Решение № 4555 от 05.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4555 гр. Пловдив, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20265330102130 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът “Профи Кредит България” ЕООД - гр. София моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 2 638, 92 лева – главница, ведно със законната лихва от 31.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 336, 81 лева - договорна лихва от 10.02.2024 г. до 09.05.2024 г., дължими по сключен между страните Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***************** г., е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1040/31.10.2025 г., издадена по електронно частно гр. дело № 3224/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, както и да осъди ответника да му заплати сумата 823, 81 лева – главница, представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата 1 477, 74 лева – главница, представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, заедно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на Заявлението в съда, както и мораторна лихва върху тези суми за периода от 11.09.2022 г. до 31.10.2025 г. в размер общо на 334, 89 лева – дължими по сключения между страните Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **************** 1 г., по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Ответникът Н. Г. К. от с. П., оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Прави възражение за нищожност на договора, на който ищецът основава претенциите си.

Претендира разноски.

От своя страна в срока по чл.131 от ГПК заедно с отговора на исковата молба ответникът по основната искова молба е предявил против ищеца по основната искова молба на срещен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, като моли съдът да осъди ищеца по основната искова молба да му заплати сумата 2 787, 18 лева, представляваща извършени без основание плащания от ответника на ищеца над стойността на получения кредит в размер на 4 000 лева по Договора за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ****************** г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на насрещната искова молба, по изложените в насрещната искова молба съображения – като с подаден на 30.04.2026 г. отговор на насрещната искова молба, ищецът по основната искова молба, оспорва насрещния иск като недопустим, неоснователен и недоказан, и моли съдът да прекрати производството по делото по отношение на насрещния иск, а ако приеме искът за допустим – да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на насрещната искова молба съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1040/31.10.2025 г., издадена по електронно частно гр. дело № 3224/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 2 638, 92 лева – главница, ведно със законната лихва от 31.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 336, 81 лева - договорна лихва от 10.02.2024 г. до 09.05.2024 г., както и разноски по делото, от които 59, 51 лева ДТ съразмерно с уважената част от Заявлението и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лева, а с Разпореждане № 4907/31.10.2025 г., постановено по същото дело, е било отхвърлено Заявлението в частта му за присъждане на сумата 823, 81 лева - вземане за закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата 1 477, 74 лева - вземане за закупена и използвана услуга „Флекси“, заедно с обезщетение за забава върху тях , считано от 31.10.2025 г. до окончателното им изплащане; сумата 500 лева - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 2 календарни дни за плащане на вноска по Договора за потребителски кредит към ************ г., както и сумата 334, 89 лева - мораторна лихва от 11.09.2022 г. до 31.10.2025 г.

Тъй като в срока по чл.414 от ГПК е било подадено Възражение от ответника, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1, както и указания по чл. 415, ал.3 във връзка с чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК за възможността да предяви осъдителни искове за отхвърлените претенции, и ищцовото дружество е подало исковата молба за установяване на вземанията си по Заповедта и за осъждане на ответника да му заплати сумите, по отношение на които Заявлението е било отхвърлено, в срока по чл.415 от ГПК – въз основа на която е било образувано настоящето дело.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *************** г., по силата на който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 4 000 лева със срок на кредита 36 месеца, като ответникът е заявил и закупил пакет от допълнителни услуги „Фаст“, уговореното за която възнаграждение е в размер на 1 600 лева, и „Флекси“, уговореното за която възнаграждение е в размер на 2 800 лева – като от ответника са били извършвани частични плащания до момента на подаване в съда на Заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение, като общият дължим размер на Кредита е 6 880 лева.

Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства, след извършените частични плащания от ответника, е останала дължима главница в размер на 2 638, 92 лева (понастоящем – 1 349, 26 евро), а също така – и 336, 81 лева - договорна лихва от 10.02.2024 г. до 09.05.2024 г., 823, 81 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, 1 477, 74 лева - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, 500 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по Договора, и 334, 89 лева - мораторна лихва от 11.09.2022 г. до 31.10.2025 г..

Както вече бе посочено, ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 4 000 лева, като обща сума за връщане в Договора е 6 880 лева, а с Уведомително писмо до ответника от ************ г. е поискал ответникът да му заплати оставащи задължения по Договора в размер общо на 8 358, 20 лева – като, предвид обстоятелството, че при отпуснат кредит в размер на 4 000 лева и извършени частични плащания от ответника, задълженията на ответника по Договора надхвърлят с повече от 100% размера на отпуснатия кредит, съдът намира, че действително този Договор се явява нищожен поради противоречие с императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, а оттук – че ответникът дължи на ищеца единствено останалият неплатен остатък от главницата в размер на 1 349, 26 евро и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на Заявлението в съда – 31.10.2025 г.

3

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по отношение на претенцията за неплатена главница искът с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК се явява доказан по основание и по размер (доколкото претендираният размер съвпада с установения от събраните по делото доказателства действително дължим) и следва да се уважи изцяло, а този иск – по отношение на претенцията за договорна лихва, както и обективно съединените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, се явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят изцяло, доколкото поради нищожността на Договора ответникът не дължи на ищеца други суми, освен полученият кредит.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително при отпуснат кредит в размер на 4 000 лева, ответникът е заплатил до момента на ищеца до момента общо 6 787, 18 лева, поради което платената сума над размера на отпуснатия кредит (4 000 лева) поради нищожността на Договора (2 787, 18 лева, или понастоящем 1 425, 06 евро) се явява платена без основание и ищецът дължи възстановяването й на ответника, поради което съдът намира, че насрещният иск се явява доказан по основание и размер, и следва да се ивужи изцяло, заедно със законната лихва от 17.02.2026 г. – датата на подаване на насрещната искова молба в Районен съд – Велико Търново.

С оглед на изхода от спора и съобразно уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото и по частното гр. дело в размер общо на 53, 97 евро – следващата се част от платените ДТ, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК – юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 76, 69 евро (25, 56 евро за заповедното производство и 51, 13 евро за производството по настоящето дело), а съобразно отхвърлената част от исковете и уважения насрещен иск ищецът следва да заплати на ответника разноски по съразмерност за производството по настоящето дело и по частното гр. дело в размер общо на 562, 11 евро – платени ДТ (включително и за служебно изготвяне на препис за ищеца от насрещната искова молба) и адвокатско възнаграждение – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на исковете – включително и на насрещния иск, съдът намира, че направеното от ищеца възражение за прекомерност на заплатеното от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Н. Г. К. ЕГН: **********, от с. П., ***** с. П., ул. „**********“ № ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*************“ № **, ет.**, адв. Р. Д., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от **************** С. Н. Н. и Н. М. Л., сумата 1 349, 26 евро – 4 главница, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума, дължима по сключен между страните Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **************** г., е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1040/31.10.2025 г., издадена по електронно частно гр. дело № 3224/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново КАТО иска с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 336, 81 лева - договорна лихва от 10.02.2024 г. до 09.05.2024 г., И обективно съединените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 823, 81 лева – главница, представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата 1 477, 74 лева – главница, представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, заедно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на Заявлението в съда, както и мораторна лихва върху тези суми за периода от 11.09.2022 г. до 31.10.2025 г. в размер общо на 334, 89 лева – дължими по сключения между страните Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **************** г., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Разпечатката съдържа 24 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac7c9c43-9beb-4d73-b899-b401f0f22303