Решение № 300 от 03.11.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. С.З., 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско дело № 20255501000254 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение №73/15.04.2025 г. по гр.д.№843/24 г. по описа на Районен съд-Ч.,с което се признава за установено по отношение на М. Т. Б., адрес: гр. Ч., ул. ****, обл. С.З., ЕГН **********, съществуването на вземанията на „А.К.П.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ****, представлявано от изпълнителния директор Я.Б.Я., за следните суми: 4570.93 лв. главница, 152.43 лв. договорна лихва за периода от 09 юли 2021 г. до 01 април 2022 г., 994.19 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за периода от 02 април 2022 г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 25 юни 2024 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 421 от 10.07.2024 г. по ч.гр.д. № 638/2024г. по описа на P C - Ч..Присъдени са разноски по делото.

Въззивника М. Т. Б. чрез процесуалния си представител обжалва 1 постановеното първоинстанционно решение като неправилно.Изтъкват се подробни съображения като моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора,с което предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемият „А.К.П.З.“ АД, ЕИК **** депозира писмен отговор,с който изразява становище,че решението на районния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

В исковата молба се твърди, че между „И.А.М.“ АД, като заемодател и М. Т.

Б., като заемател бил подписан договор за паричен заем № 4182219 от 23 юни 2021 г., сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверявал, че е получил стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Между „И.А.М.“ АД, ЕИК **** и „А.К.П.З.“ ООД, ЕИК **** бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03 април 2023 г. г. по силата, на който вземането било прехвърлено в полза на „А.К.П.З.“ ООД (правоприемник на което дружество било ищцовото дружество „А.К.П.З.“ АД, ЕИК ****, считано от 25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

„И.А.М.“ АД упълномощило „А.К.П.З.“ АД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.На 05.04.2023 г. по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до длъжника било изпратено чрез „А.К.П.З.“ АД уведомително писмо за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договор за стоков кредит постоянен адрес.

Ищцовото дружество посочило подробно в известието за доставяне съдържанието на плика, като обратната разписка се върнала със статус „писмото е получено“.

Съгласно сключения договор за заем, заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на 5095.00 лева, като заемополучателя усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния 2 договор, с което заемодателят изпълнил задължението си. В процесния договор страните се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по договор за паричен заем № 3755376. Страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесния договор имал сила на разписка. Ответницата М. Т. Б. се задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 5306.20 лева, ведно с договорната лихва на 20 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 265.28 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).

В ИМ се твърди, че размера на годишния процент на разходите (ГПР) по договора бил фиксиран и определен в съответствие с изискванията на чл. 19 ал. 2 от ЗПК, съгласно формулата по Приложение № 1 към ЗПК и включвал единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК предвиждала, че при изчисляване на ГПР не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Навежда, че законодателят бил предвидил възможността за начисляването на такива разходи, като изрично ги изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. По договора за паричен заем М. Т. Б. извършила плащания в общ размер на 975.30 лв. Към момента на подаване на ИМ, дължимата главница била в размер на 4570.93 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за паричен заем № 4182219 от 23 юни 2021 г., ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай, дължимата договорна лихва била в размер на 152.43 лв. за периода от 09 юли 2021 г. датата на първата вноска до 01 април 2022 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 01 април 2022 г.

- последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което дължал и обезщетение за забава 3

/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 994.19 лв. от 02 април 2022 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 25 юни 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Моли да се постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че „А.К.П.З.” АД (правоприемник на „А.К.П.З.“ ООД) има следните вземания срещу М. Т. Б.: 4570.93 лв. главница, 152.43 лв. договорна лихва за периода от 09 юли 2021 г. до 01 април 2022 г., лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 994.19 лв. за периода от 02 април 2022 г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 25 юни 2024 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 421 от 10.07.2024 г. по ч.гр.д. № 638/2024г. по описа на PC - Ч..

Претендират направените съдебни разноски .

Ответницата М. Т. Б., изразява становище, че исковите претенции са неоснователни, поради което молят съдът да ги отхвърли, като признае за недействителен договор за паричен кредит № 4182219/23.06.2021 г. за недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11, чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит.

