Определение № 21 от 06.03.2026, Районен съд - Котел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. Котел, 06.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев в присъствието на прокурора А. Ал. Д. като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Частно наказателно дело № 20262210200033 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл. 65, ал. 1 от НПК.

Образувано е по искане на адв. К. А. от АК Сливен, защитник на обв.

А. К. К. за изменение на взетата спрямо обвиняемия К. с определение № 10 от 27.01.2026г. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.

В молбата на защитника на обвиняемия се навеждат твърдения, че е налице промяна във фактическата обстановка, тъй като гр.д. № 1553 от 2025г. по описа на РС Котел, по повод на което е издадена ограничителната заповед е прекратено по изрична молба на самата молителка, потвърдена в съдебно заседание. Посочва се, че гражданското производство е прекратено с протоколно определение № 34 от 26.02.2026г. В молбата се твърди, че е налице липса на реална опасност по чл. 63 от НПК. Прави се искане за по-лека мярка „домашен арест“ или „гаранция“, тъй като продължаването на найтежката мярка при променена фактическа обстановка се явявало несъразмерно спрямо целите на закона. Твърди се, че обвиняемият има постоянен адрес, не се е укривал и е съдействал на разследването. Моли за отмяна на взетата спрямо К. най-тежка мярка за процесуална принуда, а именно „Задържане под стража“, като същата да се измени в домашен арест или парична гаранция, като ако съдът определи парична гаранция.

Тази позиция се поддържа от защитника и в съдебното заседание.

Представителят на РП Сливен намира, че нито едно от обстоятелствата, които са мотивирали съда при първоначалното вземане на 1 мярката не е отпаднало, поради което моли искането да бъде оставено без уважение. Посочва, че лицето е привлечено като обвиняем за престъпления по чл. 296, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл.28, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В изразената по делото позиция обвиняемият К. моли да му бъде изменена мярката в по-лека. Заявява, че е нарушил заповедта, защото обичал лицето и искал да се съберат, тъй като имали и две деца. Твърди, че съжалява за стореното.

Съдът след преценката на доказателствата по делото и като взе предвид становищата на страните изразени в съдебно заседание прие за установено от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 238/2025 г. по описа на РУ Котел, преписка вх. № 5550/2025 г. по описа на РП Сливен е било образувано като бързо производство за престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК. С постановления за обединяване на досъдебни производства същото е обединено с ДП № 20/2026 г. по описа на РУ Котел. ДП № 301/2025 г. по описа на РУ Котел и ДП № 152/2025г. по описа на РУ Котел.

В проведеното съдебно следствие по настоящото дело не бяха представени нови доказателства, а като писмени такива бе приета само служебно изисканата справка за съдимост на обвиняемото лице. Съдът е приел и приобщил, като доказателства по настоящото дело ДП № 238/2025 г. по описа на РУ Котел и всички събрани по него доказателства, както и служебно изисканата справка за съдимост на обвиняемото лице.

От приложените по обединените досъдебни производства, водени под № 238/2025 г. по описа на РУ Котел, се вижда, че на 25.02.2026 г., обвиняемият К. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпления по престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 296, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл.28, ал. 1 от НК и спрямо него е останала в сила по-рано взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Обвинението е предявено на 04.03.2026г. в присъствието на защитник.

Лицето е привлечен в качеството на обвиняем за това, че 1. В периода от 26.05.2025 г. до 13.08.2025г. в гр.Котел при условията на продължавано престъпление и на домашно насилие, причинил леки 2 телесни повреди на Ц. К. Т., а именно :

1. на 26.05.2025 г. в гр.Котел при условията на домашно насилие, причинил лека телесна повреда на Ц. К. Т., изразяваща се в контузии:

- на главата с наличие на болки в областта на дясната половина на главата непосредствено в областта на дясното слепоочие, като болките се засилвали при опипване с ръка и раздвижване на главата.

- натъртвания в областта на тръбните повърхности на дланите на ръцете, като тъканите са болезнени и отточни, а кожата е зачервена, като дясната ръка и по-тежко засегната.

- на корема с болки в областта на долната половина на корема, които се засилват при опипване с ръка,

- повърхностни рани в дясната половина на шията, които добре отговарят да се причинени от допиране на тези участъци на шията на запалена цигара, които са довели до „ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА“, т.е разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

2. на 13.08.2025г. в гр.Котел при условията на домашно насилие, причинил лека телесна повреда на Ц. К. Т., изразяваща се в контузия на главата, която е довела до „Причиняване на болка“

- престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.

II. В периода от 19.09.2025 г. до 21.01.2026г. в гр. Котел, при условията на продължавано престъпление не изпълнил Заповед за защита по чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашно насилие № 4 издадена на 15.07.2025г. по гр. дело № 306/2025г. на PC Котел и Заповед за незабавна защита по чл. 18, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие № 16 издадена на 23.12.2025г. по гр. дело № 1553/2025г. на P C Котел в полза на Ц. К. Т. от същия град като деянието е извършено повторно , а именно:

- на 19.09.2025 г. в гр.Котел, не изпълнил Заповед за защита по чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашно насилие № 4 издадена на 15.07.2025г. по гр. дело № 306/2025г. на P C Котел в полза на Ц. К. Т. от същия град, като нарушил забраните да се приближава до нея на разстояние по-малко от 100 метра и да осъществява контакт с нея, а също и задължението да се въздържа 3 от извършване на домашно насилие спрямо нея.

