Решение № 80 от 23.02.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Плевен, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря И. П. Ц. като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500794 по описа за 2023 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение на Плевенски районен съд от 30.10.2023 г., постановено по гр.д. № 344/2023 г., е признато за установено на основание чл. 422, вр.чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, че П. М. Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.Б., обл. Плевен, дължи на „Йеттел България“ ЕАД, със седалище С., ЕИК ***, сума в общ размер на 434,77 лв., от които 192,04 лв. – главница, съставляваща дължима аб.такса и услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за периода 25.07.2020 г. – 24.10.2020 г.; сумата от 79,03 лв. – неустойка за неизпълнение на договор за мобилни услуги с предпочитан номер +***; сумата от 84,67 лв. – главница, съставляваща дължима аб.такса по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за периода 25.07.2020 г. – 24.10.2020 г. и сума от 79,03 лв. – неустойка за неизпълнение по договор за мобилни услуги с предпочетен номер

+***, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.09.2022 г. до окончателното 1 им изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение № 2662/05.09.2022 г. по ч.гр.д.

№ 4758/2022 г. по описа на Плевенски районен съд.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П.

М. Б., чрез назначения й особен представител адв. В. П. от АК-Плевен. В жалбата са наведени оплаквания, че не са събрани доказателства, установяващи обстоятелствата, за които решаващият съд е указал доказателствена тежест на ищеца, с оглед на което изводът, че процесните договори са произвели правно действие и обвързват страните, е неправилен.

Жалбоподателката счита също така, че районният съд неправилно е уважил претенцията на ищеца за неустойка, тъй като тази претенция се основава на клауза, която е нищожна поради накърняване на добрите нрави. С жалбата се претендира отмяната на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск, а при условията на евентуалност – отмяна на решението в частта му за признатата неустойка и отхвърляне на иска в тази му част.

Ответникът по въззивната жалба „Йеттел България“ ЕАД гр. София изразява становище, че жалбата за неоснователна и моли окръжния съд да потвърди първоинстанционното решение, чрез пълномощника адв. В. Н..

Становището е обосновано в представения писмен отговор на въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира разглеждането на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

Видно е от данните по делото, че в полза на „Йеттел България” ЕАД гр. София е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2662 от 05.09.2022 г. по ч.гр.д. № 4758/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, срещу длъжника П. М. Б., от с. Б., ЕГН **********, за претендираните със заявлението суми. Тъй като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление, първоинстанционният съд е дал указания на заявителя да предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си, което е сторено.

От събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че между страните са съществували облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги от 17.08.2020 г. за 2 предпочитан номер +*** и приложение от 17.08.2020 г. към същия договор за предпочитан номер +***. Срокът на двете правоотношения е 24 месеца /до 17.08.2022 г./, при месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 25,99 лв. и в размер на 28,99 лв. след изтичане на първоначалния срок на договорите. В месечния абонамент са включени 2000 минути към национални мрежи и роуминг в зоната на ЕС.

Претендираните от мобилния оператор вземания за такси и услуги се установяват от самия договор и приложението към същия, в които са уговорени месечните абонаменти. По отношение на допълнително предоставените услуги, извън абонамента, е приложено извлечение от билинг системата /автоматизирано изчисляване сметката на абоната на база параметрите за потребени услуги/, които данни не са оспорени от ответницата. Следва да се има предвид също така, че тези данни кореспондират със сумите по приложените данъчни фактури, при съобразяване и на начислените отстъпки, както и направеното с исковата молба признание от ищеца, че ответницата е заплатила сума в размер на 15,07 лв.

По делото е безспорно установено, че освен горепосочената сума от 15,07 лв., задълженията на ответницата-въззивница за такси и услуги по издадените от мобилния оператор процесни фактури не са били заплатени.

Претенцията за неустойка в размер, съответстващ на сумата по издадената данъчна фактура от 25.12.2020 г., намира своето основание в клаузата на т.11/а/ от сключения между страните договор от 17.08.2020 г.

Неустойката не надвишава трикратния размер на най-високия месечен абонамент, съобразно цитираната клауза. Не е спорно между страните, че сумата по тази фактура също не е заплатена от ответницата.

Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция намира за неоснователни наведените във въззивната жалба доводи, че клаузата за неустойка се явява нищожна, тъй като е неравноправна в хипотезата на чл.

143, ал.2, т. 5 от ЗЗП, както и поради накърняване на добрите нрави. С ТР № 7/13.11.2014 г. по тълк.д. № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, кредиторът може да търси неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в 3 бъдеще разваляне /неустойка за развалянето/, ако така неустойка реално е била уговорена. В случая в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът е посочил изрично, че претендира неустойка вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора. Цитираната клауза от договора предвижда, че потребителят дължи неустойка в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по негова вина или инициатива или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия. Следователно в договора между мобилния оператор и абоната е уговорена компенсаторна неустойка, която обезщетява предвидимите при сключване на договора вреди на мобилния оператор в посочените хипотези. Това означава, че клаузата за неустойка в договора не е нищожна и следва да бъде съобразена, с оглед настъпилите предпоставки за приложението й. В подкрепа на този извод се явява и решение на Съда на ЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г., образувано по преюдициално запитване на МЕО /дружество с основен предмет на дейност извършването на телекомуникационни услуги на територията на Португалия/, в което е застъпено становище, че сумата, дължима при неспазване на минималния срок на обвързване, е неразделна част от общата цена, плащана за доставката на услугите и разделена на месечни вноски, която става незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за плащане, като без значение е дали тази сума е квалифицирана като неустойка по националното право.

Отделно от гореизложените съображения, въззивният съд споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК възприема същите като мотиви на настоящия съдебен акт.

Обжалваното решение на Плевенски районен съд е валидно, допустимо и правилно, с оглед на което същото подлежи на потвърждаване.

Въззиваемата страна е претендирала деловодни разноски и с оглед изхода на спора следва да й бъдат присъдени сторените такива в настоящото производство в общ размер от 800 лв., от които 400 лв. възнаграждение за особения представител на насрещната страна и 400 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представените писмени доказателства, удостоверяващи тези разноски, и списък по чл. 80 ГПК.

4

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1528 от 30.10.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по гр.д. № 3442/2023 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. М. Б., ЕГН **********, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, със седалище С., ЕИК ***, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща направени разноски по делото във въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5