Определение № 400 от 20.09.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. Бургас, 20.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500316 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.274 и сл., вр.чл.220 ГПК и е образувано по подадена частна жалба от ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", ЕИК *, срещу определение № 260937 от 29.06.2021 г. по гр.д.2520/2020 г. по описа на ОС Бургас, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя, обективирано в отговора му на исковата молба, за конституиране на Гаранционен фонд като трето лице - помагач на негова страна по предявените от С. Й. Д. и К. Й. Й. искове срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" за обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, в следствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.06.2017 г.

Жалбоподателят твърди, че като ответник в производството, в процесуалните срокове е направил искане за привличане като трето лице помагач на Гаранционен фонд, като е обосновал интереса си от привличане на лицето като подпомагаща страна с възможността да реализира регресните си права спрямо него, тъй като видно от представените по делото доказателства, виновното за настъпването на произшествието превозно средство, а именно лек автомобил „Фиат Пунто" с per.№ *, към момента на настъпване на произшествието не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Твърди се, че обстоятелството, че виновен за настъпването на процесното ПТП е именно водачът на лек автомобил „Фиат Пунто" с per. № *, се доказва и от представената по делото присъда по н.о.х.д. № 894/2020 г. на Окръжен съд Бургас. На следващо място се твърди, че отхвърляйки искането на ответника за привличане на подпомагаща страна, 1 съдът извън правомощията си в това производство е обсъждал дали е налице основание за предявяване на регресен иск от страна на застрахователя.

Твърди се, че оставянето без уважение на искането на ответника представлява възпрепятстване на възможността му да обвърже със силата на присъдено нещо Гаранционен фонд, който поради обстоятелството, че управляваният от наследодателят на ищците лек автомобил е бил без валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, следва да бъде ангажиран в исковото производство предвид възможността за евентуално последващо предявяване на иск от ответника против Гаранционен фонд.

Излагат се твърдения, че във връзка с процесното ПТП от други наследници на починалите в пътнотранспортното произшествие лица срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" са заведени съдебни дела, по които е допуснато привличането на Гаранционен фонд като трето лице помагач на страна на ответното дружество.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за допускане участието на Гаранционен фонд като трето лице - помагач на негова страна и вместо него да постанови конституиране на Гаранционен фонд като трето лице помагач на страната на ответника.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акта на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед изложените от страните доводи и представените доказателства, намира частната жалба по същество и за основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.2520/2020 г. на БОС е образувано по искова молба на С. Д. и К. Й. – дъщеря и син на починалата при ПТП С. Д. Й., срещу ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" - застраховател по задължителната застраховка Гражданска отговорност, сключена за другия автомобил, участвал в произшествието, като се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за което се твърди, че е виновно причинено от Велислав Евгениев Андонов /застрахован при жалбоподателяответник/ при управление на МПС, л.а.марка "Рено Меган" с рег.№ *. Към момента на предявяване на исковата молба, наказателното производство против Велислав Евгениев Андонов все още е било висящо, и твърденията си за това, че вина за ПТП носи именно застрахованият при ответното дружество водач, ищците са подкрепили с писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на местопроизшествие и САТЕ.

В преклузивния срок по чл.219 ГПК – с отговора на исковата молба, ответникът, сега жалбоподател, е поискал конституиране на Гаранционен 2 фонд като трето лице - помагач, тъй като видно от същите писмени доказателства, в процесното ПТП са участвали три автомобила, за един от които – лек автомобил „Фиат Пунто" с per.№ *, към момента на настъпване на произшествието не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, а въпреки неприключилото наказателно производство, от представените писмени доказателства е видно, че причина за настъпилото ПТП са действията на водача на лек автомобил „Фиат Пунто" с per.№ *, който е навлязъл в насрещното платно за движение и за който към момента на настъпване на произшествието не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Първоинстанционният съд е отказал конституиране на трето лицепомагач по съображения, че разрешаването на спора между страните няма да се отрази на правното положение на третото лице, доколкото за него липсва правен интерес решението да е постановено в полза на привличащата страна, нито биха настъпили неблагоприятни последици, ако спорът се реши в полза на ищеца.

