Решение № 1121 от 08.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1121 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000501032 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 193 от 11.01.2024г., постановено по гр. д. № 9766/2022г., по описа на СГС, ГО, 17 състав, е частично уважен иск с правно основание чл. 52 вр.чл.45 ЗЗД, като А.

В. В. е осъден да заплати на Л. А. К., сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветническо изявление направено на 09.04.2022 г. в предаването „Седмицата“ по „Дарик Радио“, съдържаща клеветническото твърдение, а именно - че с подпис на ищеца са откраднати 1 000 000 лв. от вложител на банката, чийто изпълнителен директор е бил ищецът, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.04.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 892.31 лева разноски за производството

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата му част над 5000 лв. до пълния му размер от 26 000 лв., като неоснователни в тази част.

Присъдени са разноски по компенсация, като Л. А. К. е осъден да заплати на А. В. В. сумата от 3 634.62 лева разноски за производството на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от двете страни по делото по делото.

Жалбоподателят-ищец Л. А. К. оспорва решението в неговата отхвърлителната част за разликата над 5000 лв. до 26 000 лв., тъй като размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с обема причинени вреди, принципа на справедливост, 1 визиран в чл.52 ЗЗД. Изтъква факта, че СГС не е спазил правилото на чл. 133 ГПК, според което всички възражения, основани на фактически твърдения, се преклудират с отговора на исковата молба. Посочва, че още в свое Определение № 1586/06.02.2023 г. първоинстанционният съд е констатирал обстоятелството, че ответникът не е подал в срок отговор на искова молба. Вместо това е заявил в своя молба - становище, представена в о.с.з. на 29.09.2023 г., възражения срещу предявения иск. Тези възражения обаче е следвало да бъдат направени в срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поради това СГС не е трябвало да взема предвид фактическите оспорвания срещу иска и позоваването на факти от страна на А. В. на последващ етап в хода на производството. Освен закъснялото въвеждане на тези фактически твърдения на ответника, посочва, че по делото дори не се е твърдяло, нито се е установило, наличието на особени непредвидени обстоятелства, които да обосноват възможността да се правят възражения срещу иска след изтичане на срока за отговор. Вместо да приложи концентрационното начало, което е един от принципите на модерния граждански процес у нас, първоинстанционният съд на практиката е обезсмислил преклузията, настъпваща с отговора на искова молба, като е допуснал ответникът да направи въпросните фактически оспорвания на иска на последващ етап, след изрично предвидения от законодателя. В резултат на това съществено процесуално нарушение неправилно е преценена и занижена от съда относителната тежест на вредите, тъй като съдът отчита обстоятелството, че изказването е базирано на информация, която е получена от съветник по медийните въпроси на А. В. като министър на финансите.“. Така, за да приеме, че действително претърпените неимуществени вреди са в справедлив размер от 5000 лв., съдът се е позовал на тези несвоевременно заявени факти, както и на недопустими доказателства представените журналистически статии и свидетелски показания на Л. К..

Отделно от горното твърди, че съдът не е обсъдил доказателствата за едно от заявените в ИМ клеветнически твърдения, а именно, че Л. К. сам е признал за извършената „кражба“. С тази част от изявлението се прави ясно внушение, че въпросът дори не е спорен, тъй като Л. К. си е признал. Така всяко трето лице, което е чуло интервюто, е могло да остане с впечатлението, че въпросът относно това действие в действителност е ясен, след като дори той си е признал за извършеното, нещо което се установява, че не отговаря на обективната истина. Вместо това съдът се е ограничил до и необосновано е приел, че клеветническото твърдение на А. В. е единствено свързано с твърдение за въпросната кражба на 1 000 000 лева от вложител в „Инвестбанк“ АД, като това ограничено разглеждане на заявената претенция е довела и до присъждане на обезщетение в намален размер.

Уточнява, че съдът необосновано е приел, че А. В. е получил информация от служител в Министерството на финансите и че за т. нар. „престъпна схема“ е имало предшестваща информация със същото съдържание в медийното пространство. В изказването на А. В. ясно се посочва, че с подписа на Л. К. са били откраднати един милион лева от вложител в „Инвестбанк“ АД. Видно от представените журналистически материали - становище на ответника, в тях се внушава информация, коренно различна от твърдението на А. В., а именно, че „Инвестбанк“ АД е била ощетена, поради наложило се двойно плащане на сума в размер от 1

000 000 лв. Процесното изказване на ответника е в точно обратния смисъл 2

- вложител в банката е бил ощетен с въпросната сума, посредством подписа на Л. К., за което последният си бил и признал. Видно и от обсъдените публикации в периода 05.04.2022 г. - 08.04.2022 г., в тях се споменава отново за двойно плащане, а не кражба от вложител т.е. не вложител в банката е бил ощетен, а самата банка е направила двойно плащане, тъй като първото направено плащане е било без погасителен ефект. Нито свидетелката Л. К., нито от представените журналистически статии, се установява, че в обществото преди изказването на А. В. от 09.04.2022г. в обзорно-политическото предаване „Седмицата“, името на Л. К. е било свързвано с кражба на един милион лева от вложител, нито пък последният си е признал за това.

Едно от фактическите твърдения, представляващи и основание на иска, е свързано с негативни емоции, които Л. К. е изпитал вследствие на намалялото доверие у него в обществото, в това число и в професионалните му качества, тъй като не успява да си намери работа. Тези негативни емоции се установяват по делото от свидетелските показания на И.

Й. - Р. и И. И.. Посочва, че българското право прави разлика между пропуснат трудов доход, който представлява пропусната полза, и самите неимуществени вреди, които са свързани с оставането на едно лице без трудова заетост. В този смисъл Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по тълк. дело 2/2021 г., ОСС от I и II колегии, ВАС, в което ясно се посочва, че чл.1, ал.1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение. Конкретното тълкувателно решение е по различен проблем, но принципното положение, че подобни неимуществени вреди от оставане без работа могат да бъдат присъждани е ясно изяснен в него. В процесния случай са били претендирани неимуществени вреди от вече многократно коментираното изказване, като едно от допълнителните обстоятелства, въз основа на които е предявен иск в посочения размер, а именно допълнителните морални вреди от оставане без работа на Л. К.. Фактът, че Л. К. е обществена личност, не може да служи за основание за намаляване на предявения иск за неимуществени вреди. Не споделя виждането, че неполагането на дължимата грижа за правилно информиране относно определени факти, дори да се приеме, че А. В. е бил въведен в известно заблуждение от свой подчинен, може да доведе до намаляване на отговорността му, като не съществува и практика в подобен смисъл. Погледнато хронологично, чрез своето изказване, А. В. е целял Л. К. да не бъде избран за гуверньор на БНБ и да извлече политически дивидент от това, че друга партия предлага лоша кандидатура. Въз основа на изказването се създава обществен скандал и на практика А. В. частично постига целите си - Л. К. не е избран за поста, доброто му име е поставено под съмнение, и косвено е бил засегнат имиджът и на партията, която го е предложила. Нещо повече, А. В. дори е разкрил една „кражба“. Именно, за да може подобен въпрос да не стои, претендираното обезщетение следва да бъде присъдено в цялост, като по този начин освен, че множеството по своя характер неимуществени вреди ще бъдат обезвъзмездени, но и подобно поведение като това на ответника ще бъде успешно възпряно за в бъдеще. Претендира разноски.

Жалбоподателят-ответник А. В. В. оспорва решението в неговата осъдителна част 3 за сумата от 5000 лв. и моли съда да го отмени и отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че при пълен прочит на изявлението е повече от очевидно, че г-н В. коментира предходни публични изказвания на г-н К. и в частност интервю, излъчено по БТВ на 05.04.2022 г. в „Специално студио - БНБ новият мандат“. В това интервю, предхождащо процесното изказване на г-н В., г-н К. е попитан от водещата: „Буквално преди час излезе публикация, в която се вижда вашия подпис до подписа на лице, което очевидно е почти неграмотно, по начина, по който изписва. Вашият подпис ли е това?“. Г-н К. не отрича, че е подписал документа, който водещата му показва, а именно споразумението между „Инвестбанк“ АД и „ДИГ-94“ ЕООД от 13.08.2015 г. В интервюто г-н К. казва: „...Вижте, във времето аз най-вероятно, не най- вероятно, а съм подписвал множество договори...“; „...

Значи в документите, които седят при мен за подписване са точно в една папка били винаги, много голяма папка, в която аз подписвам всички документи, които са необходими за дадения клон... „ ... Значи аз ви казвам пак - седи по една папка на ден, разписвам по много договори... “. Очевидно е, че г-н К. не отрича обстоятелството, че е положил подписа, който се коментира от г-н В.. От друга страна това обстоятелство е признато и в официално изявление на „Инвестбанк“ АД, приложено по делото, където също така е упоменато, че банката е претърпяла увреждане „...в резултат на двойното плащане, настъпило именно от това споразумение. Посочва, че в случая ответникът не сочи г-н К. като лицето, откраднало един милион лева, а е използвана безлична форма (страдателен залог), като по този начин е визиран само безспорно негативния за банката финансов резултат. Посочва, че е изложил личното си мнение във връзка с кандидатурата на г-н К. за поста *** на БНБ. Той не сочи гн К. за крадец, нито му преписва каквато и да е форма на съучастие в престъплението „кражба“. Това, което споделя в интервюто пред „Дарик радио“ са неговите съмнения в репутацията на г-н К., което не представлява противоправно поведение. Само е дал негативна оценка по отношение на г-н К. във връзка с липсата на достатъчна наблюдателност и отговорност при подписване на документи, изисквани от заемания него пост на изпълнителен директор на „Инвестбанк“ АД, в резултат на което е настъпил вредоносен за банката резултат - обстоятелство, което е безспорно установено. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато личността му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Безспорно е, че А. В. е изразил своето мнение относно репутацията на ищеца по повод на неговата кандидатура за *** на БНБ, която репутация при всички случаи се явява обективно накърнена от предходни публикации и от коментара на самия ищец в цитираното по-горе интервю по БТВ от 05.04.2022 г. Твърди, че има не само право да изразява мнение, а това е и негово задължение поради поста, който заема, а именно вицепремиер и министър на финансите. Безспорно е, че въпросът коя личност ще заеме поста *** на БНБ е от голямо обществено значение и българските граждани следва да бъдат информирани относно факти, свързани с дейността и качествата на кандидат- управителите, за да формират мнение относно мястото и ролята на фигурата на *** на БНБ. В решението са развити съображения, че изказването на ответника внушавало „участие в престъпна схема“, като от друга страна съдът сочи, че подписването 4 на споразумението не прави г-н К. участник в увреждането на банката.