Решение № 3623 от 06.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3623 гр. София, 06.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100511066 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 18.03.2021г., постановено по гр.д. № 27586/2020г. на СРС, ГО, 140 състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу А. В. Т. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съществуването на следните вземания в полза на ищцовото дружество: за сумата от 4 997, 48 лева, представляваща стойност на топлинни услуги, в това число и цена за дялово разпределение в размер на 65, 90 лева, за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г. за имот, находящ се в гр. София, жк “*******, абонатен номер 333608, ведно със законната лихва, считано от 09.12.2019г. до окончателното изплащане; за сумата от 551, 80 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2017г. до 02.12.2019г. върху дължимата цена за топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава до пълния предявен размер от 563, 08 лева и за периода от 31.12.2016г. до 14.09.2017г.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е 1 подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А. В. Т., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон.

Поддържа се, че делото е било насрочено и проведено в открито съдебно заседание без да са й били връчени по надлежния ред препис от исковата молба и приложенията, с което счита че е нарушено правото й на защита в производството. На следващо място, сочи се, че в последното проведено пред СРС публично съдебно заседание, първоинстанционният съд е докладвал подаденото от ответницата становище, с което същата изрично е поискала предоставянето на срок за представяне на писмена защита в случай, че делото се обяви за решаване. Съдът обаче изобщо не се е произнесъл по това нейно искане, с което не била осигурена възможност на страната да изложи съображенията си по същество на спора. Освен това в същата молбастановище въззивницата поискала да й се предостави възможност да се запознае и да вземе становище при представяне на доказателства от насрещната страна. Съдът не се е произнесъл по това нейно искане, но в същото съдебно заседание е приел писмени доказателства, ангажирани от ищцовото дружество и представени във връзка с доказване на титулярството в правото на собственост върху топлоснабдения имот. Счита, че с приемане на писмените доказателства и непроизнасянето по искането на ответницата за становище по същите, съдът е нарушил принципа на равнопоставеност на страните в производството. Релевира и възражения, че част от приложените към исковата молба документи са частни такива, едностранно съставени от насрещната страна, поради което счита, че същите не се ползват с доказателствена сила. Въпреки това те са послужили за изготвяне на допуснатите по делото техническа и счетоводна експертиза. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Насрещната страна “Т.С.” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на релевантните материално-правни норми. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на вземането.

По отношение на доводите за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с връчване на препис от исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК:

Неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения относно нарушаване на процедурата по връчване на препис от исковата молба на ответницата.

Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК /ред. ДВ, бр. 59 от 2007г., в сила от 1.03.2008г./ страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Неизпълнението на това задължение има за последица приложението на фикцията по чл. 41, ал. 2, изр.

1 ГПК, според която всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За да бъде предпазена от тези неблагоприятни за нея последици поради незнание, страната следва да бъде предупредена за задължението си по чл. 41, ал. 1 ГПК с първото съобщение по делото /чл. 41, ал. 2, изр. 2 ГПК/.

Касае се до фикция за призоваване, предвидена в закона с цел обезпечаване 3 развитието на производството, когато страната или нейният представител отсъстват продължително. Прилагането на съобщенията по делото и приемането им за връчени по смисъла на чл. 41, ал. 2 ГПК предполага наличието на следните предпоставки: 1/. или страната да е посочила адрес за призоваване, или на определен адрес на страната да е връчено редовно съобщение по делото, в което са указани последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК; 2/. страната да отсъства повече от един месец от този адрес, което практически означава в продължение на един месец лицето - адресат да е търсено на адреса и поради отсъствието му призовката да не може да бъде връчена.

Преценката на съда за приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса, който само при сведение, че лицето е напуснало адреса или отсъства от адреса през продължителен период, е длъжен да отрази качеството на далите сведения лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в продължение на един месец най-малко три пъти по различно време, поне едното от които е в неприсъствен ден, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса.

Съгласно разясненията, дадени в т. 11 г. от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г., ОСГТК, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се вземе предвид адреса на страната, посочен в заповедното производство, но за прилагането на последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК страната следва да е била предупредена от съда. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че съображенията за това се основават на настъпването на процесуалните последици от предявяването на иска, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Посочването на адрес на ответника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК е направено по време на висящността на процеса, но за прилагането на последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК страната трябва да е била предупредена от съда при връчването на първото съобщение.

4

"Първото съобщение" на длъжника в заповедното производство е връчването на заповедта за изпълнение.

В случая заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника А. В. Т. по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК чрез залепване на уведомление, в което са изрично указани последиците по чл. 41, ал. 2 от ГПК. Ответницата е подала възражение по чл. 414 от ГПК, в което е посочила адрес – гр. София, жк “*******

В образуваното пред първоинстанционния съд исково производство съдът е разпоредил изпращане на препис от исковата молба и приложенията на същия адрес, посочен от длъжника в подаденото в заповедното производство възражение – гр. София, жк “******* ******* Съобщението до ответницата не е връчено и е върнато по делото в цялост, с отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че е посетил адреса на 27.07.2020г., на 22.08.2020г. и на 01.09.2020г., но лицето или друг член на домакинството не е открито. Посочено е още, че при посещенията никой не отваря входната врата на ******* а съседите отказват съдействие, като съобщават, че не се познават.

При така установените обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за приложение на фикцията по чл. 41, ал.

2 от ГПК, приложил е съобщението по делото и е приел същото за редовно връчено.

Настоящият съдебен състав счита, че съобщението до ответницата по чл. 131 от ГПК е надлежно оформено и съдържа необходимата информация за приложение на фикцията по чл. 41, ал. 2 от ГПК. Длъжностното лице по призоваване е посещавало адреса три пъти, в продължение на повече от един месец, едното от посещенията е в неприсъствен ден /22.08.2020г./, при които посещения не е открило адресата или друг член на семейството, а съседите заявили, че не се познават помежду си. Следва да се има предвид, че въззивницата не твърди, че е пребивавала на адреса в периода, в който призовкарят е посещавал същия. Релевираното възражение, че не са спазени изискванията по чл. 47, ал. 1 от ГПК за залепване на уведомление, са ирелевантни, тъй като призоваването на същата не е извършено по посочения процесуален ред, а чрез фингирано връчване по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК – чрез прилагане по делото на невръченото съобщение с последиците на редовно връчване на същото.

5

По тези съображения се налага извод, че първоинстанционният съд не е извършил нарушение на съдопроизводствените правила и релевираните от въззивницата доводи в противен смисъл са неоснователни.

Неоснователни са и възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на произнасяне на първоинстанционния съд по своевременно заявеното искане за предоставяне възможност за ангажиране на писмена защита, както и за възможност за запознаване и становище по представени от насрещната страна писмени доказателства. Действително, ответницата е направила тези искания в молба, която е била подадена по делото преди провеждане на последното открито съдебно заседание, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по същите. Визираните пороци представляват нарушение на процесуалните правила, които обаче не са основание за отмяна на постановеното първоинстанционно решение по причина, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност /т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК/. По тези съображения допуснатите процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на страната, могат да бъдат отстранени вследствие дейността на самата въззивна инстанция, чрез осигуряване на страните равна възможност за разгръщане на състезателното начало.