Решение № 820 от 09.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. София, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело № 20241100901285 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 432, ал 1, вр. чл. 429 КЗ и чл.409 КЗ.

Ищецът „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД твърди, че на 15.07.2022 г., около 12:45 ч., на път III 4005, км. 250, между гр. Стражица и с. Кесарево, при управление на л.а. „МицубишиКаризма“, с рег. № ВТ **** ВР, водачът И.Т.И. нарушил правилата за движение по пътищата и изгубил контрол над управлявания от него автомобил, като навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в движещия се л.а. „Фолксваген Транспортер“, с рег. № Р **** КР, управляван от С.А.. По случая е образувано е НОХД № 457/2023 г. по описа на ОС – Велико Търново, което е приключило с влязла в сила присъда № 24 от 09.10.2023 г., по силата на която И.Т.И. бил признат за виновен в това, че на 15.07.2022 г. на път III 4005, км. 250 посока от гр.

Стражица към кръстовище ПП 1-4, при управление на л.а.

„МицубишиКаризма“, нарушил правилата за движение по пътищата и допуснал ПТП, като по непредпазливост причинил смъртта на возещата се в л.а. „МицубишиКаризма“ П.С.П., както и комбинирана средна телесна повреда на дъщеря й Д. И. С., изразяваща се в закрита коремна травма и счупване на капачката на дясното коляно, както и телесни повреди на още две 1 лица. Ищецът твърди към момента на настъпване на събитието л.а.

„МицубишиКаризма“ имал сключена застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите“, със застрахователна полица № BG/30/121003562997, със срок на валидност от 19.12.2021 г. до 18.12.2012 г. с ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

Излага, че Д. И. С. е предявила претенция за изплащане на обезщетение пред „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като е представила всички документи, с които е разполагала, получени от застрахователя на 10.08.2022 г . При ответника са заведени щети № 0801004473/2022-06 и ***/2022- 07, по които застрахователят не е предложил заплащане на обезщетение в законоустановения срок.

В резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП Д. С. търпяла силни болки и страдания. Изпитвала цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент. Тя изключително тежко преживяла смъртта на своята майка П.С.П., която й причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и до днес ще продължават и в бъдеще.

На 01.09.2022 г. между Д. С., като цедент и ищецът „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД, като цесионер бил сключен Договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърлил възмездно на цесионера сумата от 40 000 лв., представляваща право на получаване на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите“, за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди изразяващи се в болки и страдания във връзка със смъртта на нейната майка П.П., както и причинените й телесни увреждания. В договора за цесия изрично е посочено, че цедентът оценява обезщетителното си вземане към застрахователя в размер на 160 000 лв., като компенсация за вредите от смъртта на майка й и 50 000 лв., като компенсация за търпените неимуществени вреди от получените телесни увреждания. С договора е прехвърлена част от така оценените вземания. С уведомление, с рег. № 5561 от 01.09.2022 г. по описа на нотариус Х.Я., получено от ответника на 19.09.2022 г., цедентът е уведомил ответното застрахователно дружество за извършеното прехвърляне на част от вземането в размер на 40 000 лв.

2

На 17.10.2022 г. между Д. С., като цедент и ищецът „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД, като цесионер бил сключен Договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърлил възмездно на цесионера сумата от 30 000 лв., представляваща право на получаване на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданската отговорност на автомобилистите“, за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди изразяващи се в болки и страдания във връзка със смъртта на нейната майка П.П., както и причинените й телесни увреждания. В договора за цесия изрично е посочено, че цедентът оценява обезщетителното си вземане към застрахователя в размер на 160 000 лв., като компенсация за вредите от смъртта на майка й и 50 000 лв., като компенсация за търпените неимуществени вреди от получените телесни увреждания. С договора е прехвърлена част от така оценените вземания. С уведомление получено от ответника на 20.10.2022 г., цедентът е уведомил ответното застрахователно дружество за извършеното прехвърляне на част от вземането в размер на 30 000 лв.

На 24.11.2022 г. било сключено споразумение между „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и Д. С., с което застрахователното дружество се е задължило да изплати на Д. С. застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в общ размер на 70 000 лв., за претърпените болки и страдания от загубата на майка й, вносими по сметката на процесуалния й представител, както и застрахователно обезщетение в размер на 15 000 лв., вносими също по сметката на процесуалния й представител. Ищецът сочи, че посоченото споразумение е недействително и не е породило правно действие, тъй като вероятно било сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия, като накърнявало и добрите нрави. Твърди, че застрахователното дружество, въпреки получените уведомления за сключените Договори за цесия е изплатил сумите на цедента. Ищецът е изпратил и покани, получени от застрахователя на 15.12.2023 г., с които е поискал да изпълни задължението си по посочените договори за цесии, но плащане не е постъпило.

Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 55 000 лв., като с молба от 07.03.2025 г. е уточнена претенцията относно претърпените вреди от Д. С., както следва:

1. Неимуществени вреди от смъртта на майка й П.П., прехвърлени с

3 договора за цесия от 01.09.2022 г. – 30 000 лв., а по договора за цесия от 17.10.2022 г. – 25 000 лв.

2. Лично претърпени неимуществени вреди прехвърлени с договора за цесия от 01.09.2022 г. – 10 000 лв., а по договора за цесия от 17.10.2022 г.