- на 21.11.2025 в гр. Котел, не изпълнил Заповед за защита по чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашно насилие № 4 издадена на 15.07.2025г. по гр. дело № 306/2025г. на P C Котел в полза на Ц. К. Т. от същия град, като нарушил забраните да се приближава до нея на разстояние по-малко от 100 метра и да осъществява контакт с нея, а също и задължението да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея.

- на 21.01.2026 в гр. Котел, не изпълнил Заповед за незабавна защита по чл. 18, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие № 16 издадена на 23.12.2025г. по гр. дело № 1553/2025г. на P C Котел в полза на Ц. К. Т. от същия град, като нарушил забраните да се приближава до нея на разстояние по-малко от 20 метра и да осъществява контакт с нея, а също и задължението да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, - престъпление по чл. 296, ал.4 във ал. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 във вр. с чл.

28, ал.1 от НК.

Видно от материалите по ДП в хода на разследването са приобщени множество писмени, гласни и веществени доказателства, приложени са протоколи за извършени процесуални следствени действия и фотоалбуми към тях. Назначени са множество експертизи, заключенията по които са изготвени.

Съдът констатира, че с постановление на РП Сливен от 09.01.2026 г. е удължен определения срок за разследване по досъдебното производство с 2 месеца, считано от 19.01.2026 г.

Обв. К. е роден на ****** г. в гр. Котел, като същият е неженен, но твърди, че има две деца. От справка за съдимост, приложена по делото се установява, че обвиняемият А. К. К. е реабилитиран като през 2024г. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, но е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба“.

На съда е служебно известно, че по гр.д. № 1553 по описа на РС Котел молителката Т. е оттеглила подадената молба и делото е прекратено, което обстоятелство се твърди и от защитата на обвиняемия и не се оспорва от прокуратурата.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че са налице условията за изменение на взетата по отношение на обвиняемият К.

4 мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“, а за престъплението по чл. 296, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл.28, ал. 1 от НК се предвижда наказание от една до пет години „лишаване от свобода“.

Предвидените в НПК мерки за неотклонение се вземат спрямо обвиняем по дело от общ характер, а най – тежката мярка за неотклонение Задържане под стража се взема само когато са налице основанията на чл. 63, ал. 1 от НПК – наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по – тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В производството по чл. 65 от НПК съдът е длъжен да извърши преценка на законността на задържането, съобразно ангажираните към момента доказателства. От събрания до момента доказателствен материал на досъдебното производство може да се направи обосновано предположение, за съпричастност на обв. К. към разследваната престъпна дейност, за което е привлечен към наказателна отговорност, като дори в съдебна зала в личната си защита лицето посочва, че съжалява и, че в действителност е нарушил заповедите, т. е. първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 от НК продължава да е налице. Не така стои въпроса по втората предпоставка по закона, наличието на реална опасност от укриване или извършване на престъпление. При вземане на първоначалната мярка за неотклонение, делото е било в начална фаза, към който момент ръководеща за определяне вида на мярката за неотклонение е била квалификацията на деянието и преценената към онзи момент значителна опасност обвиняемото лице да се укрие или да извърши престъпление. Видно от материалите по делото към настоящия момент не се извършват процесуално следствени действия, които да се твърди, че обвиняемото лице би могло да осуети или да им попречи и както бе упоменато от настоящия съдебен състав има ново постановление за удължаване срока по извършване на действия по разследване. Общоизвестен е фактът, че изготвянето на експерти е с голямо забавяне във времето, поради значителната натовареност на всички експерти, но по ДП има извършени такива. От започване на наказателното производство до настоящия момент е изтекъл значителен 5 период от време, в които органите на ДП са разполагали с време да приобщят доказателства, които считат за относими и необходими. Към момента съдът не установява да се планират действия с участието на обвиняемото лице. Съдът отчита факта, че при първоначалното вземане на мярката от съда обвиняемият не се е възползвал от своето право да я обжалва, което от една страна свидетелства за това, че е в готовност да указва пълно съдействие на органите на разследването. От данните по ДП е видно, че престъпната деятелност на лицето в инкриминирания период е била само и единствено по отношение на лицето Ц. Т., като от приложените към ДП материали се установява, че Т. живее на адрес в ********. С оглед фазата на разследването и конкретните актуални данни на поведението на обвиняемия, като отчете обстоятелството, че лицето има и две деца, за които дължи грижи, съдът намира, че опасност от извършване на престъпление или укриване е редуцирана и позволява определянето на полека мярка за неотклонение. Съдът също така съобрази обезпечителния характер на мярката за неотклонение съобразно посочените в чл. 57 от НПК цели. Тя не представлява изтърпяване на наказание. Факт е, че от вземане на първоначалната мярка “Задържане под стража“ до настоящия момент е изтекъл период от малко над един месец (същият не е продължителен), но в него са извършвани основните действия по разследването. Обстоятелството, че евентуално предстоят действия по разследването, за които действия не става ясно дали присъствието на обвиняемия е необходимо на органите на ДП и дали въобще ще се предприемат такива действия, в голяма степен поставят в риск разумността на срока на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ занапред. Съдът взе предвид и тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСНК на ВКС, съобразителната част на което е поставен акцент на обстоятелството, че многократно в практиката ВКС е приел, че при произнасянето си във връзка с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ съдът трябва да отчита опасностите в чл. 63, ал. 1 от НПК, както и целите отразени в чл. 57 от НПК.