Решение № 648 от 19.05.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 648 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка И. при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500332 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С решение № 452/02.09.2024 г., постановено по гр.д. № 20241200100065 по описа на Окръжен съд - Благоевград, четвърти състав са отхвърлени предявени искове от В. Н. Д. срещу Л. А. А. за сумата от 33742,50 лв. – връщане на дадена в заем сума по неформален договор от 27.11.2018 г. и евентуално поради дадено без основание (чл. 55 ал. 1 пр. първо ЗЗД), съответно неоснователно обогатяване (чл. 59 ЗЗД). С решението е уважен предявеният иск срещу В. С. Д. за сумата от 26257,50 лв. като получена без основание.

Решението е обжалвано от В. Н. Д., наричана впоследствие ищца и въззивник, в отхвърлителната част по отношение на Л. А. А.. С жалбата първоинстанционният съд е упрекнат, че не е оценил правилно събраните по делото свидетелски показания във връзка с доказано по делото, че по сметка на В. Д. е постъпила сума от 58000 лв., послужила за погасяване на поето задължение от ответника и В. Д.. При условия на евентуалност ищцата поддържа теза, че придобивайки ½ ид.ч. от недвижим имот за нейна сметка, 1 въззиваемият се е обогатил неоснователно. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част, а отхвърлените искове да бъдат уважени.

В отговор по въззивната жалба въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство – Л. А. А., представляван от адв. М. Я., оспорва жалбата като споделя достигнатия от първоинстанционния съд извод, че свидетелските показания си противоречат, а и не съвпадат с другите доказателства по делото. Позовавайки се на твърдение на В. Д. в рамките на друго съдебно производство, поддържа теза, че сумата е била дарена. Оспорва да е доказано получаване на сумата по смисъла на чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД и обогатяване на въззиваемия за сметка на въззивницата с довод, че не е доказано обедняване на ищеца и същевременно обогатяване на ответника нито е обоснована претендираната от него по-висока част от общо преведената сума. Твърди се и с оглед ползваните от ответника кредити задължението към третото лице да е било погасено с общи съпружески средства.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на В. Д. – адв. П., пледира за уважаване на жалбата. Смята за доказано, че платената сума от въззивницата е довело до обогатяване на двамата ответнци. Намира и за нелогичен изводът на първоинстанционния съд само ответницата да се е обогатила при положение, че и ответникът е придобил идеална част от недвижимия имот именно с получената сума.

Съображенията са доразвити в депозирани по делото писмени бележки.

Претендират се разноски по представен списък и възнаграждение за адвокат във въззивното производство поради безплатно поета защита на близък.

Навежда доводи в писмени бележки.

Процесуалният представител на Л. А. – адв. Я., пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Застъпва теза, че противоречията досежно основанието на търсената сума по различни дела компрометират свидетелските показания. Оспорва да е доказано даване на сумата при поет ангажимент за нейното връщане. Смята и че с процесните претенции да се цели обогатяване на бившата съпруга на въззиваемия предвид предходно установеното дарение от въззивницата на нейната дъщеря. Също се претендира адвокатско възнаграждение поради безплатно предоставена услуга на близък. Наведени са доводи и в писмени бележки.

2

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок.

При служебната проверка не се устаноява порок, засягащ валидността на обжалваното решение акт, а и неговата допустимост в обжалваната част.

Предвид утвърдената съдебна практика с Постановление № 1/1979 г. на Пленума на Върховния съд институтът на неоснователното обогатяване разграничава четири фактически състава. При изрично разграничените хипотези на чл. 55 ЗЗД самото разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго води до неоснователно обогатяване поради отсъствие на причина за задържане на сумата. Хипотезата на чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД – без основание изисква причината да не е съществувала никога (нито към момента на разместване на благата, нито към последващ момент, а и не съществува правна възможност да възникне. При хипотезата на чл. 55 ал. 1 предл второ ЗЗД макар да е обективно възможна и очаквана, тази причина не се е проявила и няма възможност да се прояви – неосъществено основание. При третата хипотеза макар и възникнала, впоследствие причината за задържане на полученото е отпаднала. Ищцата твърди да има едно вземане, което претендира, при условията на евентуалност, според възприети от нея за приложими три различни правни рамки. Посочените в исковата молба факти обуславят претендираното вземане от Л. А. съответно от договор за заем и евентуално поради неоснователно обогатяване. Ищцата не твърди в процеса преминаване на блага от нейното имущество в това на Л. А., което, както бе посочено вече, е предпоставка за подвеждане на иска под нормата на чл. 55 ал.

1 предл. първо ЗЗД. Страните не са длъжни да знаят правото, а единствено да опишат фактите, които, според тях, обяснява поддържаната в процеса позиция по спора. Съдът е обвързан да разреши по същество спор, само ако предявеното искане за защита правнологически произтича от изложените в исковата молба правопораждащи факти. Затова и дадената от страната квалификация на спора не ангажира съда. Съдът се нуждае от информация за съдържанието на поставения на вниманието му проблем и дължи да определи приложимото към него правило (чл. 5 ГПК). При общото правило на чл. 59 ЗЗД обедняването и обогатяването не се намират в пряка причинна връзка, а 3 произтичат от общ факт или група от факти, под която норма и следва да бъде подведен предявеният иск срещу Л. А.. При липса на твърдение, обосноваващо разграничаване на самостоятелния иск по чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД от общата норма на неоснователното обогатяване – чл. 59 ЗЗД, съдът не е надлежно сезиран с претенция за връщане на дадено без основание.

Постановеното решение, с което е отхвърлен непредявен спрямо Л. А. искът, определен като основан на дадено без основание, е постановено без надлежно сезиране и се явява недопустимо.