Претендират разноски.

В хода на двуинстанционното производство не се спори,че по ч.гр.д. № 638/2024г. по описа на P C - Ч. съдът е издал в полза на „А.К.П.З.“ ЕООД срещу М. Т. Б., заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 4570.93 лева (четири хиляди петстотин и седемдесет лева и 93 стотинки), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 09.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 152.43 лева (сто петдесет и два лева и 43 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 09.07.2021 г. до 01.04.2022 г., сумата 994.19 лева (деветстотин деветдесет и четири лева и 19 стотинки), представляваща законна лихва за период от 02.04.2022 г. до 25.06.2024 г., както и държавна такса в размер на 114.35 лева (сто и четиринадесет лева и 35 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в 4 размер на 100.00 лева (сто лева). Длъжникът възразил в срок срещу издадената заповед, поради което и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

От договор за паричен заем № 4182219 от 23 юни 2021 г. сключен между „И.А.М.“ АД (заемодател) и ответника М. Т. Б. (заемател) се установява,че заемодателят е предоставил (чл. 2), а заемателят се е задължил да върне сумата от 5095.00 лева, при годишен процент на разходите 10.50 %, годишен лихвен процент 10.00 %, а като общ размер на задължението включващо главница и договорна лихва е посочена сумата от 5306.60 лева. Съгласно чл. 3 от договора заемателят заявил, че желае, а заемодателят се съгласил, с отпусната заемна сума, посочена в чл. 2 да се погасят изцяло задълженията на заемателя, възникнали по повод договор за паричен заем № 3755376, общо в размер на 5095.00 лева, като се направи прихващане между двете суми.

Заемателят се е задължил да върне заема на 20 седмични погасителни вноски, всяка от които от по 265.28 лева, съгласно представения погасителен план. В чл. 8 страните се уговорили, че заемателят дължи и мораторна лихва при забава в плащането на погасителните вноски, а в чл. 16, ал. 2 са посочили, че заемателят е запознат и е съгласен с Тарифа за таксите на заемодателя.

Представен е рамков договор от 30.01.2017 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „И.А.М.“ АД и „А.К.П.З.“ ООД, като под № 202 от Приложение 1 към него, вземането на „И.А.М.“ АД, произтичащо от договор за паричен заем № 4182219/23.06.2021 г. със заемател - ответницата, е било прехвърлено на ищеца. „И.А.М.“ АД е упълномощило „А.К.П.З.“ ЕООД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Представено е по делото такова уведомление до ответницата, като на известието за доставяне е отбелязано, че същото е получено лично от ответницата .

В хода на първоинстанционното производство е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза като на осн.чл.272 ГПК въззивния съд препраща към мотивите на решението на районния съд относно експертните изводи.

С оглед разпределената доказателствена тежест в процеса следва да се 5 приеме,че ответникът не е доказал заплащането от негова страна на претендираните от ищеца суми. От друга страна, видно от представения с исковата молба и приет към доказателствения материал по делото Договор за паричен заем № 4182219/23.06.2021г., чието сключване ответникът не е оспорил е видно, че съгласно чл.З от същия страните са се съгласили с отпуснатата заемна сума да се погаси изцяло задължението на заемателя, възникнало по друг договор за заем №3755376, предшестващ процесния. С изготвеното и прието за компетентно дадено заключение на назначеното по делото вещо лице по съдебно- икономическата експертиза и по допълнителната такава се доказа фактът на прихващане на две насрещни задължения по процесния договор за заем №4182219 и Договор за заем № 3755376. Полагайки подпис върху процесния договор за заем, въззивника се е съгласил заемната сума да бъде използвана за погасяване на негово предишно задължение, поради което дори и фактически сумата да не е била предадена на ответника, то тя е послужила за намаляване на пасивите в неговия патримониум. Въззивникът е извършил и плащания по договора за заем, което следва да се приеме за признание за получаване на сумата по процесния договор за заем.