственици на същия са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от 2 топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

Установява се от представеното удостоверение за наследници на В. Д. С., че същият е починал на 16.06.2022г., след исковия период, като същият е оставил за наследници по закон Р. Й. Г. – съпруга и ответниците З. В. С. и М. В. Г. – низходящи, негови деца. Установява се от представеното удостоверение за наследници на Р. Й. Г., че същата е починала на 21.03.2023г., също след исковия период, и е оставила за свой наследник по закон – ответникът З. В. С. – син. С оглед изложеното и като елемент от оставеното наследство от техните родители ответниците са наследили и задълженията за топлинна енергия за имота за процесния период, съответстващи на квотата им с съсобствеността на имота, а именно 5/6 за ответника З. В. С. (1/6 по наследство от баща си В. Д. С. и 4/6 по наследство от майка си Р.

Й. Г.) и 1/6 за ответника М. В. Г. (1/6 по наследство от баща й В. Д. С.).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „Техем Сървисис“ ЕООД, избрана от етажните собственици на Общо събрание от 26.10.2001г., като наследодателят на ответниците В. Д. С. фигурира в списъка на етажните собственици и подписът му не е оспорен в производството, и с която е сключен договор от 18.02.2002г. Независимо от изложеното за процесния период дяловото разпределение е извършвано от ФДР и по възлагане на ищеца съгласно сключен договор при общи условия от 03.06.2020г., също представен като доказателство по делото.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатни станции - долен и горен кръг, които са се отчитали на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатните станции количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № ЕРД 04-1/12.03.2020г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице.

Съдът приема, че за исковия период топлинната енергия е измервана от технически изправен общ топломер, като макар и проверката му за част от периода да е извършена след изискуемия срок, резултат от нея сочи, че топломерът съответства на одобрения тип и няма данни, които да пораждат съмнения относно точността на извършените измервания през целия исков период.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота за исковия период е начислява на ТЕ за отопление по показанията на 4 бр. радиатори с ИРРО и ТЕ за БГВ по показанието на 1 бр. узаконен топломер, на които е извършван ответ за периода, като документите за главен отчет са подписани и подписите не са оспорени в производството. Начислявана е и ТЕ, отделена от сградната инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период от м.09.2020г. до м.04.2022г.

3 доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 1134,67 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за получаване за отоплителен сезон 2020/2021г. и сума за доплащане за отоплителен период 2021/2022г.

Съгласно заключението на изслушаната основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, са налице плащания на дължими суми за периода, като задължението за отоплителен сезон 2020/2021г. е изцяло погасено преди исковия период. Платена преди процеса (на 03.10.2022г. съгласно фискален бон от същата дата (л. 155 от делото)) е и сумата по изравнителния резултат – сума за доплащане за отоплителен сезон 2021/2022г., която след преизчисляване на дължимото ДДС е на стойност от 234,68 лв. и за която е издадена фактура с № 1022572537 от 01.09.2022г. Посочената сума, противно на поддържаното от ответника С., обаче не обективира размера на цялото задължение за отоплителен сезон 2021/2022г., доколкото същата представлява единствено дължимата сума над месечните суми по прогнозни стойности по фактури за периода, част от които се установи от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, че не са заплатени, а това са задълженията по фактури за периода от м.05.2021г. до м.09.2021г., за м.11.2021г. и за м.03.2022г. на обща стойност от 192,75 лв. Обстоятелството, че размерът на дължимата сума за периода от м.05.2021г. до м.04.2022г. е по-голяма от заплатената на 03.10.2022г. стойност на фактурата с № 1022572537 от 01.09.2022г. с основание „годишно изравняване“ личи и от съдържанието на представената с исковата молба обща фактура с № 1021595351 от 31.07.2022г., която дава информация за окончателното задължение за периода след коригирането му кредитни известия и прибавяне на изравнителния резултат, а именно равнява се на сумата от 772,63 лв., а впоследствие и след коригирането й относно размера на ДДС на 01.09.2022г. със сумата от 23,68 лв., определя окончателното задължение за този период в размер на 748,95 лв. Сторнирането на месечните задължения по прогнозни стойности с кредитни известия е в съответствие с чл. 32, ал. 3 от приложимите Общи условия и същото води до издаването на обща фактура за целия период, включваща изравнителния резултат и отразяваща действително потребеното количество топлинна енергия. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника С., че след издаване на кредитните известия не дължи стойността на общата фактура, която надвишава по стойност сумата за доплащане по изравнителен резултат за отчетния период, платена на 03.10.2022г. и която представлява единствено дължимото в повече над стойността на месечните задължения за периода, определени по прогнозни стойности. Само за пълнота следва да се посочи, че правната регламентация на условията за издаване на дебитни и кредитни известия е уредена в чл. 115 ЗДДС, съгласно ал. 1 от който при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата..., като при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие (ал. 3). В този смисъл доводите за допуснати нарушения на ЗДДС биха били относими в производство по ДОПК във връзка с определяне на данъчни задължения, респ. признаване или непризнаване на данъчен кредит, каквото настоящето производство безспорно не е. Ответникът не спори, а и не се установява да е регистриран по ЗДДС, за да му бъде издавана данъчна фактура, съобразно изискванията по ЗДДС, с оглед на което и спазването или не на тези изисквания не е от естество да промени извода за дължимост на действително потребеното количество топлинна енергия за периода, чийто краен размер е установен с общата фактура.