Решение № 1113 от 25.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1113 гр. Пловдив, 25.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20245330201689 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-9 от 10.04.2023г., издадено от Началника на Четвърто РУ ОД на МВР Пловдив, с което на Х. Б.

Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, **, в качеството на ** на кафе-бар „**“, на основание чл. 45, ал. 2 от Закон за закрила на детето /ЗЗД/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Жалбоподателят, Х. Б. Б., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не претендира разноски. Редовно уведомен, в съдебно заседание, не се явява лично, а се представлява от адв. Р. А., който поддържа жалбата, навежда допълнителни съображения за нарушен чл. 18 от ЗАНН и прави същото искане.

Въззиваемата страна, Началника на Четвърто РУ ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. до съда е депозирана писмена молба-становище, с което излага твърдения за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност, при евентуално уважаване на жалбата, с искане за намаляване на претендирания адвокатски хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004г.

Жалбата е подадена в законоустановения 14 - дневен срок, от 1 процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 24.02.2023г. била извършена проверка от служители при Четвърто РУП Пловдив, сред които и свид. П. С., на длъжност „**“ за наличие на непълнолетни и малолетни лица в заведение кафе-бар „**“, находящ се в гр.

Пловдив, ул. „** Същите посетили заведението около 22:59ч. и в него установили наличие на две непълнолетни деца – Г. А. Д., ЕГН: **********, и М.В. А., ЕГН: **********, без родители или техни пълнолетни дееспособни лица за техни придружители, на обществено място, от 22:00ч. до 06:00ч.

Децата празнували в компания рожден ден.

За установеното нарушение бил подведен жалбоподателят Х. Б. Б., в качеството на ** на кафе-бар под отговорност

„**“ за извършено нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. На 07.03.2023г. свид.

С. съставил АУАН № 9 с бл. № 093883 срещу жалбоподателя и в негово присъствие, който се запознал със съдържанието на акта и го подписал с изричното отбелязване, че има възражения. Получил и препис от него за което подписал нарочна разписка.

На 15.03.2023г. жалбоподателя подал възражение срещу издадения АУАН. Същото било прието за неоснователно.

Въз основа на докладна записка, снети от непълнолетните лица и други присъстващи обяснения и съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя Б., на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД било наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя П. С. /разпитан в качеството на свидетел/ и свид. Г. Д..

Свид. С. в показанията си потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, незаинтересовани, произтичащи от достоверен източник и съответстващи на писмените доказателства по делото.

В хода на съдебното производство беше разпитан и свид. Г. Д.

/пълнолетен към този момент/. От показанията му се установява, че на процесната дата и място, заедно с приятелката си – пълнолетната М.В.В., отишли в процесното заведение да празнуват рожден ден на приятелка, заедно 2 с компания. Поръчали си коктейли, като никой не ги питал на колко години са а поръчаните коктейли им били сервирани.

Съдът кредитира и показанията на този свидетел, доколкото съответстват на кредитирания доказателствен материал и служат за установяване на обективната истина. Свидетеля Д. също е незаинтересован от изхода на делото, не се познава с жалбоподателя и няма никаква причина да иска да влоши неговото положение.

При така изложената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. Описанието на съставомерното деяние е пълно,точно и ясно. Дадена е правилна правна квалификация под чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

Според ал.3 на чл.8 от ЗЗД родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20:00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22:00 ч., ако детето е навършило 14, но не е навършило 18-годишна възраст. Ал.4 от същия член гласи ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14 години, но не е навършило 18-годишна възраст.

Правилно на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД е определен субектът, който следва да носи отговорност в случая, а именно жалбоподателят Х. Б. Б. – тъй като в качеството си на ** на търговски обект кафе-бар „**“ в процесното време и място и в нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е допуснал в заведението двете непълнолетни лица.

Безспорно се установява, че двете лица са били непълнолетни към датата на извършеното нарушение 24.02.2023г., съответно Г. А. Д., ЕГН: **********, и М.В. А., ЕГН: **********. Не се спори и по факта,че същите са били без родители или пълнолетни дееспособни лица за придружители след 22:00ч.

Действително в показанията си свид. Г. Д. обяснява, че е бил в компанията на приятелката си М.В. която е била пълнолетна, но законодателната идея е в посока именно родителите, попечителите и лицата, които полагат грижи да определят кой точно пълнолетен дееспособен възрастен да бъде придружител на непълнолетното им дете, отново с оглед закрила на детето и осигуряване на неговата сигурност извън дома. В конкретния случай няма данни лицето М.В. да е била натоварена с такива функции от посочените по-горе лица, за това съдът категорично приема, че са били нарушени правилата по чл.8,ал.3 и ал.4 от ЗЗД, по отношение и на двете лица Г. Д. и М. А..

3

Въпреки установеното, съдът констатира основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно по следните съображения:

Според чл. 18 от ЗАНН когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

Съдът намери, че ЗЗД като закон, охраняващ правата и законните интереси на всяко лице, ненавършило 18 години, създава задължения за въздържане от действия, противни на този закон, за всеки, които попада под неговата закрила. Следователно, нарушаването спрямо всеки един индивид под 18 години на неговите охранявани по този закон права, е отделно деяние, тъй като нарушава отделна правна норма, понеже засяга конкретно и отделно охранявано право на всяко едно дете. С оглед на което и наличието на допуснати две деца в заведение след 22 часа, без родители или придружители по смисъла на закона, когато са непълнолетни, се осъществява не едно, а две нарушавания на охранявани обществени отношения и нарушаване на правата на две лица, които имат и правото да поискат и обезщетение, по реда на ЗАНН. При това положение е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН, като е следвало да бъдат наложени две отделни административни наказания, за констатираните две отделни нарушения, по отношение на всяко от двете установени непълнолетни деца в заведението след 22:00ч. Нормата на чл.18 от ЗАНН е ясна, конкретна, императивна и небудеща никакво съмнение, относно нейното приложение. За всяко отделно административно нарушение се налага отделно административно наказание – това е безусловното изискване на закона. То в случая не е спазено и с това съществено е било ограничено правото на защита на наказаното лице.

Поради тези съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски би имал единствено жалбоподателят. Същият обаче не е направил искане в тази насока нито в жалбата си до съда, нито в хода на проевденото съдебно производство. Поради изложеното и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № НП-9 от 10.04.2023г., издадено от Началника на Четвърто РУ ОД на МВР - Пловдив, с което на Х.

4

Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П**, в качеството на ** на кафе-бар, на основание чл.45, ал.2 от Закон за закрила на детето /ЗЗД/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5