Определение № 49589 от 05.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47767/2022
- Вид
- Определение № 49589
- Подписан
- 05.12.2024
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49589 гр. София, 05.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20221110147767 по описа за 2022 година
Образувано е по молба с правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирана в подадена от ответника „Актаел“ ЕООД въззивна жалба, уточнена с молба от 18.11.2024 г. с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото гражданско дело решение № 8960/15.05.2024 г. чрез намаляване на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в обезпечителното и първоинстанционното исково производство, поради тяхната прекомерност.
В подадения отговор насрещната страна по молбата – ищец в производството "Дръм" ЕООД е изразил становище по направеното искане с доводи за неговата недопустимост, евентуално - неоснователност.
Софийски районен съд, 76-ти състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на постановеното съдебно решение, от легитимирана страна, без необходимост от представяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност.
Същевременно с чл. 248 ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна.
Когато съответната страна иска изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане за изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност.
Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, 1 че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време.
Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото.
Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК.
Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях – какъвто е процесния случай, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция.
След този момент в посочената във въпроса хипотеза възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане.
Това обаче не означава, че в този срок се преклудира и правото на страната, която се позовава на преклудирано възражение за прекомерност, да иска изменение на съдебния акт в частта за разноски. За искането по чл. 248, ал. 1 ГПК важат сроковете, посочени в тази норма – които в конкретния случай са спазени, доколкото възражението е инкорпорирано в подадената въззивна жалба. Недопустимостта на възражението за прекомерност ще обуслови неоснователност на искането за изменение на акта в частта за разноските, а не неговата допустимост, която зависи от сроковете, посочени в чл. 248 ГПК. /В този смисъл Определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., ГК и много други/.
За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания или без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
В конкретния случа, ищецът своевременно е претендирал присъждането на съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, като в последното по делото съдебно заседание е представил и списък по чл.
80 ГПК.
Ответникът е бил редовно призован за насроченото по делото последно съдебно заседание, поради което до приключване на устните състезания по делото за него е била налице процесуална възможност да релевира възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.
В случая, такова възражение не е направено до приключване на устните 2 заседания, а е заявено за пръв път в молбата по чл. 248 ГПК, поради което съдът намира, че същото е несвоевременно заявено.
Предвид изложеното, подадената молба за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК, инкорпорирана в подадена от ответника „Актаел“ ЕООД въззивна жалба вх. № 207949/25.06.2024 г., с искане за изменение в частта за разноските на решение № 8960/15.05.2024 г. по гр.д. № 47767/2022 г. на СРС, 76 с-в, чрез намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на присъдените в полза на „Дръм“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение в обезпечителното и първоинстанционното исково производство.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
След влизане в сила на определението, респективно - след администриране на постъпилите частни жалби срещу него, делото да се изпрати на Софийски градски съд по компетентност.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3