Решение № 1567 от 19.07.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. Бургас, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20212120107131 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Т. К. Р. и Ш. Р. Р. против ЕМ. Щ.

Ж., с която са предявени искове по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, като едно от възраженията в него е, че вземанията са погасени по давност.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като присъди сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С постановление за възлагане на недвижим имот от 31.01.2017 г. на ЧСИ Делян Николов по изпълнително дело № ***, в сила от 20.03.2017 г., на Т. К. Р. е възложен следният недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 410 кв.м., с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 идеална част, собственост на В. М. К., находящо се в гр. ***, самостоятелен обект – първи жилищен етаж, с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.част, собственост на В. М.

К., и гараж с площ от 18 кв.м., с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.част, собственост на В.

М. К., находящо се в гр. ***, с площ 410 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот № ***, в кв. *** по плана на гр. А., за който имот по неприложената в срок дворищна регулация е отреден УПИ VIII-*** в кв. *** по плана на гр. А., целият с площ от 415 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м., ведно със самостоятелен обект – първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 118 кв.м., състоящ се от: три стаи, хол, всекидневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, ведно с две помещения – килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза, с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид. част, собственост на В. М. К., ½ ид.част от тавана, с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид. част, собственост на В. М. К., с реално ползване на южната половина, ведно с гараж със застроена площ от 18 кв.м., с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч., собственост на В. М. К.. Ищецът придобива имотите в режим на съпружеска имуществена общност с Ш. Р. Р..

На 24.04.2017 г. ответникът, в качеството на наемодател, сключва договор за наем за 1 срок от 8 години с К. Е. Т., в качеството на наемател, за следните имоти: 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч. от гараж с площ 18 кв.м., находящ се на адрес гр. ***; 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч. от първи жилищен етаж, ведно с две помещения – килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза и таван, от сграда, находяща се на адрес гр. ***; 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч. от 182 ид.ч. от 410 кв.м. от поземлен имот, находящ се в гр. ***. Договорът за наем е вписан в Агенция по вписвания.

На 25.04.2018 г. ответникът получава писмена покана от ищците, с която го уведомяват, че са собственици на ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 410 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот № ***, в кв. *** по плана на гр. А., за който имот по неприложената в срок дворищна регулация е отреден УПИ VIII-***, в кв. *** по плана на гр. А., целият с площ от 415 кв.м. с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м., с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 идеална част, ведно със самостоятелен обект – първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 118 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, всекидневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, ведно с две помещения – килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза, с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч., заедно с ½ ид.ч. от тавана, с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч., с реално ползване на южната половина, ведно с гараж със застроена площ от 18 кв.м., с изключение на 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч. Твърди се, че изключенията от 3.80 ид.ч. от 1/6 ид.ч. са собственост на ответника.

В поканата ищците твърдят, че са съсобственици на посочените имоти при квоти за тях 99,72/100 ид.ч. от дворното място, 99,25/100 ид.ч. от първи етаж с килер и кухня от приземния етаж и тавана и 99,886/100 ид.ч. от гаража, а за Ж. – 0,28/100 ид.ч. от дворното място, 0,75/100 ид.ч. от първия етаж с килер и кухня от приземния етаж и тавана и 0,011/100 ид.ч. от гаража. Тъй като чрез трето лице наемател (К. Е. Т.) държи, ползва и извлича граждански плодове от целия недвижим имот, ищците го канят да им заплаща обезщетение в размер на 400 лева месечно, което представлява разликата между уговорената наемна цена, съобразно сключения от ответника наемен договор, и средната пазарна цена на имота.