– 5 000 лв. , ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, които вземания са прехвърлени от цедента Д. С. на цесионера „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД по силата на Договор за цесия от 01.09.2022 г. и Договор за цесия от 17.10.2022 г. и последващи анеси, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на предявените искове, поради липса на правен интерес у „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД. Сочи, че предявените искове са недопустими поради формираната сила на пресъдено нещо, тъй като правният спор, с който е сезиран съдът в настоящото производство е решен с влязло в сила решение постановено по гр. д. № 799/2022 г., по описа на ОС – Велико Търново, с което са отхвърлени в цялост предявените искове от страна на лицата, които ищцовата страна в настоящото производство твърди, че са нейни цеденти. По същество оспорва изцяло претенциите на ищеца по основание и размер, както и изложените твърдения в исковата молба. Твърди, че предявените искове са неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер.

Сочи, че претенцията предмет на настоящото производство е удовлетворена извънсъдебно в пълен размер, като посочената сума е изплатена в полза на Д.

С. и П.Д. чрез упълномощения им представител адв. М.К. съгласно сключено споразумение на 24.11.2022 г. Представителната власт на упълномощения адвокат произтича от пълномощно от 23.11.2022 г. с нотариална заверка на подписа на Д. С., действаща лично и като законен представител на П.Д., с което е учредена представителна власт за сключване на извънсъдебно споразумение със застрахователното дружество във връзка с процесното ПТП.

По силата на сключеното споразумение застрахователното дружество се е задължило да заплати на Д. С. обезщетение в размер на 70 000 лв. по посочената в споразумението банкова сметка за претърпените от нея 4 неимуществени вреди, изразени в претърпени болки и страдания от загубата на майка й и 15 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпени от нея телесни увреждания, както и да заплати на П.И., действащ чрез своята майка и законен представител Д. С. застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени от него телесни увреждания и 5000 лв. претърпени болки и страдания от загубата на баба му. Сумата предмет на споразумението в размер на 100 000 лв. била заплатена на 25.11.2022 г. по банковата сметка на адв.

М.К.. Твърди, че ищцовото дружество не е претърпяло вреди от процесното събитие и не е страна по сключеното споразумение от 24.11.2022 г. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на сключеното между застрахователното дружество и адв. М.К. споразумение от 24.11.2022 г. Сочи, че при сключване на споразумението е формирана свободна воля от страните и неговите клаузи и начина на договаряне на противоречат на добрите нрави и закона. Твърди, че споразумението е сключено преди уведомяването на застрахователното дружество за извършената цесия. Прави възражение за нищожност на цесията. Оспорва твърденията на ищеца, че застрахователното дружество било уведомено за договора за цесия. Сочи, че приложените към исковата молба уведомления не удостоверяват датата на създаването им, както и фактът на получаването им. Оспорва дата на съставянето на документите.

Оспорва твърденията на ищцовата страна, че застрахователят не е предложил споразумение съгласно правилата на Кодекса на застраховането.

Моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност оспорва действителността на извършените цесии и твърди, че те са напълно нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД поради невъзможен предмет. Твърди, че обезщетението за неимуществени вреди е строго лично право, чието упражняване зависи от личната преценка на титуляря му и не може да бъде предмет на договор за цесия. Сочи, че представения договор за цесия е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, защото прехвърлянето в полза на трето лице на вземания за обезщетения от смърт на близък накърнявало добрите нрави. Оспорва и размера на предявения иск за неимуществени вреди, като го счита за изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа на справедливост. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихви като неоснователен. Претендира разноски. Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в предвидения срок, с която твърди, че 5 правният му интерес произтича от сключените между него и Д. С. договори за цесия, а ответникът е признал основателността на изплатените от него суми по представеното споразумение от 24.11.2022 г., поради което възраженията му за недопустимост на исковите претенции са неоснователни. Оспорва възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Сочи, че е неоснователно оспорването на ответника по отношение на уведомяването му за извършените цесии. Оспорва изложеното в отговора на исковата молба, че с извършеното плащане по Споразумението, ответникът е изплатил дължимото, тъй като след получаване на уведомлението за цесия, длъжникът трябва да изпълни на новия кредитор – цесионера.

Поддържа, че ответникът е бил уведомен за сключените договори за цесия и след уведомленията е изплатил суми на цедента. Сочи, че плащането на грешно лице не освобождава длъжника да плати на правоимащото. Твърди, че направените възражения за нищожност на извършените цесии поради невъзможен предмет и противоречие с добрите нрави са неоснователни. Сочи, че правото на вземане за обезщетение за неимуществени вреди е прехвърлимо, а договорите за цесии са възмездни и имат насрещна престация. Сочи, че е неоснователно оспорването на размера на предявения иск, както и претенцията за заплащане на законна лихва. Ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба. Обстоятелства, които се признават или не се нуждаят от доказване: Не се спори между страните, че на 15.07.2022 г., около 12:45 ч., при управление на л.а. „МицубишиКаризма“, с рег. № ВТ **** ВР, водачът И.Т.И. И.Т.И. бил признат за виновен в това, че път III 4005, км. 250 посока от гр. Стражица към кръстовище ПП 1-4, при управление на л.а. „МицубишиКаризма“, нарушил правилата за движение по пътищата и допуснал ПТП, като по непредпазливост причинил смъртта на возещата се в л.а. „МицубишиКаризма“ П.С.П., както и комбинирана средна телесна повреда на дъщеря й Д. И. С., изразяваща се в закрита коремна травма и счупване на капачката на дясното коляно. Между страните не се спори, че л.а.