Решение № 1237 от 17.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. Варна, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20263110201095 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „**“ ЕООД, ЕИК **, срещу Наказателно постановление №03-2600027 от 20.02.2026 г., издадено от ** гр. Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1150.00 €.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли същото да бъде отменено. Твърди наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, състоящи се в: незаконосъобразно съставяне на акта в отсъствието на представител на дружеството, което не е било надлежно поканено, тъй като поканата е връчена на неупълномощено лице; липса на пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено; неправилно посочване на датата на извършване на нарушението, което е лишило санкционираното лице от възможността да се позове на изтекла давност по чл.34 ЗАНН; необсъждане от наказващия орган на депозираните възражения срещу съставения АУАН; ненадлежно връчване на НП, предвид липсата на данни, лицето, получило пратката, да е упълномощено да получава книжа за дружеството.

Счита за неправилно приложен и материалния закон, като твърди, че санкционираното нарушение не е извършено. Твърди наличие на сключен гражданскоправен договор за сътрудничество между въззивника като възложител и лицето Гергана Г. като изпълнител, при който изпълнителят дължи постигане на конкретен резултат. Намира, че наказващият орган неправилно е игнорирал посочения договор и привежда доводи за липса на елементи на трудово правоотношение като договорено работно време, месторабота, длъжност и трудово възнаграждение. Оспорва достоверността на данните, отразени от Г. Г. в приложената декларация по чл.402 КТ, като счита, че проверяващите неправилно са изискали лицето да попълни такъв документ. Позовава се на съществуваща съдебна практика по сходни случаи. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2023 г. между въззивното дружество и свид. Г. Г., в качеството на 1 кредитен експерт - физическо лице, бил сключен Договор за сътрудничество №22523, по силата на който Г. Г. се задължила по указания на дружеството да извършва посредническа дейност, насочена към сключване на договори за заем по образец с желаещи за отпускане на заем, да сътрудничи при събирането на изискуеми вземания и др. Договореното възнаграждение възлизало на процент от стойността на сключените заеми, като дейността се извършвала в офис, осигурен от дружеството. Впоследствие отношенията между страните били прецизирани с няколко сключени допълнителни споразумения, като през м. декември 2025 г. свид. Г. Г. продължавала да осъществява функцията, за която бил ангажиран, в офис, стопанисван от „**“ ЕООД, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. **.

На 15.12.2025 г., по повод постъпил в ИА „Главна инспекция по труда“ сигнал за лица, работещи без трудови договори в конкретни офиси на въззивното дружество, свидетелите М. М.-Ж. и Н. Г. - инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, извършили проверка по спазването на трудовото законодателство в офисите на „**“ ЕООД, находящи се на ** и ул. ** в гр.Варна. В първия от тях били установени две лица с трудови договори и едно лице, изпълняващо функции на кредитен експерт, без да има трудов договор. Около 13.50 ч. проверяващите пристигнали във втория от посочените офиси, където в момент свид. Г. Г. работела на компютър и била приканена да попълни декларация за целите на проверката, при което тя декларирала, че има сключен граждански договор с въззивното дружество, като извършва дейност по сключване на договори за кредит, работи с база данни, свързва се с клиенти и следи за плащания, удостоверила, че получава месечно възнаграждение в размер на процент от сключените договори за предходния месец и посочила, че почивните й дни са събота и неделя, както и че работното му време е от 12.30 ч. до 16.00 ч., с предвидена почивка 30 минути.

В хода на извършената документна проверка въззивникът представил Договор за сътрудничество №22523 от 01.11.2023 г., сключен със свид. Г. Г., но не и писмен трудов договор.

Предвид изпратено по електронна поща от дружеството заявление за получаване на свързаните с проверката документи чрез куриер, до въззивника била изпратена по съответния начин покана за съставяне на АУАН за дата 26.01.2026 г. от 11.00 ч., доставена на 15.01.2026 г.

Тъй като на посочените в поканата дата и час не се явил представител на въззивника, на 26.01.2026 г. свид. М.-Ж. съставила в отсъствие на такъв процесния АУАН за това, че е свид. Г. Г. е допусната да полага труд в полза на „**“ ЕООД, изпълнявайки трудови функции като „кредитен експерт“, с декларирано работно време, с определено работно място - процесния офис на „**“ ЕООД, с договорено трудово възнаграждение в размер на процент от сключени договори за кредит за текущия месец, преди да е сключен с него писмен трудов договор. АУАН бил изпратен по същия начин, като и поканата за съставяне.

В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу акта, които били счетени за неоснователни от наказващия орган.

Въз основа на съставения акт на 20.02.2026 г. наказващият орган издал спрямо въззивника процесното НП, с което възприел изцяло фактическите и правни констатации по съставения АУАН и наложил на въззивника административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1150.00 €.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като непротиворечиви, взаимно допълващи се и безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите М. М.-Ж., Н. Г. и Г. Г., които напълно се подкрепят и потвърждават и от приобщените документи – НП №03-2600027 от 20.02.2026 г., товарителница от 20.02.2026 г., АУАН №03-2600027 от 26.01.2026 г., писмо изх.№26002248 от 13.01.2026 г., писмо вх.№26003376 от 13.01.2026 г., Протокол №26001529 от 26.01.2026 г., писмо изх.№26005701 от 27.01.2026 г., писмо вх.

№260018243 от 09.02.2026 г., Пълномощно рег.№5671 от 27.06.2025 г., призовка №ПР2549420 от 15.12.2025 г., Протокол за извършена проверка №ПР2549420 от 13.01.2026 г., писмо изх.№26002242 от 13.01.2026 г., Идентификационна карта на „**“ ЕООД, Декларацция от Г. Г. от 15.12.2025 г., Договор за сътрудничество №22523 от 01.11.2023 г., Справка за актуално състояние ЕЕТЗ, Заповед №3-0864 от 17.10.2022 г. По същество, приобщените показания от посочения от въззивника свид. Г. Г. не съответстват на останалите доказателства само в частта относно конкретното правно основание за установеното полагане на труд от същата в полза на въззивното дружество, докато по всички фактически обстоятелства, показанията от този свидетел са в по същество 2 съответстващи с другите приобщени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ** гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни за индивидуализацията на нарушителя. Спазено е изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът намира за неоснователни отправените от въззивника възражения за ненадлежно връчване на поканата за съставяне на АУАН, както и на съставените АУАН и НП.

В ЗАНН не се съдържат конкретни правила за връчване на покана за съставяне на АУАН. При това положение всеки начин на връчване следва да се счете за достатъчен, при условие, че поканата е достигнала до знанието на адресата. В тази връзка съдът съобрази и нормата на чл.50, ал.3 ГПК, според която връчването на търговци става в канцеларията им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. След като законодателят е приел за надлежно връчването по този начин на съдебни книжа и при липсата на специални правила в тази насока, връчването на пратката, съдържаща поканата, на служител в канцеларията на дружеството следва да се приеме за напълно достатъчно, за да бъде въпросната покана доведена до знанието на нейния адресат.

Своевременното получаване на поканата от дружеството се установява не само от приложената справка за проследяване на пратка №63431125933, от която е видно, че същата е доставена на дружеството на 15.01.2026 г. В тази насока са и показанията на актосъставителя М.-Ж., която съобщава, че след изпращането на поканата е била уведомена по телефона от представител на дружеството, че няма да се яви такъв за съставяне на акта, тъй като юрисконсулите им са претоварени.

Процесните АУАН и НП са изпратени като пощенски пратки и са достигнали до санкционираното лице, което е успяло да организира съответно и своевременно защитата си, да подаде в срок възражение срещу акта и да депозира жалба срещу издаденото наказателно постановление. Процесуалните нарушения могат да се счетат за съществени, само ако реално са накърнили правото на защита на санкционираното лице, а в случая процесуалните права на дружеството не са засегнати по никакъв начин. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че въпросните документи са изпратени чрез куриерска служба по изрично писмено искане от въззивното дружество, на конкретно посочен от него адрес и за негова сметка. При това положение претенциите на дружеството за ограничаване правото на защита са определено несъстоятелни.

Съдът не намира основания да се съгласи и с доводите за непълнота на описанието на нарушението. Напротив, същото е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере, неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. В наказателното постановление са посочени подробно елементите на твърдяното от наказващия орган трудово правоотношение, конкретизирано е лицето, по отношение което е извършено нарушението, като е описано и поведението, посредством което последното е осъществено - чрез допускане на свид. Г. Г. да престира труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции на кредитен експерт, без да има сключен трудов договор в писмена форма. По този начин фактическите твърдения на наказващия орган са станали ясни в напълно достатъчна 3 степен.

Неоснователни са и доводите за неправилно определяне на датата на извършване на нарушението. Касае се за продължено нарушение, при което е създадено едно трайно противоправно състояние, продължаващо докато не бъде преустановено незаконосъобразното бездействие, в което се изразява. Доколкото нарушението трае непрекъснато, то може да бъде констатирано във всеки момент. Поради това, възприемането на датата на проверката като такава на извършване на нарушението е правилно, тъй като и в този момент е продължавало осъществяването на процесното деяние.