С решение № III-14/19.04.2021 г. по въззивно гражданско дело № 2682/2020 г. по описа на БОС, в сила от 08.06.2021 г., е допусната делба на недвижими имоти, както следва: за ищците – 99,366/100 от ½ идеална част от дворно място, цялото от 410 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот № ***, в кв. *** по плана на гр. А., за който имот по неприложената в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII-***, в кв. *** по плана на гр. А., целият с площ от 415 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м., ведно с 99,366/100 от самостоятелен обект – първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 118 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, всекидневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, ведно с две помещения – килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза, ведно с 99,366/100 от ½ ид.ч. от тавана, с реално ползване на южната половина, както и 99,366/100 от гараж със застроена площ от 18 кв.м.; за ответника – 0,634/100 от ½ идеална част от дворно място, цялото от 410 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот № ***, в кв. *** по плана на гр. А., 0,634/100 от самостоятелен обект – първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 118 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, всекидневна, кухня, баня, тоалетна и коридор, ведно с две помещения – килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза, ведно с 0,634/100 от ½ ид.ч. от тавана, с реално ползване на южната половина, както и 0,634/100 от гараж със застроена площ от 18 кв.м.

Според показанията на свидетелите Т.Т. и Х. С. в къщата живее К. Т., която през 2019 г. и през 2020 г. е изгонила лица, които ищецът е искал да настани в етажа от къща като наематели.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза средният пазарен наем за периода 25.04.2018 г. – 11.10.2021 г. на процесните собствени между страните имоти е 38 864,83 лева.

По доказателствата:

2

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни (показанията на Т.Т. и Х. С. ) доказателства и на заключението на вещото лице по съдебно-оценъчна експертиза.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците , същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.

Ответникът е съсобственик с ищците в дворното място, етажа от къща, тавана и гаража.

Според Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.

Според цитираното тълкувателно решение претенцията за обезщетение по чл. 31, ал.

2 от ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик ; той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/; ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.

По делото няма никакви данни ответникът Ж. или член от неговото семейство лично да са ползвали по-голяма част от общите вещи, отколкото той притежава, за периода 25.04.2018 г. – 11.10.2021 г. или в същия период да не е допускал ищците да ползват своята идеална част от имотите. Това не следва и от показанията на свидетелите, ангажирани от ищците. Възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично ползване/ - в този смисъл Определение № 170 от 20.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4084/2020 г., I г. о. На още по-силно основание, след като договорът за наем, сключен от ответника с К. Т. (трето за съсобствеността лице), е само за неговата идеална част от правото на собственост върху имотите, Ж. не ползва лично имотите. По делото няма никакви доказателства ответникът да е „разрешил“ на Тенева да ползва по-голяма част от идеалните части от имотите, които той притежава.

Този договор за наем е непротивопоставим на ищците, защото общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ – чл.32, ал.1 от ЗС. Когато сделката, въз основа на която трето за съсобствеността лице (в случая К. Т.) е допуснато да ползва вещта, е възмездна (договор за наем), отговорността за обезщетение е по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, защото сделката е непротивопоставима на съсобствениците ищци и те не я приемат. По отношение на тях ползването на вещта от наемателя Тенева се явява без основание. В този случай обаче задължено за обезщетение е лицето, което фактически ползва вещта, а не съсобственикът наемодател – аргумент от Решение № 179 от 23.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2014 г., IV г. о.

Тъй като исковете са предявени срещу съсобственика наемодател, те се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по производството:

При този изход право на разноски има само ответникът, но няма данни да е направил такива, поради което не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното Бургаски районен съд

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. К. Р., ЕГН – **********, и Ш. Р. Р., ЕГН – **********, против ЕМ. Щ. Ж., ЕГН – **********, осъдителни искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 8200 (осем хиляди и двеста) лева, представляваща обезщетение за лишаване на ищците от възможността да ползват собствените си в режим на съпружеска имуществена общност 99,366/100 части от ½ идеална част от дворно място, цялото от 410 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот № ***, в кв. *** по плана на гр. А., за който имот по неприложена в срок дворищна регулация е бил отреден УПИ VIII-***, в кв. *** по плана на гр. А., целият с площ от 415 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 5 кв.м., ведно с 99,366/100 идеални части от първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 118 кв.м., ведно с две помещения – килер и кухня с южно изложение от приземния етаж – маза, ведно с 99,366/100 части от ½ идеална част от тавана, с реално ползване на южната половина, както и 99,366/100 идеални части от гараж със застроена площ от 18 кв.м., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 240 (двеста и четиридесет) лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за периода от 26.04.2018 г. до 11.10.2021 г.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4