Решение № 17 от 21.04.2026, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Е., 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Административно наказателно дело № 20264130200020 по описа за 2026 година Постъпила е жалба от адв. С. Н., действащ в качеството на пълномощник на Х. М. Д. от гр. Е., против Електронен фиш № 8506043973 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на Х.

М. Д. е било наложено административно наказание – глоба в размер от 300.00 лв. за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на основание чл.

179, ал. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. В същата се твърди, че в хода на административнонаказателната процедура по издаването на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност. Моли съда го отмени. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Х. М. Д. не се явява. Същият се представлява от пълномощника си адв. С. Н., който поддържа депозираната жалба и навежда твърдения, че не е спазен шестмесечният срок от извършване на нарушението до издаването на процесния електронен фиш. Видно от постъпилата справка от История на обработка на нарушението, информацията за нарушението е постъпила в системата на 10.01.2023 г., а електронният фиш е издаден и подписан на 30.08.2023 г., като е изминал по-голям период от 1 шестмесечния при издаване на НП. Моли съда да уважи жалбата и да отмени електронния фиш, като присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ не се представлява. Постъпило е писмено становище от юрисконсулт Д.М., в което излага подробни съображения по същество на спора. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания електронен фиш, като правилен и законосъобразен, като отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

В съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не взема писмено становище.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Атакуваният електронен фиш е издаден против Х. М. Д. за това, че на 10.01.2023 г. в 13.45 часа е установено нарушение № F1EA274685607C58E053011F160A16DE с ППС товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. номер BT **** КВ, с технически допустима максимална маса 3000, в община Е., за движение по път 53 при км. 48+527, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

Нарушението е констатирано с устройство № 10601, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 53 при км. 48+527.

Видно от снимковия материал, приложен към електронния фиш и доказателствен запис от електронната система на 10.01.2023 г. в 13.45 часа е заснет товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. номер BT **** КВ.

С Електронен фиш № 8506043973 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, на Х. М. Д. – собственик, на когото е 2 регистрирано ППС - товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. номер BT **** КВ, на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 300.00 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.

От представената по делото справка от история на обработка на нарушение, за което е издаден Електронен фиш № 8506043973 е видно, че процесният електронен фиш е издаден на 30.08.2023 г., когато е подписан с квалифициран електронен подпис.

Електронният фиш е връчен на адресата му на 26.01.2026 г.

На 06.02.2026 г. е депозирана жалба срещу електронния фиш чрез административнонаказващия орган до Районен съд – Е..

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва електронния фиш, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В хода на административнонаказателното производство допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. са

От данните по делото е видно, че обжалваният електронен фиш съдържа задължителните реквизити по закон. Същият е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Електронният фиш не съдържа данни за датата на неговото издаване, за органа, който го е издал (име и длъжност), подпис на издателя, но посочените реквизити не са предвидени в разпоредбата на чл.

189ж, ал. 1 от ЗДвП (ред. ДВ бр. 105 от 2018 г.), която регламентира изчерпателно съдържанието на електронния фиш. Поради това, непосочването им не представлява нарушение на процесуалните правила.

С изменението на ЗДвП (обн. ДВ бр. 105 от 2018 г.) и създаването 3 на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена (диференцирана) процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. Следователно, издадено след изтичането на тези срокове наказателно постановление, а по аргумент за по-силното - и на акт, който предвижда идентични неблагоприятни последици, е незаконосъобразно.

Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено (диференцирано) производство по установяването на административното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство. От своя страна, електронното изявление, записано (обективирано) върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление, като 4 аргумент за посочения извод е както разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, така и разпоредбата на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, които приравняват електронният фиш по юридическа сила и последици на юридическата сила и последици, които са присъщи на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.

189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона и от гледище на еднаквото третиране на субекта на нарушението, независимо от способа за установяване на извършването му.

Доколкото самото заснемане има установителна и доказателствена функция на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза (със съставяне на електронен фиш), започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В конкретния случай, видно от доказателствения запис за нарушението, същото е констатирано на 10.01.2023 г., а електронният фиш е издаден на 30.08.2023 г.

При тези обстоятелства обжалваният електронен фиш е издаден извън срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Отричането на прилагането на срока по чл. 34 от ЗАНН от страна на въззиваемата страна е правно неаргументирано, доколкото в случая няма как да се приложи единствено изпълнителската давност по чл. 82 от НК, като се отрича логиката на прилагането на предхождащата я погасителна давност. В този смисъл е и установената константна практика на Административен съд – Велико Търново.

С оглед изложените съображения процесният електронен фиш се 5 явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

В конкретния случай, жалбоподателят е бил представляван от адвокат и е заплатил в брой сумата 200.00 евро, което се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие. Съдът намира, че размерът на договореното и платено възнаграждение не е завишен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Пълномощникът на жалбоподателя е изготвил и депозирал жалба срещу издадения електронен фиш и е участвал в проведеното съдебно заседание. На следващо място, необходимо е да се отбележи, че възнаграждението на адвоката е под минималния размер, определен в чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която има за съда ориентировъчен характер.

С оглед на изложеното Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Х. М. Д. сумата 200.00 евро, представляваща направените по делото разноски.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8506043973 за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с който на Х. М. Д. с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „Т.Т.“ № ** за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 179, ал.