Решение № 6299 от 08.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6299 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110161822 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Г. А., Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж..

Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите от:

- по отношение на ответника Е. Г. А. за 2/4 от общия дълг, а именно: сумата от 214,79 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 36,50 лева, предствляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., сумата от 15,23 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,38 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г.;

- по отношение на ответника Х. Д. Ж. за ¼ от общия дълг, а именно: сумата от 107,39 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 18,25 лева, предствляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., сумата от 7,61 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,69 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г.;

- по отношение на ответника Л. Д. Ж. за ¼ от общия дълг, а именно: сумата от 1

107,39 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 18,25 лева, предствляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 06.10.2023 г., сумата от 7,61 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 10.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1,69 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 06.10.2023 г.;

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Красно село, ул. „Б Сочи, че ответницата Е. Г.

А. отговаря за 2/4 части от дълга, а ответниците Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж. – за по ¼ част от вземанията. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил съвместен отговор от ответниците. С депозирания отговор се оспорва основателността на предявените искове поради липса на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, евентуално – поради изтекъл давностен срок за претендираните вземания. Ответниците Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж. оспорват предявените искове и поради факта, че ползвател на процесния имот е единствено ответницата Е. Г. А., като те имат различен регистриран постоянен адрес.

Молят предявените искове да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност, ответницата Е. Г. А. прави искане за разсрочване изпълнение на задължението й поради лошо материално положение.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД представя писмени доказателства, като ангажира становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от 2

Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С отговора на исковата молба ответниците оспорват облигационното правоотношение с ищеца поради липсата на сключен писмен договор, какъвто, както се посочи по-горе, не е необходимо да бъде сключен, за да възникне облигационно правоотношение с потребителите на топлинна енергия. Ответниците не оспорват правото си на собственост върху процесния недвижим имот в процесния период и в посочените от ищеца квоти на собственост. Правото на собственост се установява и от приетия по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № при Софийска нотариална служба, от който се установява, че ответниците учредяват договорна ипотека върху процесния имот в полза на банка срещу отпуснат ипотечен кредит. От приетото по делото постановление за налагане на възбрана на ЧСИ Росица Апостолова се установява, че на 21.01.2008 г. е постановено вписването на възбрана върху процесния недвижим имот , а като ипотекарни длъжници и съсобственици на процесния имот са посочени тримата ответници, както и лицето А Д. Ж., за когото се установява, че е починал брат на ответниците Х. Д. Ж. и Л.

Д. Ж. /видно от удостоверение за наследници на общия им наследодател Димо Х.в Ж. – л. 69/.

Не се установява направеното от ответниците възражение, че ползвател на имота е единствено ответницата Е. Г. А.. За да е потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период единствено ответницата Е. А. следва да се установи, че в полза на същата е учредено вещно право на ползване на имота, каквото доказване ответниците не проведоха. Ирелевантно е дали регистрираните адреси на ответниците Х. Д. Ж. и Л. Д. Ж. са регистрирани на друг адрес, а не на адреса на потребление, поради което възражението им е неоснователно.

3

Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците са съсобственици на процесния имот в процесния период и в посочените квоти, респ. потребители на топлинна енергия.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 16.01.2024 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 29.02.2024 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ, като на осн. чл. 153 ГПК съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 10.11.2023 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 10.11.2020 г., са погасени по давност. Видно е, че вземанията за главница са сбор от издадени в процесния период фактури, първата от които касае м. 09.2020 г. /л. 28/, като изискуемостта за нея е настъпила след 10.11.2020 г. Налага се извод, че погасителната давността за вземането за главница е изтекла за периода от 01.05.2020 г. до 09.11.2020 г., но не и за претендираните от ищеца суми, доколкото изискуемостта на първото вземане, включено в процесния период, е настъпила след посочения период, обхванат в погасителна давност. Ето защо, направеното от ответниците възражение е основателно за част от процесния период, но е неоснователно по отношение на претендираните от ищеца суми за главница.