Настоящата съдебна инстанция не споделя горните правни изводи по следните съображения:

По правило привличане на трето лице като помагач по делото е възможно само при наличие на интерес за привличащия от това. Както и първоинстанционният съд е изложил в мотивите на обжалваното определение, интересът се определя от материалноправните отношения между привличащия и привличания, които позволяват на първия да предяви иск против втория при неблагоприятно решение за него по главния иск. В настоящия случай, при уважаване на главния иск по чл.432 КЗ, ответникът има право на иск спрямо съделиквента, респ.неговия застраховател за разпределение на вината.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. По силата на това свое суброгационно право и в случай, в който застрахователното събитие е било съпричинено от няколко лица, които носят солидарна отговорност съгласно чл.53 ЗЗД, застрахователят може да упражни регрес спрямо всички солидарни длъжници респ.техните застрахователи.

Застрахователят, срещу когото е предявен иск по чл.432 КЗ може да привлече по реда на чл.219 ГПК като трето лице - помагач, както другия деликвент, така и застрахователя му по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", срещу които, съгласно гореизложеното, той има аналогични на регресните права по чл.54 ЗЗД. В този случай влязлото в сила съдебно решение по чл.432 КЗ ще има действието по чл.223, ал.2 ГПК, поради което регресните права на застрахователя срещу привлечените като трети 3 лица - помагачи съделиквент и застраховател, ще са в постановения от съда размер на обезщетението по главния иск. Ако не го направи в това производство, застрахователят на съделиквента няма да е обвързан от това влязло в сила съдебно решение, поради което в последващо производство, образувано срещу него по иск по чл.54 ЗЗД, вр.чл.432 КЗ, може да му противопостави всички възражения, които би могъл да направи и в производството, по което е имало интерес от привличането му.

В настоящия случай, след постановяване на обжалваното определение, наказателното производство против В. Е. А. /застрахован при жалбоподателяответник/, е приключило, като А. е признат за виновен по смисъла на чл.300 ГПК с влязла в сила присъда по НОХД № 894/2020 г. на ОС- Бургас, частично отменена с Присъда № 1 от 10.05.2022 г. по ВНДОХ № 20212000600222/2021 г. на Апелативен съд Бургас, потвърдена с Решение № 191 от 23.05.2023 г. по НД № 819/2022 г. на ВКС, III НО, в това, че при управление на МПС, л.а.марка "Рено Меган" с рег.№ * е нарушил правилата за движение, визирани в чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице.

От представените по делото писмени доказателства, вкл.от наказателното производство по НОХД № 894/2020 г. на ОС- Бургас, се установява, че процесното ПТП е предизвикано и от неправилно навлязлата в платното за насрещно движение водачка на лек автомобил „Фиат Пунто" с per.№ *, т.е. застрахователното събитие е било съпричинено от водачите на двата автомобила, участвали в него, съотв.те са солидарно отговорни по смисъла на чл.53 ЗЗД. По делото е установено, че към момента на настъпване на произшествието за лек автомобил „Фиат Пунто" с per.№ * не е имало валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите”.

Съгласно чл.499, ал.7 КЗ, при множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, съответно Гаранционният фонд по чл.518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл.518, отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите. Когато причинителите отговарят солидарно, застрахователите, съответно Гаранционният фонд по чл.518 или институция, натоварена да извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл.518, също отговарят солидарно.

Следователно когато трети лица отговарят за деликт по чл.45 ЗЗД като съизвършители, техните застрахователи по чл.432 КЗ отговарят само за това, което дължи причинителят. 3атова по иска, предявен срещу кой да е от тях, застрахователят му по застраховка Гражданска отговорност има интерес да привлече останалите като трети лица помагачи, за да им предяви регресните си права.

4

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него следва да се постанови конституиране на Гаранционен фонд като третото лице-помагач на страната на ответника.

Мотивиран от изложеното Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260937 от 29.06.2021 г. по гр.д.2520/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставено без уважение искането на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" , обективирано в отговора му на исковата молба, за конституиране на Гаранционен фонд като трето лице помагач на негова страна по предявените от С. Й. Д. и К. Й. Й. искове срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" за обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, в следствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на

24.06.2017 г., като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

КОНСТИТУИРА Гаранционен фонд, ЕИК * като трето лице - помагач на страната на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп", по предявените от С.

Й. Д. и К. Й. Й. искове срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" за обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди, в следствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.06.2017 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5