Определение № 10 от 20.03.2023, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. София, 20.03.2023 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20236000600009 по описа за 2023 година образувано по жалба от адвокат Д. И. Д. от АК – П. – защитник на обвиняемия ефр. Д. Г. Д. и по жалба от Г. А. Б. чрез защитника си адв. Щ. Ц. от АК - П. срещу определение № 4/13.03.2023 г. по чнд № 47/2023 г. по описа на Военен съд - Пловдив.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК.

С обжалваното определение състав на Военен съд - Пловдив е уважил искането на Военно-окръжна прокуратура - Пловдив и е взел мерки за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемите по ДП № 13-Рп/2023 г. по описа на същата прокуратура ефр. Д. Г. Д. от военно формирование ..... – К. и гр. лице Г. А. Б. от с. Т., област П..

В жалбата на адв. Д. – защитник на обвиняемия ефр. Д. Г. Д. се твърди, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че необосновано съдът е приел, че е налице опасност обвиняемият да се отклони и да извърши друго престъпление, както и че деянието му не се отличава с изключителна специфика от типичните действия при извършване на този вид престъпления и не може да завиши обществената опасност на деянието и да обоснове извод, че е налице опасност обвиняемите да вършат други престъпни дела. Изтъкват се доводи, че процесуалното поведение на обвиняемия попада в обхвата на регламентираното му от НПК и ЕКЗПЧОС право на защита и спрямо ефр. Д. не може да се направи извод, че съществува реална опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.

Иска се да бъде изменено определението на Военен съд – Пловдив, с което е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" на обвиняемия ефр. Д. Г. Д. и да му бъде определена по-лека такава.

1

В съдебно заседание адв. Д. поддържа жалбата по изложените съображения. Подробно изнася доводи в тази насока, като основно пледира, че не е налице обосновано предположение обвиняемия ефр. Д. да се укрие от съдебните органи или да извърши друго престъпление. Същият има постоянен адрес и работа. Правят се и доводи за пристрастност на първоинстанционният съд, който е приложил по делото предишни съдебни актове за обв. ефр. Д..

В жалбата на обвиняемия гр. лице Г. А. Б., чрез неговия защитник адв.

Ц., се сочи, че взетата мярка за неотклонение "Задържане под стража" е неоправдано тежка както с оглед постигане целите на чл. 57 от НК. Изтъкват се също така доводи, че няма наличие на опасност обвиняемия Б. да се укрие или да извърши друго престъпление и че необосновано е прието, че са налице доказателства, свидетелстващи за такава опасност, а напротив – обвиняемият преди задържането си е упражнявал обществено полезен труд, в тежко материално положение е, живее заедно с баба си и полага грижи за нея. Иска се мярката му за неотклонение „Задържане под стража“ да бъде изменена в „Домашен арест“.

В съдебно заседание обвиняемият гр. лице Г. А. Б. се представлява от редовно упълномощен адвокат-защитник И. М. Ц. от АК-Б.. Същият поддържа представената въззивна жалба. Представя писмени доказателства за здравословното състояние на обвиняемия гр.л. Б. и допълнително споразумение към трудов договор. Развива доводите, че обвиняемият боледува от асма с преобладаваща алергична компонента, както и че същият не може да бъде лекуван в местата за лишаване от свобода и че са му необходими разходки и дишане на чист въздух. Акцентира се и че същият е трудово ангажиран и има постоянна работа. Изтъква се и че се грижи за болната си баба. Иска се по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража, а именно „Домашен арест“.

Не е постъпило писмено становище от страна на прокуратурата относно жалбите на обвиняемите.

В съдебно заседание представителят на Военно-апелативната прокуратура счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадените жалби оставени без уважение като неоснователни. Развива доводи, че обвиненията срещу обвиняемите са доказани от събраните до момента по делото писмени и гласни доказателства. Заявява, че е налице реална опасност същите да се укрият или да извършат друго престъпление.

Военно-апелативният съд, като взе предвид материалите досъдебното производство, изложените от страните доводи първоинстанционния съдебен акт, намери за установено следното: по и

Жалбите на обвиняемите ефр. Д. и жалбата на гр. л. Б. са подадени от легитимни лица, в законоустановения 3-дневен срок чрез съда, постановил 2 първоинстанционния съдебен акт и са процесуално допустими.

С постановление от 11.03.2023 г. ефр. Д. Г. Д. е привлечен в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 10.03.2023 г. в землището на гр. Х., обл. Х., в съучастие като съизвършител с гр. л. Г. А. Б. от с. Т., общ.

М., обл. П. и гр. л. И.Н.П. от с. Т., общ. М., обл. П., с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал чрез извършване на превоз от гр.

Л. до землището на гр. Х., обл. Х., да пребивават група чужденци – осем лица, всички граждани на Р.С., а именно:

А.С.К.;

М.А.Х.;

М.Ш.Б.;

Я.Ф.А.;

А.Ш.Б.;

Я.Х.А.;

С.Х.А. и

Е.Я.А.

В страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 22, ал. 1 т. 1 във връзка. с чл. 9а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) „Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на издадена виза по чл. 9а, ал. 2 (чл. 9а, ал. 2, т. 1 от ЗЧРБ – за летищен транзит; чл. 9а, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ – за краткосрочно пребиваване; чл. 9а, ал. 2, т. 4 от ЗЧРБ – за дългосрочно пребиваване), чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ „ПребИ.ето на чужденците в Република България се осъществява въз основа на международни договори за безвизов и облекчен визов режим; чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ „Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на разрешение на службите за административен контрол на чужденците“ и да преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима“, като деянието е извършено чрез използване на моторни превозни средства – лек автомобил марка „....., с рег. номер ..... и лек автомобил марка „....“ м. „....“, с рег. номер ...... и по отношение на повече от едно лице – престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

С постановление от 11.03.2023 г. гр. лице Г. А. Б. е привлечен в качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 10.03.2023 г. в землището на гр. Х., обл. Х., в съучастие като съизвършител с ефр. Д. Г. Д. от с. Т. , общ. М., обл. П. и гр. л. И.Н.П. от с. Т., общ. М., обл. П., с цел да набави за себе си имотна облага противозаконно подпомогнал чрез извършване на 3 превоз от гр. Л. до землището на гр. Х., обл. Х., да пребивават група чужденци – осем лица, всички граждани на Р.С., а именно:

А.С.К.;

М.А.Х.;

М.Ш.Б.;

Я.Ф.А.;

А.Ш.Б.;

Я.Х.А.;

С.Х.А. и

Е.Я.А. в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 1 във връзка. с чл. 9а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) „Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на издадена виза по чл. 9а, ал. 2 (чл. 9а, ал. 2, т. 1 от ЗЧРБ – за летищен транзит; чл. 9а, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ – за краткосрочно пребиваване; чл. 9а, ал. 2, т. 4 от ЗЧРБ – за дългосрочно пребиваване), чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ „ПребИ.ето на чужденците в Република България се осъществява въз основа на международни договори за безвизов и облекчен визов режим; чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ „Пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на разрешение на службите за административен контрол на чужденците“ и да преминават в страната в нарушение на закона по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ „Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима“, като деянието е извършено чрез използване на моторни превозни средства – лек автомобил марка „....., с рег. номер ..... и лек автомобил марка „....“ м. „....“, с рег. номер ...... и по отношение на повече от едно лице – престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

Съгласно разпоредбата на ч л. 63, ал. 1 НК, мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняем е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или с друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемитте да се укрие или да извърши престъпление.

Престъпленията, за които на обвиняемите ефр. Д. и гр. л. Б. са подигнати обвинения са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и за тях се предвиждат наказания лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Въпреки, че разследването по делото е в началната си фаза и предстои извършване на редица процесуално - следствени действия, изготвяне на 4 експертизи и получаване отговори на искани справки и запитвания, настоящият състав намира, че от събраните до момента доказателства, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка, се очертава фактическа обстановка, която сочи на значителна вероятност обвиняемите да са извършили вменените им деяния и те да са престъпления, както и че е налице реална опасност те да се укрият или извършат друго престъпление.

Изводът за вероятността обвиняемите ефр. Д. и гр. л. Б. да са извършили вменените им деяния се подкрепя от събраните гласни и писмени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия гр. л. Б..

Първоинстанционният съд в мотивите си правилно е приел, че е налице завишена степен на обществена опасност на деянието, което са извършили обвиняемите и е налице реална опасност същите да се укрият, което се презумира от обстоятелството, че деянията им сочат на предварителна подготовка и професионални похвати.

От данните по делото относно поведението на обвиняемите ефр. Д. и гр. л. Б. се установява, че съществува и основателна опасност те да извършат и друго престъпление като въздействат върху настоящи и бъдещи свидетели по делото, укриват доказателства и заличават следи от престъплението, за което са обвинени.

По делото са налице и данни, че има и други неустановени лица, които са участвали при извършване на деянията, извършени от обвиняемите.

Споменава се, че те са били организаторите, като са посочвали местата, откъдето да бъдат взети мигрантите и къде да бъдат закарани, както и че те са предоставили част от автомобилите, с които е извършено деянието. В този насока се споменава и за парични обезщетения, които е следвало обвиняемите да получат за своята дейност. Всичко това дава основание, че делото не е изяснено в пълен обем и връзката на обвиняемите с тези лица може да бъде съществена за тяхното неявяване пред органите на съдебната власт или извършването на друго престъпление с оглед заличаване на престъпната си дейност.

Не е вярно твърдението на адв. Д., че първоинстанционният съд е приемал и прилагал по делото предишни съдебни актове за обвиняемия ефр.

Д.. От направената проверка се установява, че това не е вярно, а има приложените такива в досъдебното производство, където прокуратурата е 5 събирала доказателства по делото. Както изтъкна и самият представител на прокуратурата, те са приложени от тях с оглед изясняване на обективната истина, както и задължението за събиране на доказателства, които обвиняват обвиняемия и такива, които го оневиняват. Няма и доказателства, които да сочат за пристрастност на съдебния състав от Военен съд – Пловдив относно приложението на чл. 29, ал. 2 от НПК. Касае се за само за неоснователни твърдения от страна на защитата горепосочения обвиняем.