Решение № 14145 от 20.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14145 гр. София, 20.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110131955 по описа за 2021 година

Предявени са искове по чл. 411 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ДЗ“ АД твърди, че е изплатил обезщетение по застраховка „Каско“, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие и образувана при него щета, в размер на 4176.02 лева, за причинени вреди на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ, поради настъпило ПТП на 13.08.2018 г. в гр. Пловдив, като е преведена на автосервиз /4131.02 лева/ за възстановяване на причинените от ПТП-то вреди на автомобила и на пътна помощ /45 лева/ за транспортирането. Поддържа, че вина за настъпване на ПТП-то, според Двустранен константивен протокола за ПТП има водачът на автомобил „ Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ и за който е налице задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ с ответника. Твърди, че с изплащане на обезщетение на застрахования е встъпил в неговите права срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите, който е поканен с писмо да възстанови сумата, но е платил сумата от 3158.87 лева.

Претендира сумата 5 0 0 лева, представляваща част от разликата, между платеното и дължимото застрахователно обезщетение, включващ и ликвидационни разноски от 15 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата молба- 07.06.2021 г. до окончателното изплащане и сумата 116.68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.02.2019 г. до 04.06.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът „Далл Богг:Живот и Здраве“ АД е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че водача на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ не е нарушил правилата за движение, т.е. поведението му не е противоправно. Оспорва механизма на ПТП-то, както и верността на представения Двустранен констативен протокол за ПТП от 13.08.2018 г. Твърди, че е налице съпричиняване от водача на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ. Поддържа, че преведената от него на ищеца сума от 3158.87 лева е реално дължимата сума за възстановяване на причинените вреди. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

По делото е признато за безспорно и ненуждаещо от доказване в отношенията между страните, че към датата на настъпване на застрахователното събитие има валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 1

СМ и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ, изплащането на сумата от 3158.87 лева от ответника на ищеца.

Установява се по делото от Двустранния констативен протокол за ПТП от 13.09.2018 г., че на 13.09.2018 г. в гр.Пловдив, автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ, управляван от А. Г. Ч. се движи по ул.“Братя Бъкстон“ и при достигане кръстовището с ул.“Скопие“ не пропуска движещия се с предимство автомобил/дясностоящ/ „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ, управляван от И. Николаев Д., на който са причинени щети: калник, подкалник, фар, броня, маска, халоген, врата, капак двигател.

От Искане за оценка на вреди от 13.08.2018 г. и Описи-заключения за вреди на МПС8 от 24.08.2018 г., 30.10.2018 г. и 06.11.2018 г./ се установява по делото, че при ищеца като застраховател, с когото собственикът на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ е имал застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „ Каско на МПС”, е образувана застрахователна преписка по щета № 210369054/13.08.2018 г., относно увредения от процесното ПТП автомобил.

Съгласно Ликвидационен акт 862272/11.12.2016 г.; Фактура № 0000000176/13.08.2018 г. и Преводно нареждане № 963В1О018346MENK/12.12.2018 г. сумата от 4131.02 лева е преведена на антосервиз „София Франс Ауто-Пловдив“ ООД, извършил ремонта на увреденото МПС- „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ.

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което като обективно и компетентно изготвено от вещото лице въз основа на доказателствения материал по делото и съдът възприема за достоверно се установява, че от техническа гледна точка щетите на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ са в причинно-следствена връзка при така описания механизъм на ПТП-то, а именно: водача на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ отнема предимството на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ, който се движи по път с предимство/ул.“Скопие“/ и по този начин реализира ПТП. Според заключението именно тези вреди са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, като размерът на същите по средни пазарни цени към деня на застрахователното събитие е 4195.98 лева.

На ответника е изпратено Писмо(изх.№310002633/14.01.2019 г.) и Регресна покана, получена от последния на 16.01.2019 г.

По делото са разпитани свидетелите А. Г. Ч.-водач на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ и И. Николаев Д.- водач на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ.

Свидетелят Ч. заяви, че на въпросното кръстовище на ул.“Братя Бъкстон“ и ул.“Скопие“ не е спрял на знак „Стоп“, като е отнел предимство на правоимащото МПС е и реализирал ПТП-то. Свидетелят Д. потвърждава казаното от свидетеля Ч..

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

По иска с правно основание чл.411 КЗ:

За възникването на претендираното регресно право трябва да бъдат осъществени следните материални предпоставки в съотношение на кумулативност: действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредения; заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата по правоотношението вещ; възникнало за увредения право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата и съществуването на действително правоотношение по застраховка Гражданска отговорност към настъпването на ПТП-то.

