Решение № 377 от 19.10.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. П., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20261230100322 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба, депозирана от И. И. Г., ЕГН:

********** от гр. П., ул. „С.“ № 14, чрез адвокат Б. Г. Й. от САК, със служебен адрес гр. С., бул. „С.“ № 55, срещу „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, с адрес в гр. С., р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В.А.Г., А.Ч.Д., П.Б., Л.Т..

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 720031288930 от 19.12.2023 г. с размер на кредита от 1 400 лева (715,81 евро), с общ размер на застрахователната премия от 1 212,60 лева (619,99 евро), с индекс или референтен лихвен процент от 21,70 % и годишен процент на разходите от 23,96 %. Изложено е, че в ГПР не били включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга била задължително условия за получаване на кредита. Твърди се, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от процесния договор било предвидено, че застраховките били доброволни и не били условие за сключването му, но на практика се целяло заобикаляне на закона, тъй като по този начин кредиторът включвал застрахователните премии като част от главницата и върху същите се дължали лихви, а същевременно същите не били включени в ГПР.

Навежда се, че след като реалният ГПР не съответствал на посочения в договора, се нарушавала императивната защита, гарантирана от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и правото на потребителят да бъде информиран за действителната цена на кредита. Сочи се, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита следва да съдържа общите разходи по кредита за потребителя, като липсата на яснота по начина, по който е формиран посочения ГПР в процесния договор препятства възможността на ищеца да прецени в качеството му на потребител дали сключването на договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин в качеството му на 1 потребител. Твърди се също така, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна измамна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/09 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. Релевира се и нарушаване на императивната норма на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и неравноправност на клаузата за заплащане на застраховка по смисъла на чл. 143 от ЗПП.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 143 от ЗЗП сключеният между И. И.

Г., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „С.“ № 14 и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК:

131134023, с адрес гр.в С., р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В.А.Г., А.Ч.Д., П.Б., Л.Т., Договор за потребителски кредит № 720031288930 от 19.12.2023 г., поради противоречието му със закона.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от процесуалния представител на ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, в който признава изцяло по основание и размер иска заведен от ищеца срещу ответника, с който се иска да бъде установена недействителността на договор за потребителски кредит сключен между страните, като се моли съдът да постанови решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. С оглед процесуалните действия на ответника счита, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните по делото, че между същите е налице сключен Договор за потребителски кредит № 720031288930 от 19.12.2023, с който банката – ответник, в качеството й на кредитор, е отпуснало на ищеца И. И. Г., в качеството му на потребител, сума в размер на 1 400 лева, подлежащ на връщане на 60 месечни погасителни вноски. Към размера на кредита е включена застрахователна премия в размер на 1 212,60 лева. ГЛП бил определен на 21,70 %, съгласно чл. 9. 1. от договора, а ГПР на 23,96 % (чл. 10). Общият размер на кредита се увеличил на 2 612,60 лева.

Общата дължима сума била определена на 4 302,29 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на делото е иск по чл. 26 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителността на сключения между страните договор за кредит.

Ответникът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, поради което може да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.

Ищецът И. И. Г. е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в него.

2

В чл. 11, ал. 1, т. 1 - т. 27 от ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски кредит. Чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, задължителна част от съдържанието на договора е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК общи разходи по кредита са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. За да отговаря на императивното изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за формулиране по ясен и разбираем начин, клаузата, която предвижда размера на ГПР трябва да съдържа конкретно посочване на видовете разходи по кредита, които са включени при изчислението на ГПР. В процесния договор е отразено само процентното изражение на ГПР, без да са посочени разходите, които са взети предвид при изчисляването му.

Затова за потребителя не е налице необходимата яснота относно начина на формиране на ГПР и по-конкретно – взета ли е предвид при определянето му уговорената застрахователна премия. Отсъствието на яснота в договора за начина на формиране на годишния процент на разходите представлява неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което по силата на чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на целия договор за потребителски кредит. Предвид това съдът намира, че предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 87,99 евро и адвокатско възнаграждение.

Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие, страните са договорили възнаграждение в размер на 260 евро, с отбелязване, че същото е платено в брой при подписване на договора.

Ответната страна прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът обаче намира същото за неоснователно.

Предвид цената на предявения иск, размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Съгласно цитираната разпоредба, минималният размер на възнаграждението възлиза в размер на 373,36 евро. Ищцовата страна претендира заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро, като същото е в размер под предвидения минимум, поради което и следва да бъде уважено в цялост.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

3

ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 143 от ЗЗП сключеният между И. И. Г., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „С.“ № 14 и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, с адрес гр.в С., р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от В.А.Г., А.Ч.Д., П.Б., Л.Т., Договор за потребителски кредит № 720031288930 от 19.12.2023 г., поради противоречието му със закона.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори заедно Николай Г. Спасов, Валентин Ангелов, Л.Т., А.Ч.Д., да заплати на И. И. Г., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „С.“ № 14, сумата от 347,99 (триста четиридесет и седем евро и деветдесет и девет евроцента) евро, представляваща сторени разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4