Решение № 702 от 24.09.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Бургас, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120202521 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Д. М. Д. с ЕГН: **********, чрез адв.

Й. А. от АК-Варна, срещу Наказателно постановление № 24-0769-006180/ 08.04.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал. 6, вр. ал.5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че са допуснати процесуални нарушения, както и че не е извършено описаното нарушение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк.

Желязкова, която прави искане за потвърждаване на НП.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л.8, НП е връчено на жалбоподателя на 03.07.2025г., а жалбата срещу него е депозирана по пощата (л. 7) на 08.07.2025г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 26.11.2024 г., около 14.15 часа в гр. Бургас, жалбоподателят Д. Д. управлявал по 1 бул. „Христо Ботев” л.а. марка „Мазда 323” с рег. номер... При приближаване на кръстовището с ул. „Васил Левски”, непосредствено след Д., с полицейски автомобил се движили и свидетелите З. Х. Д. и С. В. С.- и двамата мл. автоконтрольори в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР- гр. Бургас. При приближаване на кръстовището, което било регулирано с нормално работеща светофарна уредба, Д. Д. навлязъл в кръстовището и преминал през него на червен сигнал на светофарната уредба. Полицейските служители настигнали Д., спрели го и му извършили проверка.

За констатираното св. З. Д. съставил срещу Д. АУАН с бланков номер 1372646/26.11.2024 г., за неспазване на светлинните сигнали- нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен, като било отразено, че Д. няма възражения.

Въз основа на АУАН, на 08.04.2025г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, като допълнително посочил, че нарушението е извършено в условията на повторност с НП № 23-0769-004501/21.02.2024 г., в сила от 17.05.2024 г., поради което и на основание чл. 183, ал. 6, вр. ал.5, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съдът кредитира изцяло. Показанията на двамата са логични и последователни, като същите демонстрираха ясен спомен за случилото се.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Ясно е записано, че обвинението е за това, че жалбоподателят е преминал на забраняващ червен сигнал на светофар, като няма необходимост от някакво по-подробно фактическо описание. Именно пълното фактическо описание води до извод, че липсата на посочването на предл. второ на чл. 6, т. 1 от ЗДвП не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като става напълно ясно какво е вмененото нарушение.

Съгласно чл.6 т.1 предл. второ от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Според чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лева водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Според чл.30 ал.1 от ППЗДвП, пътните светофари се използват за регулиране движението на пътните превозни средства и на пешеходците. Те имат светещи полета с определени: разположение, цвят, форма и символи върху тях. Със светещите полета към участниците в движението се подават светлинни 2 сигнали с определено значение. В чл.31 ал.7 от ППЗДвП е определено значението на светлините подавани от светофарите. Значението на червената светлина е императивно и еднозначно определено и означава "Преминаването е забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.

Жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.183 ал.5, т.1 от ЗДвП, като не е се съобразил със забранителен сигнал на светофара и навлязъл в зоната му на действие. Това обстоятелство се установява от показанията на разпитаните свидетели, които както бе посочено, са изцяло еднопосочни и непротиворечиви. С оглед на това и съдът не споделя версията на жалбоподателя, че всъщност е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на светофара, тъй като доказателствената съвкупност е изцяло в обратна насока. Следва да се отбележи и че тази защитна версия е изложена за първи път с жалбата, докато в АУАН е записано, че жалбоподателят няма възражения.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.6, т. 1 ЗДвП, да се съобразява своетo поведение със светлинните сигнали, което задължение обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

Съставът обаче намира, че е допуснато процесуално нарушение при изготвяне на обжалваното НП. Видно от съдържанието на АУАН, никъде словесно не е описано, че се касае за случай на повторност. Този факт се обективира за първи път едва в НП, където именно за повторност, видно от гореописаното, е санкциониран жалбоподателя.

Така съгласно разпоредбата на основание чл. 183, ал. 6, вр. ал.5, т. 1 от ЗДвП (в приложимата редакция към датата на нарушението) на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. От друга страна пък съгласно нормата на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, в актуалната й редакция към момента на нарушението, водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба от 100 лева.

В случая, видно от съдържанието на НП, в него за първи път е посочено и описано словесно, че се касае за деяние, което е било извършено при условията на повторност, като такова описание досежно повторността, липсва а АУАН. Такива констатации в обстоятелствената част на акта липсват и следователно с обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за деяние, което не е установено по надлежния ред и по което не се е защитавал.

Фактът на повторност е елемент от обективната страна на нарушението, поради което не може да се приеме, че непосочването му в АУАН може да бъде санирано на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН. Санкционираното лице се защитава против фактите и ако на него не му е бил предявен фактът на повторност на нарушението, то не може да се защитава против него.

Предвид обстоятелството, че съставът на нарушението по чл.183, ал.5, т. 1 от ЗДвП е доказан, то съставът разполага с правомощие да приложи санкционната норма, приложима за основния състав на нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН.

Изложените в акта обстоятелства сочат хипотезата на чл. 183,ал. 5, т. 1 от ЗДвП, като съдът намира, че следва да преквалифицира деянието именно по тази разпоредба.

В горепосочения смисъл са и Решение № 624/27.04.2021 по КНАХД № 2363/2020 година на Адм. съд- Бургас , Решение № 434/08.03.2018 по КНАХД № 178/2018 година на 3

Адм. съд- Бургас, Решение № 1156/12.06.2018 по КНАХД № 1096/2018 година на Адм. съдБургас и др.

На жалбоподателя следва да се наложи наказание глоба в размер на 100 лева, съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.183, ал.5, т. 1 ЗДвП (в редакцията към датата на нарушението), който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.

Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск, като неспазването на правилата, свързани с преминаване на водачите през кръстовище, създава сериозни предпоставки за настъпване на ПТП, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност. Липсват обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 28 ЗАНН.

С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсулстско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Разпоредбата на чл.63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производствата по ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Наличието на специална норма в ЗАНН, уреждаща въпросът за разноските изключва приложимостта на чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.3 от НПК. В АПК отговорността за разноски е регламентирана с нормата на чл.143. Тази норма обаче, не урежда отговорността за разноски в случаите на частично уважаване на жалбата. Поради това, на осн. чл.144 от ГПК приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК. При това положение, определеното в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение от 80 лева следва да бъде намалено съразмерно с изменението на наложената глоба до размер от 40,00 /четиридесет/ лева, доколкото именно размерът на глобата е определящ при преценка за изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение.