Решение № 1258 от 20.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1258 гр. Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20263110201720 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от С. Д. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №25-0819-002556 от 24.06.2025 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, с което, за нарушение по чл.104а ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание “глоба“ в размер 50.00 лв и на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 8 контролни точки.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Твърди, че като описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено не отговаря на фактическата обстановка.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.06.2025 г., в гр. Варна, около 16.32 ч., при осъществяване на контролна дейност екип от Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна в състав – свидетелите К. З. и М.

П., имал местоположение от северната страна на ул. „Тихомир“, срещу сграда №64, движението по която улица в този участък било еднопосочно от кръстовището при бул.

„Сливница“ с ул. „Вяра“ към ул. „Младежка“ като навлизането в ул. „Тихомир“ се осъществявало непосредствено след завой с външен наклон на пътното платно и от местоположението на автопатрулния екип навлизащите в улицата превозни средства били видими след преминаване през съответния завой. При осъществяване на контролната дейност към указаното време, свид. К. З. възприел навлизащ откъм завоя по ул. „Тихомир“ л. а. “**“, рег.№**, чийто водач в този момент държал в ръка мобилен телефон на нивото на волана. Незабавно свид. К. З. спрял автомобила за проверка, в хода на която установил, че водач на превозното средство е въззивникът С. С. и съставил спрямо него процесния АУАН №3907207 от 09.06.2025 г. в който свид. М. П. бил посочен като очевидец за това, че при съответното време и място, въззивникът управлява посоченото превозно средство като използва мобилен телефон, не чрез устройство, позволяващо използването му без участие на 1 неговите ръце, с което е осъществил нарушение по чл.104а ЗДвП. АУАН бил връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

На 24.06.2025 г. наказващият орган издал процесното НП №25-0819-002556 спрямо въззивника С. С., с което възприел и възпроизвел изцяло фактическите и правни констатации по съставения АУАН и наложил предвиденото в чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП наказание – „глоба“ в размер 50.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите К. З. и М. П., така и от приобщените документи – НП №25-0819-002556 от 24.06.2025 г., АУАН №3907207 от 09.06.2025 г., справка за регистрация на рег.№**, справка за водач С. С., Заповед №365з-9854 от 21.12.2023 г., Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, надлежно оправомощен със Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма.

Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно. Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, даващ възможност на санкционираното лице да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Нормата на чл.104а ЗДвП забранява на водача на МПС да водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилно устройство за комуникация или друго мобилно устройство по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването без участие на ръцете му или чрез системите за комуникация и управление, с които е оборудвано превозното средство.

Предвид това, от съществено значение за твърдяното нарушение е, да е категорично установено, използвано ли е от водача мобилно устройство за комуникация извън указаните изключения. Доколкото това обстоятелство в процесния случай е установимо единствено чрез възприятията от преки очевидци, основно значение има дължимия от съда анализ на приобщените гласни доказателствени средства – показания от всеки един от свидетелите К. З. и М. П.. И главната констатация в тази насока е, че конкретни и преки възприятия по това обстоятелство има единствено свид. К. З., докато показанията от свид. М. П., посочен в АУАН като очевидец на нарушението, реално не съдържат данни за някакви конкретни негови възприятия за поведението на водача на съответното превозно средство по този случай. А преките и категорични възприятия от свид. К. З. се свеждат основно до това, че е видял в твърде краткото разстояние и времетраене от момента на навлизане след завоя по ул. „Тихомир“ до момента на спиране на автомобила, въззивникът да държи мобилно устройство на нивото на волана като при конкретно поставени допълнителни въпроси той изрично посочва, че не е възприел провеждане на разговор или каквото и да е боравене с този апарат от въззивника извън факта на неговото държане. Дори да се приеме, че тези единствени показания, доколкото са дадени от пряк очевидец на поведението на въззивника може да бъдат кредитирани, съдът намира, че същите определено не описват осъществено използване на мобилно устройство, тъй като самото държане на апарата, без данни за осъществен какъвто и да е вид боравене с него, не е тъждествено на използване и не достатъчно само по себе си, за да обоснове констатация за употреба по кое да е от специфичните предназначения на това устройство.

2

Поради това съдът намира, че твърдяното нарушение не е установено от приобщените доказателства, при което оспореното НП е материално-правно неправилно и незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление 25-0819-002556 от 24.06.2025 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Варна, с което, за нарушение по чл.104а ЗДвП, на С. Д. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50.00 и е постановено отнемане на 8 контролни точки, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3