Поддържаната претенция и във въззивното производство води до висящност на спора в тази му част, поради което и на основание член 270 ал. 3 изр. трето ГПК решението следва да бъде обезсилено без да е необходимо връщане на делото доколкото искането е разгледано с решението и при приложимия към него закон – чл. 59 ЗЗД.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК) като в тази насока въззивният съд следва да формира собствени изводи.

Първоинстанционното производство е образувано по искане на В. Н. Д. срещу Л. А. А. и В. С. Д.. В исковата молба се твърди ответниците да са бивши съпрузи като при публична продан по време на брака си придобили недвижим имот. Твърди се цената да е заплатена с предоставена от трето лице сума в размер на 48 515 лв. при поето задължение от Л. А. да му прехвърли впоследствие ½ идеална част от имота. Ответниците договорили да върнат сумата 48515 лв., а ответникът А. лично се задължил да плати допълнително и сумата от 9485 лв. за неизпълнения предварителен договор. През месец ноември 2018 г. ответницата поискала от въззивницата да даде на нея и съпруга й парични средства, чрез които да погасят задълженията си към третото лице в общ размер от 58 000 лв. Въззивницата и ответницата договорили сумата да бъде върната при първа възможност, но договорката не била оформена в писмен документ. На 23.11.2018 г. въззивницата продала свой имот, а на 27.11.2018 г. по сметка на ответницата (нейна дъщеря) превела 4 сумата от 60 000 лв. Твърди се на следващия ден задължението от 58 000 лв. да е било погасено. Поискано е В. Д. да бъде осъдена да заплати сумата от 26257,50 лв., а Л. А. да заплати сумата от 33742,50 лв. в изпълнение на договор за заем, евентуално поради получени средства без основание и евентуално поради обогатяване за нейна сметка.

В отговор по исковата молба В. Д. признава сумата да й е дадена в заем, както и че с нея са погасени задължения към И. Ф. съответно нейно в размер на 24257,50 лв. и на Л. А. в размер на 33742,50 лв.

В отговор по исковата молба ответникът А. признава, че В. Д. и В. Д. са майка и дъщеря, а по време на брака си с дъщерята (в отговора е допусната фактическа грешка досежно собственото й име) с постановление за възлагане на недвижим имот № 60179/15.08.2018 г. придобили недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград на ул. „***“ № 2 за сумата от 87350 лв. Твърди обаче тази сума да е била преведена изцяло от неговата сметка. Признава също, че сума в размер на 48515 лв. е била заплатена по неговата банкова сметка от И. Ф. въз основа на сключен между него и ответника предварителен договор от 03.08.2018 г. за прехвърляне на ½ идеална част от същия имот. Признава и че той и съпругата му се отказали да продават ½ идеална част от жилището, поради което ответникът развалил договора, върнал сумата от 48515 лв. и заплатил неустойка. Оспорва обаче сумата от 60 000 лв. да е била дадена в заем, както и да е послужила за погасяване на твърдяните задължения.

Оспорва някога да е търсил заем от ищцата в какъвто и да било размер.

Твърди задължението да е било погасено с изтеглени 4 банкови кредита, средства от продажба на притежаван от семейството недвижим имот и дарени му средства от неговата леля.

На 31.07.2018 г. ответникът е наредил сума в размер на 8731 лв. с указание да съставлява задатък по из.дело № 20167020400236.

На 03.08.2018 г. Л. А. писмено изразил съгласие да продаде на И. Ф. ½ идеална част от самостоятелн обект в сграда с идентификатор *** с адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 2, ет. 2, ап. Б (1-ви жилищен етаж).

На 03.08.2018 г. ответникът е наредил превод на сума от 78619 лв. при посочено основание – покупка на нед.имот и.д. 236/2016.

Няма спор, а и от неоспореното извлечение по сметка на В. Д. се установява извършен на 27.11.2018 г. 13:48:31 превод в размер на 60000 лв. по 5 сметка на В. С. А..

Не се спори и че на 28.11.2018 г. В. А. е превела сума в размер на 58 000 лв. по сметка на И. С. Ф. при указано основание – връщане на сума и капаро по пр.др за покупка на недвижим имот.

Свид. А. – дъщеря на ответниците по предявения иск – Л. А. и В. Д., сочи да е присъствала на разговори между родителите си да вземат заем от баба й (ищцата в първоинстанционното производство). Понеже парите трябвало да бъдат преведени по банков път малко по-експедитивно, баща й (ответникът) разговарял с ищцата да я вземе от работа и след това да я върне.

От родителите си свидетелката чувала да коментират, че парите трябва да се връщат, а и ищцата неколкократно коментирала, че парите не й били върнати.

Свидетелката разбрала, че парите били необходими за откупуване на дял на И.

Ф. – семеен приятел на родителите й, от имот, а сумата да била около 60 000 лв. От коментарите в семейството разбрала и че преводът бил извършен при описаната организация.

От показанията на свид. К. се налага извод, че е присъствала на разговор между ищцата и ответницата, при който ответницата поискала от ищцата да даде сума около 60 000 лв., за да се издължат на човек при обещание да ги върнат. Свидетелката разбрала, че ищцата не ги иска само за себе си, а и чула ответницата по телефона да казва на ответника, че майка й ще даде парите. Не е чула казаното от ответника, но чула от ответницата, че ответникът трябва да вземе ищцата от детската градина, за да я заведе в банката. Свидетелката разбрала и че става дума за апартамент, който се намира точно над пощата, а на първия етаж в сградата имало зъболекарски кабинет. Впоследствие разбрала от ответницата, че ищцата е дала парите.