По делото е прието за безспорно, че при настъпването на процесното ПТП между ищеца и увредения – собственик Николай Д. Д. на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ е съществувало действително застрахователно правоотношение по аргумент от чл. 399 от КЗ, като за този договор е предвидена писмена форма за действителност – чл.344, ал. 1 от КЗ, която в случая е спазена. В срока на действие на този договор между тях е настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, за което ищецът като застраховател е изплатил 2 обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в размер 4176.02 лева.

Установи се по делото, че действията на водача на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ, съставляват граждански деликт. Водачът е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, с което е причинил вреди на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ. Деянието на водача на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ е противоправно, тъй като същото е извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 50, ал.1 от ЗДвП. По делото се доказа от протокола за ПТП, описи на щети и кредитираното от съда заключение на съдебно-автотехническата експертиза, че вредите на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ по опис-заключения – увреждане в задна лява част на автомобила са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП, съответно с противоправно поведение на водача на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ. Виновното причиняване на посочените вреди от предната страна на автомобила, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно действията на водача на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ представляват граждански деликт и за увредения е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредите, които са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Ищецът пък като застраховател е встъпил в правата на увредения въз основа на факта, че е платил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу делинквента.

Налице е и последната материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищеца срещу ответника, а именно наличието (видно от справка от Гаранционен фонд) на действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и делинквента – водача на автомобил „Дайхатсу“, с рег.№ РВ 8627 СМ застрахователното покритие, по която съгласно чл. 493, ал.

1 от К покрива отговорността на водача на автомобила. Този факт е признат за безспорен.

При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на прекия причинител на увреждането до размера на платеното обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди и размера на обезщетението, което отговорното лице по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД дължи на застрахования.

Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 от КЗ зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по имуществената застраховка и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 400, ал. 3 от КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената застрахователна сума - максималният размер на застрахованото имущество, не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – аргумент от чл. 400, ал. 1 от КЗ. Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да бъде извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на събитието, т.е. пазарната стойност на същите, като методиката по Наредба № 24 от 2006 година не дерогира разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл Решение № 52/08.07.2010 г. по търговско дело № 652/2009 г. на І ТО при ВКС.

Действителната стойност в случая на причинените вреди на автомобил „Пежо 207“, с рег.№ РВ 3048 СМ към деня на настъпване на релевантното застрахователно събитие – на 13.08.2018 г. е 4195.98 лева, установена от кредитираното заключение на съдебноавтотехническата експертиза и в рамките на която би отговарял делинквентът. Ищецът е заплатил по процесното застрахователно правоотношение по имуществената застраховка застрахователно обезщетение в размер на 4176.02 лева. След получаването от ответника на регресната покана /16.01.2019 г./, последния е платил на ищеца сумата от 3158.87 лева.

В тази връзка предявеният иск се явява основателен и доказан за цялостния размер от 3

5 0 0 л е в а , представляваща остатъка от изплатеното застрахователно обезщетение, с включени 15 лева ликвидационни разходи.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.

Тъй като вземането по регресния иск произтича от закона, а не от договора за застраховка, срокът за неговото изпълнение по аргумент от чл. 412 от КЗ възниква от отправянето на регресна покана до застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, а не от възникването на вземането – плащането на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка (в този смисъл Решение № 48/30.04.2009 г. по търговско дело № 677/2008 г. на ВКС, І ТО). Следователно, предвид установения в чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, 30-дневен срок за изпълнение на задължението на ответника по процесното регресно правоотношение и представянето на всички доказателства пред него с отправената му регресна покана от ищеца, съдът намира, че ответника е изпаднал в забава с изтичане на посочения законов срок. Поканата по писмо на ищеца до ответника за заплащане на сумата по процесната щета е връчена на последния на 16.01.2019 г., поради което той е изпаднал в забава с изтичане на срока по чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, след връчване на поканата или от 16.02.2019 г. Предвид на диспозитивното начало и според електронния калкулатор от интернет, съобразно чл.162 ГПК, дължимото от ответника обезщетение за забавено плащане на задължението от 500 лева за периода от 16.02.2019 г. до 04.06.2021 г. е в размер на 116.68 лева, поради което и акцесорният иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 116.68 лева и за периода от 16.02.2019 г. до 04.06.2021 г.