Решение № 38 от 07.02.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1205/2023
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 07.02.2024
- Състав
- Веселин Пенгезов, Атанаска Китипова, Десислав Любомиров
Цитирани разпоредби
- чл. 72 ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 131 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателен кодекс
- чл. 304, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 304а · Наказателен кодекс
- чл.307а · Наказателен кодекс
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл. 35 ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 39 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.281, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселин Пенгезов
Членове:
Десислав Любомиров
Атанаска Китипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601205 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
С присъда от 06.10.2022г., постановена по НОХД № 1848 /2022г., СГС, НО, 13-ти състав е признал подсъдимия А. А. Х. Е. Ш. /с установена по делото самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че на 12.07.2019г. около 09:20ч. в гр. София, ж.к. Студентски град, ул. Акад. Борис Стефанов, в двора на Зимния дворец е предложил подкуп- парична сума в размер на 80 /осемдесет/ лева- 1 брой банкнота от 50 /петдесет/ лева, серия и номер БР0984291, 1 брой банкнота от 20 /двадесет/ лева, серия и номер БЗ6678363 и 1 брой банкнота от 10/десет/ лева, серия и номер БУ 6860980 на длъжностни лица- полицейски органи- Д. В. С., полицейски инспектор в 07 РУ- СДВР, И. П. А., командир на отделение в 07 РУ- СДВР и Б.
Г. Д., старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в 07 РУ- СДВР, за да не извършат действие по служба- да не го задържат и отведат в поделение на МВР- по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради наличие на данни за извършено престъпление /за осъществяване на допълнителни действия във връзка с държано наркотично вещество/, като им казал “...Момчета, имам в себе си 80,00 лева и в картата имам още 100,00лв. Ще отида да ги изтегля, пуснете ме и не ме задържайте. Пуснете ме, все едно нищо не се е случило, пуснете ме да си ходя, да отида на работа.”, поради което и на основание чл.304а, пр. 1, алт. 3, вр. чл.
304, ал. 1, вр. чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода" за срок от една година и „Глоба“ в размер на 1000 лв.
Със същата присъда, подсъдимият А. А. Х. Е. Ш. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 1
12.07.2019г. около 09,15ч. в гр. София, ж.к. Студентски град, ул. Акад. Борис Стефанов, в двора на Зимния дворец е причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно чрез нанасяне на удари е крак в областта на дясната ръка и в областта на десния крак е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания на десните предмишница и подбедрица нараняване реализиращо медикобиологичната характеристика БОЛКА И СТРАДАНИЕ, без разстройство на здравето на полицейски орган Б. Г. Д. старши полицай /водач на патрулен автомобил/ в 07 РУ- СДВР и чрез нанасяне на удар с коляно в областта на носа е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток на носната пирамида - нараняване реализиращо медикобиологичната характеристика БОЛКА И СТРАДАНИЕ, без разстройство на здравето на полицейски орган И. П. А.- командир на отделение в 07 РУ- СДВР, при изпълнение на службата им- задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР поради наличие на данни за извършено престъпление, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1, т. 4, пр.
3, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА.
С постановената присъда, подсъдимият А. А. Х. Е. Ш. е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН и в това, че на 12.07.2019г. около 09,15ч. в гр. София, ж.к. Студентски град, ул. Акад. Борис Стефанов, в двора на Зимния дворец, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ държал високорисково наркотично вещество- коноп /марихуана/ с нетно процентно съдържание на наркотичен компоненттетрахидрокарабинол 14%, на стойност 0,84лв., като конопът е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, обнародван в Държавен вестник бр. 30 от 1999г. и Закон за изменение и допълнение на ЗКНВП /ЗИД на ЗКНВП/, обнародван в Държавен вестник бр. 56 от 2003г., и е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т.1 на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотичниСписък I, “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, набрани за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1, вр. чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв.
На основание чл.23, ал.1 и ал.3 от НК, съдът е определил едно общо най-тежко наказание за трите деяния, а именно „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА при първоначален „общ“ режим, като е ПРИСЪЕДИНИЛ изцяло и наложеното на подсъдимия Е. наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение отложеното наказание по присъда на подсъдимия А. А. Х. Е. Ш. по НОХД №15948/2018г. по описа на СРС в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, което да бъде търпяно при първоначален „общ“ режим.
На основание чл.307а от НК и чл.354а, ал 6 от НК съдът е отнел в полза на Държавата предмета на престъпленията, както следва: по чл.304а, пр. 1, алт. 3, вр. чл. 304, ал. 1 от НК1 бр. банкнота от 50/петдесет/ лв., сериен № БР0984291, 1 бр. банкнота от 20 /двадесет/ лв.
2 сериен № Б36678363 и 1 бр. банкнота от 10/десет/ лв. сериен № БУ6860980; по чл.354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК- коноп /марихуана/ с нетно процентно съдържание на наркотичен компонент- тетрахидрокарабинол 14% на стойност 0,84лв.
С присъдата, първоинстанционният съд е възложил в тежест на подсъдимия А. А. Х. Е. Ш. направените в хода на производството разноски, в това число сумата от 15,00 лв. за служебно издаване на три броя изпълнителни листа.
В законовоустановения срок срещу постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия Е. - адв. В. А. с релевирани доводи за неправилност. По отношение на присъдата в частта касаеща извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.
