Решение № 261588 от 12.05.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………. / 12.05.2021г., гр.Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХХХІІІ-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 23.04.2021г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№13427 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД от ищцата

В.Ж.П. ЕГН **********, срещу ответника „ЕС" АД,

ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19.00лв., представляваща дължима сума за възстановяване на ел. захранване, платена на 12.03.2020г. без основание, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по фактура № ***/09.03.2020г., за партида с абонатен №***и клиентски № ***, за обект на потребление, находящ се в ***, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението считано от дата 21.10.2020г., датата на депозиране на ИМ.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:

Сочи се, че ищцата е страна по договор с търговско дружество с фирмено наименование „ЕС" АД, ЕИК: *** за пренос, доставка и потребление на електрическа енергия, на адрес: ***, с кл.№ *** и аб.

№ ***. На 12.03.2020г., същата е заплатила без основание в полза на ответното дружество сума в размер на 19,00лв. в брой, на касата на „E-П В"

ЕАД в гр.****, видно от приложените по делото доказателства, а именно оригинал от касов бон от 12.03.2020г., които са платени във връзка претендирана сума инкорпорирана във фактура №***, издадена на 09.03.2020г. в размер на 19,00лв., която представлява такса за възстановяване на ел. захранване поради неговото прекъсване при незаплащане от страна на потребителя в срок задължение за потребена електроенергия.

Счита се, че ищцата не дължи гореописаната сума и респективно е заплатила без основание размера, обективиран в процесната фактура, а за ответника не е налице законово или договорно основание, въз основа на което да претендира соченото вземане за нереално извършени разходи при възобновяване на електрозахранване, предвид следните аргументи: Към момента на начисляване на процесната сума са действали Общите условия от 2007г. на „Е-П П" АД.

Съгласно чл.21, ал.1 от същите „Е-П П" АД изисква от „ЕС" АД /„Е.М" АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването, като когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати на „Е-П П"" АД и

„Е-П М" АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването, която считам за неравноправна клауза.

Сочи се, че Клаузата противоречи на чл.122-124 от ЗЕ, в които са уредени хипотезите за преустановяване снабдяването с ел. енергия от енергийните предприятия между които намира приложение и при неизпълнението на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването на ел. енергия. В чл.124 от ЗЕ, изрично е визирано, че след отстраняване на причините за преустановяване на електроснабдяването дружеството е длъжно да възстанови снабдяването, като не е посочено друго условие за възстановяването му. Този е смисълът, вложен в Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО, с което е прогласена неравноправността, респ. нищножността на клаузата на ОУ, с която потребителя се задължава да заплати изначално определена сума за възстановяване на ел. захранването му след отпадане на основанията за прекъсване на електроподаването.

С оглед наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по повод настоящия казус, за да е налице основание за плащане на процесната сума трябва да има както доказано неизпълнение на договорно задължение, виновно поведение на конкретния потребител и доказани по вид и размери сторени разходи за енергийното дружество, които да бъдат заплатени. Като позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването.

Ответното предприятие няма каквито и да е правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не му се следва. Между потребител на ел. енергия за битови нужди (съгласно § 1, т.

416 ЗЕ) и ответника „ЕС" АД (енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел. енергия), се сочи, че са налице облигационни отношения, които се регулират от публичнооповестени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, както и от законови и подзаконови нормативни актове. Съгласно посочените разпоредби в ОУ, при които се извършва прекъсване и възобновяване на електрозахранването е налице ограничаване правата на потребителя, произтичащи от закон, нормата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.2 Закона за защита на потребителя. Неравноправност и по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП сочи, че при наличие на договор между дружеството и потребителя трябва да се докажат неизпълнение на задълженията, виновно поведение на потребителя и вреди за дружеството по вид и размер, като потребителят бива поставен в неравноправно положение, тъй като доставчика си позволява да изисква предварително заплащане на суми и едностранно определяне на техния размер за възстановяване на снабдяването. Налице е нарушение на колективните потребителски интереси по чл.

186, ал. 2, т.1 ЗЗО с наличието в ОУ на клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на принципа за равноправност на страните в договорното правоотношение, залегнал в ЗЗП и на принципа на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия по чл. 2, ал. 2 ЗЕ.

С оглед гореизложеното, се настоява, че сумата от 19.00 лева, заплатена на ответника, е недължимо платена и като такава, следва да бъде установено, че се дължи в полза на ищцовото дружество в качеството му на правоприемник по договор за цесия.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЕС" АД, ЕИК:

*** , със седалище и адрес на управление ***, чрез: адв. Н.Б. - ВАК, бул. „****, преупълномощен от Адвокатско дружество „****", Булстат: ****, представлявано от управляващ съдружник адв. **** от САК, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Твърди, че е налице правно основание за начисляване на такса за възстановяване на продажбата на електрическа енергия.

Съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП „Е-П П"" АД има право да поиска от „ЕС" АД да прекъсне или ограничи преноса на електрическа енергия в случай, че битов клиент просрочи с 20 дни изпълнението си за плащане на дължимите суми. Моли да се съобрази, че в настоящия случай е налице просрочие на задължението за заплащане на консумирана енергия по посочените фактури, което просрочие е повече от 20 дни.

Сочи, че съгласно чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП, „Е-П П"" АД изисква от „ЕС" АД възстановяване на преноса на електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Продажбата на електрическа енергия се възстановява след като клиентът заплати на „Е-П П"" АД цена, съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на електрическа енергия.

Видно от посочените разпоредби и прекъсването, и възстановяването на преноса на ел. енергия, фактически се осъществява от „ЕС" АД. Поради посоченото по прекъсване и възстановяване на преноса се понасят от посоченото дружество, а не от ответника в настоящото производство. Доколкото обаче таксата за възстановяване на продажбата на електрическа енергия по същество представлява такса, свързана с достъп и пренос на електроенергия по елетроразпределителната мрежа, то посочената такса се сочи, че несъмнено представлява заплащане на вид мрежова услуга.

Съгласно т. 6, § 1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ "Мрежови услуги" са всички услуги, свързани с достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи.

На основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Поради изложеното, се сочи, че макар разходът по преустановяване и възстановяване на преноса на ел. енергия да се понася от „ЕС" АД, то заплащането на мрежовата услуга, се дължи и се заплаща на крайния снабдител - „Е-П

П""

АД.

Безспорно според ответната страна е, че и прекъсването, и възстановяването на преноса на енергия са свързани с разходи, доколкото не се извършват дистанционно, а технически изискват изпращане на екип от служители на „Е-П М" АД на адреса на потребление.

Ответникът настоява, че липса противоречие на чл.

37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закон за енергетиката. Посочената клауза от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл. 122-124 от ЗЕ, доколкото същата предвижда, също като и законовите разпоредби, възстановяване на снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването им. В конкретния случай преустановяването на снабдяването с ел. енергия е по причина незаплатени задължения за заплащане на консумирана от абоната ел. енергия. На 02.05.2015г. снабдяването на клиента е възстановено.

Сочи, че на основание чл. 124 от ЗЕ, ответникът е бил длъжен, след отстраняване на причините, довели до преустановяване на преноса на ел. енергия да възстанови снабдяването на имота на праводателя на ищеца, което е направено от ответното дружество. Моли се да се съобрази и обстоятелството, че Законът за енергетиката в нито една своя разпоредба не отрича възможността за репатриране на вреди, понесени от електроразпределителното дружество при неизпълнение на задълженията на абоната по договора. Напротив, Закон за енергетиката изрично предвижда Общите условия да уреждат права и задължения на страните по договора, част от които са и правото на електроразпределителното дружество да бъде обезщетено за извършените разходи по преустановяване и последващо възстановяване на достъпа до електроразпределителната мрежа, особено в конкретния случай, в който тези разходи са понесени като следствие от виновно неизпълнение на договорни задължения на абоната. Нещо повече - видно от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП преноса се възстановява след отпадане на основанието за преустановяването му. Но продажбата на ел. енергия се възстановява след заплащане на таксата за възстановяване на пренос.

От изложеното, според ответникът, е видно, че плащането на таксата е определящо не за възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на продажбата на енергия. Снабдяването на обекта с ел. енергия се изразява в принципната възможност в същия да бъде ползвана такава. Последното е видно и от даденото легално определение в Наредба № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи за „електроснабдяване", съгласно което снабдяването е осигуряване на потребителите с електрическа енергия чрез система съвкупност от електрически уредби и мрежи. Снабдяването на абоната, праводател на ищеца с електрическа енергия е възстановено, доколкото същият е присъединен към мрежата и захранването му е възстановено след заплащане на задълженията му към ответника, т.е. след отпадане на причината за преустановяване на снабдяването. Фактическото ползване на ел. енергия е свързано с договора за покупко-продажба на енергия, което е правоотношение, различно от „снабдяването" като процес. Един обект може да е снабден, т.е. да е осигурена принципната възможност за потребяване на ел. енергия, но такава да не се потребява по други причини.