Решение № 15538 от 26.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15538 гр. С., 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110108909 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са от ищеца „Топлофикация С.” ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника М. С. Г., ЕГН **********, че дължи на ищеца сумата от 1 547, 83 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 314, 21 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 24.08.2022 г., и сумата от 3 , 17 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 05.03.2020 г. до 29.12.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.09.2022 г. по ч.гр.д. № 48789/2022 г. по описа на СРС, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, по отношение на имот с аб. № .., находящ се в гр.

С., ж.к. „Д.“, бл, ет. ап. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице договорна връзка между страните.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за разсрочване на изпълнението в случай, че исковете бъдат уважени. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на исковете.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 5 ЗН и чл. 86 ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на които основава своите искания или възражения.

По иска за главница – в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между ищеца и наследодателя на ответниците, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По иска за лихви за забава – в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже правопогасяващите си възражения, респективно погасяване на дължимите суми.

По възражението за изтекла погасителна давност ищецът следва да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

В случая от Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 09.12.1997 г.(л.1415 по делото) се изяснява, че М. С. Г. е придобила чрез покупко-продажба собствеността на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл, ет. ап.

32. Представена по делото е и молба декларация за откриване на партида за процесния имот (л.16-17). Предвид горното и при липса на твърдения и доказателства за разпореждане с имота от ответницата съдът формира извод, че през исковия период тя е била собтвеник на процесния имот. Следователно тя се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за имота през разглеждания период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в която е предвидена хипотеза на договорно обвързване без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане. Договорът касае доставка на топлинна енергия до следния обект: за топлоснабден имот с аб. № .., находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл, ет. ап.

По силата на този договор ответниците отговарят за по 1/2 от задълженията за процесния имот съобразно притежавания от нея дял в съсобствеността, като обстоятелствата дали живеят в имота и къде е постоянният им адрес са ирелевантни.

Не е спорно по делото между страните, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода 01.5.2017 г. до м.02.2018 г. за претендираната от ищеца цена, както и че за същия период е извършва услуга дялово разпределение при дължимо възнаграждение в посочения в исковата молба размер. Спорен е въпросът дали вземанията са погасени по давност.

По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира следното:

Съгласно задължителната съдебна практика вземанията на ищеца за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При преценката дали този срок е изтекъл следва да се вземе предвид нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и 2 действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, според което спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69 дни (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.).

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая според общите условия (чл. 33, ал. 1) месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Следователно за претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срокът за нейното заплащане.

В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие, поради което неоснователни са доводите на ищеца, че изискуемостта незаплатените суми за настъпва в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

В случая всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 30.06.2019 г. са погасени по давност, тъй като от тази дата до датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 07.09.2022 г., са изтекли 3 години и 69 дни. Поради това по отношение на вземането за главница за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2019 г. вкл. следва да се счита погасено по давност, като в тези суми се включват както вземанията на ищцовото дружество за начислените месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата за периода от м. 05.2018 г. до м. 06.2018 г., така и по изравнителната сметка за периода м. 05.2018 г. – 04.2019 г. Вземанията за месечните вноски се явяват погасени по давност, независимо от издаването на обща фактура, тъй като последващото издаване на обща фактура по реда на чл. 32 от общите условия за потребеното количество топлинна енергия за минал период въз основа на изравнителната сметка не променя падежа на начислените през отоплителния сезон месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата.

Предвид изложеното, размерът на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за целия имот за периода, за който не е изтекла погасителната давност /от 01.07.2019 г. до м. 30.04.2021 г./, определен по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на ССЧЕ е в размер на 904,23 лева. От това следва, че исковете по 3 отношение на главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 904,23 лева и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на ответниците топлинна енергия, както и забава в плащането му, предвид липсата на извършени плащания. По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед частичната основателност на иска за топлинна енергия, частично основателен е и искът за лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия, размерът на която съдът определи по чл.162 ГПК и при съобразяване на ССЧЕ в размер на 129,67 лева, като за горницата до 314,21 лева искът следва да бъде отхвърлен.