3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК се поддържа, че изводите на съда са в противоречие със събраните гласни доказателства, като се акцентира на показанията на свидетелите Г. и Г., които са били в непосредствена близост до мястото на задържане и са възприели случващото се, а впоследствие последователно и логично са го възпроизвели пред съда. В тази насока, според защитата, неправилно съдът бил кредитирал с доверие показанията на полицейските служители. Изразено е несъгласие с присъдата и в частта относно извършеното деяние по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, отчитайки отново селективния подход на решаващия съд при анализа на наличните гласни доказателствени средства. Твърди се още, че неправдоподобно било да се счита, че подсъдимият е оказал яростна съпротива, при условие, че полицейските служители са имали числено превъзходство и въоръжение, респективно с един удар са го повалили на земята. Поддържа се недоказаност и на престъплението по чл. 304а от НК, доколкото безспорно било установено, че подсъдимият е бил вече с поставени белезници, когато портфейла с парите е бил изваден. В този смисъл, сумата от 80,00 лв. в портфейла само по себе си не било доказателство за извършване на деянието. С оглед изложеното се настоява за отмяна на постановения съдебен акт, като при условията на алтернативност се поддържа искане за редуциране размера на наложените наказания.
В срока по чл. 322 от НПК, СГП не е взела становище по жалбата/с допълнението/, при изпратени преписи.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият А. А. Х. Е. Ш., редовно призован – се явява лично и с упълномощения си защитник адв. В. А.. Последната поддържа подадената жалба /ведно с допълнението/, като намира обжалвания съдебен акт за неправилен, постановен в нарушение, както на материалния закон, така и на процесуалните правила. Счита, че от наличните по делото доказателства не са установени по безспорен начин обстоятелствата относно намереното топче марихуана, оказаната от подсъдимия яростна съпротива, а така и предлагането на подкуп от 80 лв., като в тази насока акцентира на показанията на свид. Г. и Г.. Набляга на факта, че виждайки патрулната кола, в която е бил полицаят С., подсъдимият А. се е смутил, тъй като го познавал лично и неведнъж е бил събличан от него на улицата за проверка. Споделя особеното мнение на съдебния заседател, който според защитата правилно е възприел липсата на факти, кореспондиращи с логиката, а именно- едно лице, което държи в себе си наркотик, виждайки полицейска патрулна кола и 3 предполагайки последващите им действия, да извади от джоба наркотичното вещество и да го пъхне в гащите си, било нелогично. Вън от това, процесното топче наркотик възлиза на стойност 87 стотинки. Относно правните изводи на СГС за престъплението по чл. 131 НК, защитата счита категорично, че е положен селективен подход от решаващия съд, като са кредитирани изцяло показанията на полицаите, а тези на свидетелите Г. и Г. са пренебрегнати с аргумента, че са близки приятели и съученици на подсъдимия. Неправилно СГС бил приел в мотивите си, че не е имало други лица в близост, че разстоянието, на което са се намирали свидетелите Г. и Г., било далечно и нямало как да се възприеме случилото се, респективно да се чуе разговора с полицаите, доколкото двамата свидетели са се намирали едва на 7 метра, при пряка видимост и възможност за слухово възприятие на случващото се. Още повече, самите полицаи в показанията си от ДП потвърждават факта, че на спирката е имало минувачи. По отношение на престъплението по чл. 131 НК, защитата набляга на наличното противоречие в показанията на полицейските служители относно факта, как подсъдимият се е озовал на земята, като в тази насока счита, че възприетото от съда не е издържано нито от житейска, нито от логическа, а така също и от правна гледна точка. Нелогично звучало едно слабо момче да си помисли да се противопостави и да оказва яростна съпротива на трима полицаи, при това с едра физика. Намира за недоказано и повдигнатото обвинение по чл. 304а, предл. 1, ал. 3, във връзка с чл. 304, ал.1 НК. Не на последно място защитата счита, че буди съмнение обстоятелството, защо първоначално подсъдимият е бил привлечен като обвиняем по текста на чл. 354а НК, впоследствие по чл.
131 НК, и чак след известен времеви отрязък от време е привлечен като обвиняем по чл. 304 НК, а това не е направено още при първоначалното привличане. В заключение, настоява за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвиненията чл. 354а и чл. 304 НК, а по чл. 131 НК в случай, че бъде прието, че подсъдимият е наранил тримата полицаи, защитата счита, че деянието е несъставомерно, поради липса на субективния елемент от състава на престъплението.
Подсъдимият А. А. Х. Е. Ш., в лична защита, поддържа казаното от защитника, като отправя молба да бъдат отчетени всички факти и доказателства по делото. Настоява, че е невинен. В предоставената му последна дума, разчита на обективността на съда.
Представителят на апелативна прокуратура намира постановената присъда за правилна и законосъобразна. Запознавайки с мотивите на съда и материалите по делото, изцяло се солидаризира с изводите на съда, като счита, че именно поведението на подсъдимия е привлякло вниманието на полицейските служители, за да извършат тази рутинна полицейска проверка. Заявеното от свидетели Г. и Г., че подсъдимият е бръкнал в панталоните си, логически съпоставено с протокола за оглед на местопроизшествие и показанията на поемното лице, дадени пред първоинстанционния съд, води до извода, че този наркотик е бил именно в подсъдимото лице. По отношение на подкупа в размер на 80 лв., видно от показанията на полицейските служители, се установява, че подсъдимият е заявил пред тях, че освен наличната сумата от 80 лв., в картата има още 100 лв, с оглед което е имал възможността и е предложил по-голяма сума от сочената от защита. Що се отнася до 4 обвинението по чл. 131, ал.2 от НК, представителят на държавното обвинение намира за нелогична тезата на защитата касаеща механизма на нанесените увреждания. В заключение, настоява за потвърждаване на първоинстанционната присъда.